Изкуството да чакаш на опашка

Чакането на опашки у нас е национален спорт. Причините са толкова много, колкото са характерните образи във всяка една опашка, независимо дали е за хляб и кисело мляко, или за подаване на данъчната декларация. Има го Умникът, има го Мрънкалото, има го Оптимистът - всички типажи от нашето ежедневие в един момент от живота си застават пред гишето подредени чинно един след друг.

Обикновено тази вълнуваща среща е съпроводена от бутане с бонус - аромати и разкриване на телесни форми, оплакване от каквото се сетиш, общ фронт на недоволство срещу Системата. Може да чуеш всякакви истории житейски, вицове, клюки, да бъдеш почерпен с домашна баничка, мокри кърпички или удар с лакът, зависи от случая. Културата на чакане на опашка е нещо, от което всички се оплакваме, но нищо не правим по въпроса. Предпочитаме да цитираме примери от чужбина - как там във всичко има ред, как се чака нареден зад въженце и преминава само един, как служителите се усмихват, поздравяват и си вършат работата професионално.

Но и у нас, и в чужбина всички чакащи на опашка се подчиняват на две общовалидни неща - Обедната Почивка и Законите на Мърфи. Мърфологията отдавна е неделима част от живота, ако го гледаш с малко по-цинични очи, вездесъщата обедна почивка на чиновниците няма нужда от коментар. Обикновено се случва, когато идва твоя ред на опашката. И ако това изглежда мъчително, какво да кажем, ако сме изправени пред избор:



И двете се илюстрират прекрасно със следващото видео на Laboratoire Ferdinand Lutz. И то илюстрира не само чакането на опашки, но и много житейски ситуации.



Видеото има огромна популярност в интернет, показвано е в Оксфорд като илюстративен материал в лекция за Теория на чакането на опашка ( да, има учени, които сериозно се занимават с тази страна от живота), показвано е и по BBC в същата връзка.