Законите на Мърфи

„Ако нещо може да се обърка, то се обърква” – това казва някой си Мърфи и полага основите на цяла идеология. Всъщност фатализмът и песимизмът винаги са присъствали в човешкото житие и битие, но тази малко позната особа им дава една иронична, много добре приложима на практика, формулировка.

Може би на всеки се е случвало на входната врата да чуе отвътре звъна на телефона, да търси трескаво ключовете в чантата, а стигне ли до телефона – да чуе само затваряне. Или да запали цигара на спирката, а автобусът, който е чакал 20 минути, веднага да дойде. Или пък когато е в банята, да се звънне на вратата. Това са реалните приложения на Мърфологията в ежедневието. Самият Мърфи е дал малко, но достатъчно. Затова намира безброй последователи, които да намесят всевъзможни закони, следствия, постулати и опровержения във всички сфери на човешкия живот – от технологиите, та чак до любовните отношения. Всичко, вдъхновено от простия закон на Мърфи се обобщава като Законите на Мърфи или Мърфология.

Но кой е този прословут Мърфи и какво толкова му се е случило, че да стигне до това философско умозаключение? За разлика от повечето автори на афоризми и всякакви житейски мъдрости, които са известни личности – писатели, учени, политици и други чешити, кап. Едуард Мърфи Джуниър си е най- обикновен инженер. По-точно американски инженер във Въздушните сили, който участва в многобройни опити и изпитания в името на поредното технологично чудо в зората на Студената война. И така, през 1949г. във базата Едуардс, Калифорния, група офицери провеждат поредния тест за влиянието на земното притегляне върху човешкото тяло. След като този тест се проваля, се оказва, че сензорите, с които се отчитат резултатите, са свързани към тестовата машина неправилно. И то само как – от два възможни начина всички са свързани по грешния. Обвинявайки някакъв техник, който е съумял да стори това, Мърфи възкликва: „Ако има два начина да се направи нещо и един от начините води до пълна катастрофа, той ( техникът ) ще го направи точно по този начин.” От тестовата площадка до последвалата пресконференция, „законът” заживява свой живот и останалото вече е история.

Това светоусещане вдъхновява знайни и незнайни личности да се надпреварват да формулират възможно най- песимистичен закон или следствие от закон, докато някой си О’Тул накрая не изкоментира: „Мърфи е бил оптимист”.

В определено отношение Мърфи и всичко, което се ражда вследствие на неговия закон, могат да се сметнат за теоретици на фатализма. Усещането, че човек е безпомощен пред невидима сила, например Съдбата или Провидението, и нищо в неговия живот не зависи от него и свободната му воля. Фактът, че всичко е нагласено от някой друг така, че само да ти пречи и въпреки знанието ти да не можеш да избегнеш. Точно заради тази неминуемост към все по- зле Мърфологията игнорира изцяло идеята за свободната воля. За тези, според които законите на Мърфи движат Вселената, животът на личността не е съвкупност от собствените решения, прилагането им и техните последствия. Нищо, което човек върши, не може да надвие неизбежността на една постоянно надвиснала катастрофа. Което на свой ред вменява едно страховито, мъдро и иронично примирение с невидимите закономерности, които се изправят срещу всеки. Нека всеки реши, дали има нещо вярно за него в Мърфологията:

Мърфология за:

Общуването: Два монолога не правят диалог
Учащите: Четливостта на дадено копие е обратнопропорционална на важността му.
Лекарите: Колкото са по-скучни и остарели списанията в чакалнята,толкова по-дълго ще чакате пред лекарския кабинет.
Военното дело: Лесният път е винаги миниран.
Работата в екип: Вярвай само на онези, които ще загубят колкото теб, когато всичко се провали
Крайните срокове: Спешната работа, над която си прекарал цялата нощ, се оказва неналожителна поне още два дни
Лекторите: Никой не те слуша, докато не сбъркаш
Курсовите работи: Книгата, която ти трябва да напишеш курсовата си работа, е взета преди съвсем малко от библиотеката. Ако е все още там – най- важната страница е откъсната.
Офис документацията: Ако прибереш нещо в папка, ще знаеш къде е, но пък никога няма да ти потрябва. Ако не го прибереш, ще ти потрябва, но няма да знаеш къде е. Ако след усилено търсене все пак го намериш, то вече няма да ти трябва.
Транспорта: Ако си в задръстване, съседната лента се движи по- бързо от тази, в която си ти. Ако се прехвърлиш в другата, твоята внезапно ще се отпуши.
За кухнята: Колкото е по- твърдо маслото, толкова е по- мек хляба. Колкото повече време си прекарал над вечерята, толкова вероятността, гостите да са яли същото на обяд, е по- голяма.
Пощата: Любовните писма, деловите договори и парите, които ви дължат, закъсняват с поне три седмици. Ненужните пратки идват на другия ден.

И още много, много други. Някои дори и сами можем да си измислим, следейки този ред ред на мисли и този мироглед. Дали вярваме в тях и се оставяме те да определят живота ни, примирявайки се с неизбежното, е лично наше решение. Дали ще виждаме логика в нещата, само когато те не вървят – също. Но не е лошо да забелязваме и когато нещата стават както ги искаме и, макар и рядко, когато филията падне на ненамазаната си страна. Защото както мъдро заключва Мърфи: 'Усмихвай се – утре ще бъде по- зле'. А до утре има много време.