Изкуството – храна за душата или бягство от действителността?
 Изпрати
Какво е изкуството – храна за душата или бягство от действителността? Всичко зависи от начина на употреба. След като се е зародило в дълбока древност, очевидно е основна човешка потребност. Вярно, че без него никой няма да умре физически, но ще бъде непълноценна, осакатена личност. Душата си иска своето.
Бихме могли да сме от двете страни на барикадата, поотделно или едновременно – като негови създатели или потребяващи го. Да бъдеш творец, е позиция от висшата лига. Вярно е, че съзиданието удовлетворява основната човешка потребност – от творчество. То е начин на себеизразяване, на търсене и намиране на себе си в най-дълбинните кътчета на човешката същност. Ала да си качествен потребител на изкуство също не е за подценяване. Изисква се чувство, усет, но е и въпрос на възпитание, на изграждане. Своеобразен талант е да проникнеш в посланието, вложено от една непозната личност в произведението, което е сътворила. Умението истински да разбираш дадено изкуство, означава дълбаене в духовното, то е възможност за себепознание и осмисляне на нещата от живота. То прави съществуването на такава личност по-стойностно и много по-богато от бездуховния, затънал в изцяло материалната страна на битието индивид. А нали именно задълбаването в невидимия духовен свят прави човека човек, различен от останалите живи същества.
Знам, че на мнозина подобни разсъждения звучат странно в една действителност, в която материалното така ни е сграбчило, че не можем да му надмогнем. Стигнахме до там да изглежда почти налудничаво или позьорски, ако кажеш, че четеш книга от литературната класика или ходиш редовно на театър. Ала знайно е, има всякакви периоди, рано или късно мътната вода се оцежда, остава, което си струва да остане.
Това е едната страна – когато изкуството е вътрешна потребност и дава енергията, поддържаща жива нашата същност. Ала, не може да се отрече, то би могло да заема и друго място. Когато чрез него човек бяга от действителността в един различен, илюзорен свят без проблеми, свят на безметежност и покой или обратното - пълен с чужди проблеми, които са толкова огромни, че твоите са едно нищо. Но не са. Защото чакат само и единствено теб.
Домакинята, която преди десетилетия четеше до премала сладникави романи или ходеше на кино да гледа блудкави филмчета, сега бърше очи пред двеста и някоя си серия на поредния телевизионен сериал. Нейният монотонен, еднообразен живот изведнъж става част от драматизма на героите, тя заживява цветно и вълнуващо чуждите измислени съдби. Там намира липсващите у дома любов, разтърсващи преживявания и щастливи развръзки. Именно пречистващата сила на хепи енда й дават кураж на следваща сутрин да стане отново и да продължи безцветното си съществуване.
Или тийнеджърът, забил в ушите си двете слушалки, по цял ден живее облян в звуци, за да избяга от самотата на трудната си възраст, от липсата на приятели, от неидването на първата любов, а може би от липсата на цел. Всъщност не е необходимо на всяка цена да си нещастен, за да бягаш в този свят. Стига животът ти е да достатъчно еднообразен и лишен от особени събития, за да си ги доставяш отвън. Това с пълна сила важи за пенсионерите, например, още повече че с напредване на възрастта възможностите за алтернативни занимания намаляват. Изкуството в крайна сметка е едно от най-безобидните бягства, макар че това пак си е знак за някакъв душевен дисбаланс на личността.
Храна за душата или бягство от действителността, изкуството е част цивилизацията и конкретно от живота ни. Някога достъпно за избраници, днес то е на ръка разстояние, буквално е влязло в дома ни. По-големият проблем, поне според мен, е не коя от двете роли изпълнява, а дали реално става реч за изкуство или за негови имитации, често пъти дори долнопробни. Защото ако храниш душата си с нискокачествена храна, няма как тя да е в цветущо здраве. А пък ако бягството ти е в света на стойностното изкуство, неминуемо ще добавиш много към вътрешния си свят. Така че освен за какво служи, с още по-голяма тежест е въпросът с какво си имаме работа – с изкуство или с негови псевдоподобия.
|
Коментари
2011-09-04 #13  snejana staneva  Много си права ,Светлана!!!
Наистина се превръщаме все повече в слугинаж!Ако вземеш за основа и разбиранията ни за възгледа на младия човек и борбата му за оцеляване на фронта на интелектуалеца,съвсем сме извадени от време оно....!!!ИС
2011-08-19 #12  Инна Георгиева Извинявай Дамян би ли конкретизирал "А младите отдавна свикнаха с идеята, че пошлото е изкуство, световната култура е зло..."
2011-08-19 #11  дамян денев За самолишаването от живот сте права. За придатък.. по-скоро си мисля, че младите чувстват възрастните като ремарке, което трябва да мъкнеш, но ако го зарежеш още по-добре. Моето мнение е, че приемственост между поколенията липсва. Сещам се за Гео Милев, който винаги се е стремял да надскочи Пенчо Славейков, но в нито едно свое есе или публикация не не го обижда или детронира, а напротив, казва, че Славейков е паметник и пример за критик и поет в Българската литература. Следователно имаме борба надскачане, а не подтисничество, защото точно тава се случва в момента. Аз не помня скоро да сме имали някакво подобно съперничество, а то не може и да има и в статията ясно личи защо. Въпреки това се движа в среди на поети, художници, музиканти, а това са ми и много близки приятели, с които съм израснал, и съм склонен да вярвам, че бъдеще има, но явно културата се възприема за упражнение по снобизъм, излишно или не знам какво си. Фактът е един - без приемственост няма да се получи нищо. А младите отдавна свикнаха с идеята, че пошлото е изкуство, световната култура е зло...
