Разкрийте вашата чувствителна страна и бъдете себе си без страх

Днешният свят забранява чувствителността. От една страна тя ни прави уязвими и сами я избягваме, а от друга – страшните неща, на които ставаме свидетели по медиите сами обръгват сърцата ни. Все повече се затваряме навътре и ако се осмелим да покажем тази страна от себе си, то това става в най-близкото ни обкръжение, в което и без това сме свързани така с другите, че не може да не сме чувствителни към тях – децата, партньорът, родителите и приятелите ни, домашните ни любимци.

Когато излезем на обществения подиум, ставаме свидетели на други не-чувствителни (различно от безчувствени) хора и се убеждаваме, че това е правилният ред на нещата. Днешният свят изисква от нас да преминаваме бъзро през хората, да взимаме, каквото можем от тях и да си тръгваме, преди да са ни разочаровали, съответно – да страдаме. Трябва да поддържаме състезателен дух, амбиция, статус на „успели” и да не ни пука особено за другите – защото на тях не им пука за нас и защото губим фокуса към идеалния си живот, който така и няма да достигнем.

“Но сега да си чувствителен е много повече от това да си уязвим, то е да си човек. Чувствителността е последната крепост на човещината”

Тази уязвимост, точно тази, която ни кара да страдаме, е последният ни пропуск, че изобщо имаме сърца. Не, това не е поредният нравоучителен патос, това е въпрос на оцеляване, на духовно оцеляване в един все по-бездушен свят. Точно защото хората се страхуват да се разкрият, те постоянно и все по-навътре се крият в себе си. Това криене, подхранено услужливо от привидното пълноценно общуване в интернет, води единствено до огромна самота. И да, социалните мрежи са точно този наркотик, с който компенсираме дупките в себе си.

“Заради загубата на чувствителност хората губят уменията си да се свързват един с друг.”

Става така, че от липса на чувствителност в обществото и заклеймяването й като неправилно поведение, ние освен че ставаме все по-самотни, вече не умеем да се свързваме правилно един с друг. И какво имам предвид под „правилно”? Няма правила в отношенията с хората и връзките, които създаваме са уникални, но те се базират на няколко принципа като доверие, разкриване на мисли и емоции, емпатия, изслушване, реагиране.

Как да бъдем емоционално открити хора

Приемете, че да покажете чувствителност е добро за вас. Че емоциите са част от вас и както потенето, те трябва да излизат навън, за да няма претоварване на организма с токсини или вътрешната температура да не доведе до експлозия. Приемете, че въпрос на здраве да отваряте сърцето си и да показвате чувствителност

Вижте другите с очите на дете. Защото децата приемат хората без предразсъдъци и не ги товарят с очаквания, те виждат двуизмерно, без социален контекст, но и с това – по-надълбоко. Приемете, че хората са толкова уникални и интересни, колкото и вие, толкова самотни, колкото и вие и с нужда от близост, колкото и вие.

Не се страхувайте да говорите за чувствата си, но и наблюдавайте другия, когато минете границата. Когато се виждаме с близки приятели обикновено си разказваме кой какво прави, а не как се е чувствал. Кога е бил щастлив или кога – наранен. Маловажното бъбрене също е част от приятелството, но затова сме заедно – да споделяме и по-дълбоки неща.

Слушайте внимателно и другите. Качественото слушане означава много повече от присъствие и кимане с глава. То е изключване на външните дразнители, усамотяване и най-вече – изключване на самите нас. Понякога егото толкова власт има, че ни пречи да слушаме другите, заети само с това, думите им как ще се отразят на нас, а не се замисляме защо биват изобщо изричани.

Поддавайте се на емоциите си, без страх как ще бъдат приети. Ако ви се плаче в киното, плачете. Ако ви се крещи, крещете на воля. Излезте в гората и вийте като вълк – няма значение. Много важно е да изразходвате тази енергия, която не може да бъде изказана с думи или показана в действие. Ирационалните и подсъзнателни емоции в нас са повърхността на бездни, които трябва, подобно за вулканите, да изригват свободно.

Направете го малко и на въпреки. Знаем, че светът няма да се промени кардинално от една доверчива усмивка, от милите думи на учтивост или ако услужим на непознат с два лева. Но напротив - точно в това е геройството. За осъзнаваш това и въпреки това да продължаваш да настояваш за един по-богат на емоции и споделяне свят. Защото, както казах - е въпрос на оцеляване.