Пробиотиците - защо не можем без тях - II

Важно е не само да приемаме достатъчно полезни бактерии, но и да им осигуряваме оптимална среда за развитие или иначе казано - менюто ни да е богато на пребиотици. В най-големи количества те се съдържат в цикорията, лука, чесъна, пълнозърнестото брашно, овесените и пшеничените трици, бобовите храни и млякото, но се намират и във всички плодове и зеленчуци. Ето защо, е добре поне 2/3 от храната ни да бъде растителна, като в тази категория не се включват рафинираните и обработени продукти, като например белия хляб. Голямата част от нея не може да се преработи в стомаха ни, но оказва своята благотворна роля на вътрешната микрофлора и действа като метла за загниващите остатъци от храна и токсините, които са предпоставка за множество болести.

Може би не знаете, че:
● Докато са в утроба, бебетата са стерилни. Още докато минават по родовия канал обаче, те получават от тялото на майката много от необходимите им полезни бактерии, а след това си набавят още от майчините коластра и мляко. Затова естественото раждане и кърменето от първия ден, са най-надеждният начин, малкият човек да има силна имунна система и здрав стомах през целия живот. Децата извадени със секцио не могат да си изградят стабилна микрофлора до 6-ия месец, затова по-често страдат (както и тези на изкуствено хранене)от колики, диария и запек.

● Апендицитът не е закърнял и ненужен орган, а склад за полезни бактерии, от където в случай на нужда организмът да възстанови здравословната си чревна флора, например след прекарана тежка инфекция. Затова не бива да го отстраняваме профилактично, а само ако започне процес на възпаление.

● Дисбактериозата (нарушението на микрофлората) се отразява негативно не само на здравето, но и на външния ни вид. Тя е причина или води до усложнения на много кожни проблеми, например акнето, пърхота, псориазиса, дори косопада. Това се дължи, от една страна на гнилостните процеси и натрупването на токсини в червата, което се отразява на обменните процеси в целия организъм, а оттам и на красотата ни. От друга стана войната между добрите и лошите микроорганизми се води не само в червата, но и по кожата ни. При нарушение на здравословният й баланс различни потенциално патогенни бактерии и гъбички, започват да се размножават неконтролируемо. Затова пре- и пробиотиците вече успешно се използват и за лечение на кожни заболявания.

Не всички обаче имаме възможност да се снабдим с „жива” козметика. Затова пък ако заменим обичайния си обяд (най-често сандвич и безалкохолно) с кофичка истинско кисело мляко и овесени или пшеничени трици, със сигурност скоро ще забележим положителен резултат.