Малко се отплеснахме, но... Пишете за вътрешната потребност, явно у нас "вътрешно" се приема за "стомах", дано да се бъркам..
2011-08-19 #10  Светлана Чамова В смешна заблуда съм изпаднала  Дано всички да минем през всички стъпала на живота
И тъй като преплетохме темата изкуство с темата за възрастните хора - аз мисля тук по-лошото е, че възрастните стават слуги, придатък на младото поколение, самолишават се от свой живот.
2011-08-19 #9  дамян денев weri, права си за ситуацията у нас, даже съм още по-краен, защото в България съществува понятието "излишен човек" и то не само за пенсионерите......
2011-08-19 #8  дамян денев Здравейте, Светлана... Радвам се,че съм предизвикал интерес с коментара си, но, едно уточнение, аз съм само на 27 години, дай боже да доживея, поне, до 87  Иначе сте права за изолацията на възрастните хора, но проблемът е, че у нас има една странна настройка, че хората над определена възраст са, меко казано, ненужни. Живях в Белгия около година. Определено мен ме смятаха за, кажи - речи, тиинейджър, което ме поставяше в ситуация на смут, в смисъл, радвах се, но от друга страна си казвах : " е чак толкова ".... Но исках само да вметна, че изкуството е от малкото неща във Вселената, които нямат възраст и граници...
2011-08-19 #7  Светлана Чамова Дамян, дай боже повече пенсионери да откриват, че това е периода от живота, когато човек може да посвети повече време на себе си и своите интереси. За жалост мнозина у нас на този житейски етап ограничават социалните контакти и потъват в еднообразието. Поздравявам ви, че сте от активната, позитивна част на хората в пенсионна възраст. Убедена съм, че с всяко следващо поколение те ще стават все повече, защото е въпрос на манталитет, на потребности, начин на живот.
А мисълта Ви, че "без изкуство няма не само бягство, а липсва и елементарно движение" приемам като чудесно допълнение по темата.
2011-08-18 #6  weri Дамян, изключенията, не са част от статистиката. Но най-вече това е в сила за бг пенсионера. Гладният беден пенсионер
2011-08-18 #5  дамян денев Статията е много добра. Единствено не съм съгласен,че алтернативните занимания за пенсионерите намаляват с възрастта. Давам за пример Джеф Бриджис, който е доста талантлив художник, освен супер добър актьор. Освен това в курса по рисуване, на който ходя, също има доста пенсионери.
Както и да е  Статията е прекрасна, а без изкуство няма не само бягство, а липсва и елементарно движение 
2011-08-09 #4  Светлана Чамова Марта, ама на нас нали ни е хубаво на душата, и богато? Пък и сме надживели етапа на развитие, когато да ни пука за мнението на другите, особено, когато не си заслужава 
2011-08-09 #3  marta hristova "Стигнахме до там да изглежда почти налудничаво или позьорски, ако кажеш, че четеш книга от литературната класика или ходиш редовно на театър."
Наистина ни гледат странно, като заговорим за нещо толкова красиво и разбира се различно от блудкав сериял 
2011-07-27 #2  Светлана Чамова Май наистина изкуството винаги носи от двете по малко - и от насладата, и от красивото бягство или поне издигане над прозата на ежедневието.
Благодаря, Теди!
2011-07-27 #1  teodora Много хубаво структурирана статия  За мен изкуството е наслада, обръщане на хастара на ежедневието наопаки и също възможен път. И наистина е бягство ако само от време на време прибягваш до него 
|
|
Вторник 5 Декември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Орехите - полезни за мозъка, но още повече за сърцето
Харвардски учени обявиха орехите за най-полезния продукт за сърцето.
Дълго време се смяташе, че орехите...
 Как да се храним умерено и здравословно в празничния сезон?
Коледните и новогодишни празници са все по-близо, а с наближаването им започваме да плануваме...
  Тестът АПГАР
Целият ни живот е белязан с различни по значение и видове оценяване и тестове. Обикновено се започва,...
 От комплексите към освободеността - открийте сексуалността си
Имате ли задръжки в секса? "Та кой няма?!, ще кажете. Нормално е да е така, табутата вървят със сексуалното...
 "От 1 януари ще..."
Типично за края на годината е следното поведение: обръщаме се поглед назад и констатираме, че някои лоши...
  5 неща, които да направим, ако се почувстваме самотни
На всекиго се случва - обвързани или не, разделени наскоро или с дългогодишна връзка. Чувството за самота...
  Полезните продукти, които могат да ни навредят
Засиленото внимание към това, което слагаме в чиниите си през последните години доведе до анатемосването...
 Хипохондрията - или когато грижата за здравето е прекалена
Хипохондрията е заболяване, при което човек вярва, че е болен или по-точно, въобразява си, че има симптомите...
 Един ден без грим? Защо не?!
Гримът се е превърнал във втора кожа за голяма част от нас, съвременните жени. Нанасянето му е процедура,...
  Щастието – избор или следствие?
Една вечер в колата, моят приятел ме попита, какъв е смисълът на живота според мен? Да си щастлив – казах...
 За диабета, инсулина и правилата
Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия - от него страдат над 360 милиона души....
 Всичко за халвата
Халвата е един от най-популярните ориенталски десерти и има дълбока традиция и у нас. Не само заради...
|