Как да си отгледаме кълнове

Подготовка: Консумативите, които са ни необходими са съвсем прости – стъклен буркан, парче марля и ластик. Продават се и специални уреди за покълване, с тях изплакването и проветряването е значително улеснено, но и без тази инвестиция можем да си отгледаме хрупкави и здравословни кълнове.

Семената, които купуваме не трябва да са обработвани. Например обикновеното жито, което се продава е парено и независимо какви грижи полагаме за него няма шанс да покълне, кафявата елда също, защото е бланширана. Културите за посев пък са обработвани с различни химикали против вредители. Най-голям избор от сурови и идеални за покълване семена има в здравословните магазини и специалните щандове в големите супермаркети.

Накисване: Няколко супени лъжици семена се слагат в буркана и се заливат с чиста вода (филтрирана, изворна или минерална). Количеството зависи от конкретния вид. Например с покълването люцерната увеличава 10 пъти обема си, а пшеницата остава почти непроменена.

Бурканът се покрива с марлята, прикрепен от ластика и се оставя на тъмно и топло (около 19-22 градуса). Ако температурата в помещението е по-висока, кълновете могат да мухлясат, а ако е по-ниска от 18 градуса растежът им спира.

Покълване: След определени часове (в зависимост от семената между 4 и 24), водата се излива, кълновете се изплакват добре и се разпределят по стените на буркана. За да се задържат, той се поставя леко наклонен отново на тъмно и проветриво място. Когато кълновете се издължат можем да ги изкараме на светло (но не на пряка слънчева светлина), за да развият хлорофил. Междувременно не бива да забравяме да ги изплакваме старателно всяка сутрин и вечер.

Най-вкусните кълнове
Слънчоглед - използват се обелени семки, които се нуждаят от съвсем кратко накисване – само 4 ч. След това се оставят да покълнат между 1 и 3 дни в зависимост колко искаме да се развият кълновете. Аз ги обичам, когато от семето вече са се развили листенца. Вкусът е ядков и същевременно много свеж. Слънчогледът е вкусна добавка към зелена или спаначена салата. Съдържа вит. Е и много минерали – калций, йод, желязо, мед, магнезий, фосфор и цинк.

Пшеница – накисва се за 12 ч. и след още 2-3 дни е готова за консумация. Семената имат сладък вкус, затова най-добре се съчетават с мед, кленов сироп и плодове – комбинация, която може да замени мюслито за закуска. Покълналата пшеница доставя всички необходими витамини от група В, включително и фолиева киселина, заради което се препоръчва на бременните, които не искат да приемат синтетични таблетки. Съдържанието на витамини С, Е и бетакаротин, фосфор, магнезий и протеини (28%) също е рекордно високо.

Лимецът (на нем. – динкел, на анг. – спелта) е вид дива пшеница, която има ниско съдържание на глутен и много по-богато съдържание на витамини от група В и А. Друго нейно предимство е, че не понася торенето и обработката с химични вещества, както и не се поддава на генно модифициране. С една дума – това е биологично чиста култура, подходяща и за хора с непоносимост към глутена. Покълва по същия начин като пшеницата.

Боб мунг – това са „соевите” кълнове, които се използват в китайската кухня. Семената представляват малки зелени бобчета, които трябва да се киснат във вода между 12 и 24 ч. През следващите 3-4 дни кълновете трябва да стоят на тъмно, след което вече са готови за консумация.

Люцерна – не това не е фураж, а може би най-вкусните и хрупкави покълнало семе. Накисват се малко количество (1 с. л.) за 4-5 ч. След това трябва да ги оставим да се развият за още 5-6 дена. След 4-ят обаче при всяко изплакване трябва да ги изваждаме от буркана, защото коренчета започват да се срастват и само поливането с вода е неефективно. Тези кълнове са идеалната добавка към всяка една салата, а с тях можем да си набавим витамините A, група В, C, D, E, K, манган, магнезий, калций и желязо.