Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Виктория Бешлийска: Езикът дава характер, отличимост, чувство за принадлежност


Едно вдъхновяващо интервю със създателката на блога Words Do Worlds


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
От известно време следим една сладкодумна страница във Фейсбук - блога Words Do Worlds. "Сладкодумна", защото в нея са събрани истории, разказани по начина, по който ние обичаме - със сърце и от сърце, просто. Но с онази простота, зад която стоят внимателно подбрани думи, носещи точния смисъл, пренасящи ни на точното място. Така, както го правят най-вещите и талантливи хора на словото.

Така, както го прави Виктория Бешлийска - създателката на Words Do Worlds. Но нейният блог е дори още по-специално място. За няма и две години то се превърна в истинска съкровищница на позабравени български думи, събрани под мотото #ОбичамБългарскитеДуми. В общност на споделяне, сближаване и откривателство.

Много държахме да поговорим с нея за думите днес и в миналото, за пренасянето на смисъл и памет чрез езика, но ето първо как ни се представи самата тя:
Завършила съм българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работила съм като учител по БЕЛ и редактор на списания и художествена литература. От 7 години работя в сферата на рекламата и маркетинга. Пет години бях копирайтър, от две години се занимавам със стратегическо планиране и водене на кампании. Имам две дъщери, които носят съвсем не български имена - Леа и Алма. Обичам да пътувам и да слушам историите на непознати хора, срещнати случайно по пътищата и ханчетата.

Смятам езика за свръхценност, за най-важния инструмент, с който може да постигнем индивидуалност в свят, подвластен на комуникациите.



- Вики, започнала си инициативата „Обичам българските думи“ през 2018 г. Как се зароди идеята? За изминалото време можеш ли да направиш равносметка, изводи, които да споделиш с нас?

- Идеята се роди спонтанно, когато в Деня на народните будители (и мой рожден ден) преди 2 години помолих читателите на блога, тогава все още около 400 души, да ми подарят по една забравена дума и дa разкажат история с нея. Така старите думи се превърнаха не само в начин за общуване с аудиторията ми, но и в кауза за връщане към корените на езика. В момента визуализираните думи в албума са около 250, а на самата страница в коментари и лични съобщения са събрани над хиляда. Последователите на Words Do Worlds вече са повече от 12 хиляди, което за мен означава, че

потребност от връщане към автентичността на езика имат все повече хора. Заедно с това те осъзнават и най-важната му ценност – това, че той дава характер, отличимост, чувство за принадлежност към регион, род, култура.


С времето читателите на блога стават все по-силно ангажирани към публикациите. Те не приемат пасивно споделените думи, а реагират с това, което знаят, разказват истории или просто изразяват емоцията от прочетеното и го споделят. Все по-често непознати хора ми оставят съобщения с думите: „Благодаря за това, което правите!“. За мен това говори, че в полето на езика има какво да се прави, с бавни и премерени крачки може да върнем изгубения му облик, без да се опитваме изкуствено да го „състаряваме“. Разбира се, за да се случи това, всеки трябва да излезе от комфортната зона на „бързия“ език, където свободно говорим или с клишета или с удобни чужди думи, и да вложи малко повече усилия в използването и съхраняването на хубавите думи.


- С такъв богат свят от стари български думи какво е отношението ти към езика, който са говорили българите в миналото. Каква реалност си представяш и може ли да се свърже тя с нас, съвременните българи?

- В езика на хората от миналото са събрани целият им опит и представа за света, в този смисъл той е съкровищница. Тяхната реалност смятам за магична. Отвъд романтичния облик на легендите и преданията животът им наистина е бил изпълнен с магия. Те са имали песни, поверия и приказки за всичко, което се е случвало – от ежедневните битови циклични дейности до празниците и извънредните събития като раждане, сватба, смърт.

Езикът е бил единственият им вход към друга реалност, единственият начин да „пътуват“, да узнават и да предават опит един на друг.


Този общ народен говор е бил изпълнен с невероятни създания, красиви природни картини, сложни чувства, предадени със съвсем „пости“, но образни думи. Четейки песните и преданията ни, мисля, че колкото и сурова да е била действителността в миналото, в нея винаги е имало една широко отворена порта към магичното, през която са могли да влязат чрез думите.

