Пазят ли ни от болести антибактериалните продукти?

Грижовна майка измива щателно ръцете на своето слънчице с антибактериален сапун, за да го защити от коварните бактерии. Това е епизод от реклама, която атакува най-тънката струна на женската душа – безопасността и здравето на обичното чедо. Но и без маркетинговото облъчване, самата дума „антибактериален” е достатъчна, за да предизвика доверие и импулс за покупка. Защото дълбоко в съзнанието ни е вкоренено, че справим ли се със бактериите, ще бъдем здрави.

Най-често антибактериалните продукти съдържат триклозан. На първо време изглежда, че той се справя чудесно с задачата си, защото унищожава 99,9 % от бактериите. По-голямата част от тях обаче съвсем не са опасни, а дори напротив – изграждат защитната бариера на кожата ни. Тези полезни микроорганизми имат много по-бавен растеж от патогените, които през това време се заселват безпрепятствено в тялото ни. По този начин, употребявайки антибактериален продукт, има много по-голяма вероятност да си навлечем инфекция, отколкото да се предпазим от тях.

Тактиката да ползваме триклозана постоянно и така да не позволяваме растежа на каквито и да било бактерии, също е губеща. Подобно на всички синтетични антибиотици, той подтиска имунната ни система и вече ни грози опасност от много по-сериозни заболявания. Вредим обаче не само на самите себе си, но и на всички останали живи същества. Заради масовата и ненужна употреба на антибиотици, болестотворните бактерии еволюират и стават все по-агресивни, а познатите медикаменти – неефективни. Триклосана замърсява и водите, където под въздействието на слънцето се превръща в токсина диоксин.

Всъщност, за да се предпазим от т. н. „болести на мръсните ръце” - хепатит, чревни инфекции и паразити е достатъчно да измиваме ръцете си с най-обикновен сапун. Той е достатъчно ефективен в унищожаването на техните причинители, без да причинява дисбактериоза и алергии. Освен това, съставките му се разграждат напълно в природата и не замърсяват околната среда.