Колкото до свързването на миналото с днешната реалност – то не е невъзможно, но минава през вътрешното убеждение на всеки отделен човек. За да стане колективна потребност, е необходимо или да мине много време, или да се случи някакъв особен катаклизъм, който буквално да ни върне назад.

Като пандемията – тя накара много хора да се върнат по родните си места или да потърсят убежище в селата. По това, което видях и сред моите познати – те разровиха скриновете, извадиха старите албуми и вретената.


Пренесоха се назад и разплетоха нишките към старите семейни истории, свързаха се по-силно със земята, изпитаха удовлетворението от това. Езикът се формира от реалността и когато тя се променя, той се променя също. Тоест, за да го върнем към автентичния му облик, ние самите трябва да променим живота си или да сме достатъчно любопитни, за да ровим в миналото и да събуждаме историите.


- "Да събуждаме историите"...Старите български думи са били начин за запазване на идентичност в епохи, когато то е било въпрос на духовно оцеляване. Понякога, събуждайки историите, събуждаме призраци. Дали според теб има значение, че някоя от думите, които приемаме за стари, автентично български, всъщност не са толкова български?

- Често когато публикувам думи в блога с хаштага #ОбичамБългарскитеДуми и когато те са с чужд произход, например влезли от арабски през турски, заети от гръцки, или „русизми“, получавам коментари, че думата не е българска. Винаги давам един и същ отговор, който за мен е важен. А именно:

езикът е жив организъм и той се променя от всяко нещо, което влезе в допир с него, от всяко събитие, от всяко „битие“.


В исторически план ние сме имали досег с много народи и етнически групи, взели сме от тях, дали сме им също. Смятам, че всичко това много е обогатило българския език, защото думите не са останали у нас с преките си значения от другите езици, ние също сме им придали нюанси от нашия бит и характер.

Давам пример с думата „нишан“, която е персийска, навлязла през турски в българския, и означава „знак“. У нас обаче тя е развила и много други местни и характерни значения като „белег“, „поличба“, а на места и „годежен пръстен“ или дар, който момата прави на годеника си, когато му даде дума, че ще му стане невеста. Точно в това виждам истинското богатство на езика ни – той носи „нишани“ от други езици, останали в тялото му като дълбоки, пълни с история следи. Ако вървим по тях, ще узнаем много за нас самите.


- Не само в свободното си време, но и в работата си общуваш с думите? Ти самата какво, кого обичаш да четеш? Какво четеш в момента?

- Обичам да чета български автори и да препрочитам класиците, всеки път откривам по нещо ново в твърде познатите четива. Последните дни препрочитам Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев. Харесвам и съвременните български автори. Когато ми се чете нещо кратко и приятно, чета стиховете на Мария Донева. С интерес следя страницата и на Петя Кокудева, която освен че пише за деца, е страхотен разказвач пътешественик.


- С толкова много думи край себе си изкушаваш ли се да напишеш нещо ти?

- Има идея, над която работя, но още е рано да се каже какво ще излезе.


- Жените сме първите учителки по български език и литература. Като майка какво отношение искаш да предадеш на децата си към езика, четенето, книгата?

- Много добре казано – наистина всяка от нас е учителката по роден език на децата си. Искам и се старая да предам на своите това, което на мен ми е предадено в семейството – отношението към книгата като ценност, а към говоренето и писането като към свръхотговорност. Имала съм щастието да израсна в семейство на учители и лекари, обградена с много книги. У дома се стараем също да обграждаме децата с книги. Двете ми дъщери имат богата колекция от детски книги, която непрекъснато расте, голямото ми момиче обича да ходи и в училищната библиотека и прави разлика с усещането да заемеш за малко книгата и да си я купиш.


- „Обичам българските думи се ражда на 1 ноември – Деня на народните будители. Какво послание имаш за читателите на Hera.bg за днешния 24 май – Деня на славянската писменост и култура? Какъв празник е за теб?

- Денят на славянската писменост за мен освен национален и професионален е и личен празник. Смятам, че е най-добрият повод да поговорим за езика като онзи инструмент, с който най-силно може да се отличим в ерата на комуникациите.

Ако искате да накарате някой да ви чуе, не викайте, говорете тихо с правилно подбраните думи, избирайте ги така, че да накарате хората да се заслушат и зачетат.



- И за финал имаме една молба – да подариш на читателите на Hera.bg дума, която още не си публикувала в твоя блог.

- Подарявам ви дума, която наскоро открих: „буквам“ – означава „пламвам, излизам изведнъж за пламък“, производна е на глагола „буча“, което в смисъла на „еча, фуча“ показва този ряз, с който пламъкът излиза от дървото, когато се разгори. Отправям пожелание у читателите ви всеки ден у тях да буква огънят на знанието и желанието за развитие. Пък и за да знаят, че когато ползват чуждицата „буквам“, например буквам си хотел, в родния ни език думата значи нещо съвсем различно.

Виж още статии за:   Любопитно · Интересни интервюта ·
Коментари
2022-11-06 #1
Стефан Здравков
това ли е Виктория, която имала 189 рози?!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Интервю с магистър-фармацевт Петя Цонева
· Цвят и свежа провокация в градската среда - Виктория Георгиева-Mouse
· Жените, които ни вдъхновяват: Мария Николова
· Обичате ли дъжда? Не сте сами
· Опасни капризи: Странните диети, които хората са спазвали през вековете
· Япония триумфира над Франция на Световното първенство по сладкиши (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Интересни интервюта ·
Неделя
12
Април 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Михаил Литвак: "И в работата, и в любовта можеш да се отдаваш, но не и да принадлежиш."
Ако някой младеж ви се обяснява в любов и каже: „Не съм виждал по-хубава от теб!“, значи е женкар. Ако...
Сирените на 2 юни - аларма в съзнанието ни за размисъл и признание
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от...
През какво да преминем избира Съдбата
През какво да преминем избира Съдбата. Но как да преминем избираме Ние....
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
1
Лидерството е преди всичко умение да вдъхновяваш, а не...
Лидерството е преди всичко умение да вдъхновяваш, а не да се налагаш. ...
Чипровски килими - националната гордост, изтъкана от цвят и красота
Китно сгушен в полите на Западна Стара планина, почти на границата със Сърбия, се намира скромният по...
Не ти трябва нова година, за да започнеш промяна, нужен ти е...
Не ти трябва нова година, за да започнеш промяна, нужен ти е само един понеделник....
Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
Яцек Йерка (Jacek Yerka) е сюрреалистичен художник, роден в малкия град Торун в Северна Полша в началото...
Забравяш колко пъти си падал
В мига, когато се изправяш, за да продължиш, забравяш колко пъти си падал....
1
Пържола с шоколад
Последният път, когато срещнах тази метафора, тя беше използвана като синоним на "манджа с грозде" т.е...
Hera.bg на 7 години - Честит рожден ден!
Приятели, днес Hera.bg става на 7 години! Рождените дни са мигове на дълбоко осъзнаване. Мигове,...
Защо се прозяваме?
Забелязали ли сте кога се прозявате? Дали е само, когато ви се спи? Помислете пак. Все още се водят...
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Най-смешните снимки от дивата природа за 2018 г.
Наградите за най-смешна фотография от дивата природа обявиха своите 41 финалисти от близо 2000 предложения....
1
Революцията на жените в Латинска Америка: От днес абортите в Аржентина са легализирани
Революционният закон за легализиране на абортите в Аржентина влиза в сила от днес, 25 януари 2021 г.,...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
България цяла... в цветистите ни изрази
Фразеологизмите обогатяват езика ни, правят изказа ни по-образен и емоционален. В някои словосъчетания,...
Нова година у нас и по света
Всяко ново начало ни изпълва с трепетно очакване и надежда за бъдещето. Затова народът е казал „Нова...
Честността може да не ти донесе много приятели, но ще те срещне с истинските
Честността може да не ти донесе много приятели, но ще те срещне с истинските....
1
Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам...
"Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи...
Ако не спираш да мислиш за нещо...
Ако не спираш да мислиш за нещо, започвай да работиш по него....
Идва време, когато трябва да избереш...
Идва време, когато трябва да избереш. Ще обърнеш страницата... или ще затвориш книгата....
Ярослав Хашек: "Няма мръсни думи, има мръсни хора."
1. Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения. 2. След разврата и оргиите винаги...
1
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Да стигнеш до училище - екстремно преживяване
Скоро започва новата учебна година и с нея - всички обичайни притеснения, които я съпътстват. "Ще мога...
Мисти Коупланд влиза с балетна стъпка в картини на Едгар Дега
Класическият балет е консервативно изкуство и може би затова в продължение на векове е запазил непокътнати...
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
Не всеки ден е добър, но във всеки ден има нещо добро.
Не всеки ден е добър, но във всеки ден има нещо добро....
1
На тази дата: Роден е "бащата" на Фердо Мравката
Чешкият писател и илюстратор на детски книги, Ондржей Секора, познат най-вече с героя си Ферди Мравката...
Жената през погледа на Йордан Йовков
"А Албена беше вече близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не...
Посвещение
Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е...
22 май - Международен ден на биоразнообразието
На 22 май отбелязваме Международнния ден на биологичното разнообразие. Денят се чества от 2001 г. насам....
Смелост е да седнеш и да слушаш
Смелост е да се изправиш и да говориш. Но смелост е да седнеш и да слушаш....
1
Нищо хубаво не се получава самό..
Нищо хубаво не се получава самό. Трябва труд, усилие…но и малко лудост....
„Дете, на обичане кой те научи?”
Виновният Валери Петров Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го...
7 април - Световен ден на здравето
На 7 април отбелязваме Световния ден на здравето. Днес празнуват всички работещи в сферата на здравеопазването...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Любовта е единственото нещо в този свят, от което не боли.
Всеки казва,че от любовта боли, но това не е вярно. От самотата боли. От отхвърлянето боли. От това да...
1
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко
Който има здраве, има надежда. Който има надежда, има всичко....
Забравените илюстрации на Салвадор Дали към "Алиса в страната на чудесата"
Салвадор Дали, известен и вече любимец на арт средите художник, се съгласява към края на 60-те да илюстрира...
На тази дата: 28 март - роден Димчо Дебелянов
Роден на 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница. Починал трагично на 2 октомври 1916 на фронта...
Всеки има право на високомерие, но!
Всеки има право на високомерие, но първо трябва да докажеш, че имаш нужните основания да си го позво...
Ал Пачино в най-великите му роли и в избрани цитати
Никой не може да избяга от очите на Ал Пачино - толкова черни и толкова широко отворени. Бездънни, непрогледни...
1
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - I
Турция – страна на два континента и четири морета. С богата и колоритна дълговековна история. Мост между...
Децата се учат от своя живот
Ако детето живее в дух на критичност, то се учи да обвинява. Ако детето живее във враждебност, то...
Не, сега не е за поезия
Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно...
Вечното коледно вдъхновение на "Лешникотрошачката"
Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения...
7 разкошни филма, с които да посрещнем есента
Есента е красива, есента е носталгична и поставя чувствата ни на изпитание. Есента е катализатор за раздели...
1
Време за път... и стягане на багажа
„ - Нали взе фотоапарата? - Мислех, че ти си го направил...” Подобен диалог често може да се чуе...
Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
"Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава....
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим....
Медалите за Норвегия в Пьончан - медали за норвежкото образование
Зимните олимпийски игри в Пьончан доказаха колко велика спортна нация е Норвегия - скандинавската страна...
Коледни пости - Ден 38:
Кога семейният кръговрат се завърта. Коледа - крайно необходима.
Вече сме в очакване на Коледа. Уговаряме се с роднини, кой кога пристига, кой какво ще донесе за Бъдни...
1
30 септември - Международен ден на преводача
Целта на учредяване на Международен ден на преводача е да се признае значението на тази професия за междуличностното...
През целия месец юни можем да сменим личния си лекар
НЗОК напомня, че целият месец юни е периодът, в който можем да сменим личния си лекар, респективно -...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Село. Лято. Безвремие
Село. Посреща ни чистичко и хладничко, мирише на нафталин и прано с домашен сапун. Радио "Хоризонт"...
Пеещи бащи станаха хит в социалните мрежи (видео)
Петима шведски бащи, пеещи капела поп песни, докато се грижат за малките си деца, завладяха социалните...
1
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook