Тревогите, без които не можем...Не можем ли?

Тревожите ли се често? Твърде характерно състояние за нас жените, като по-чувствителната половина на човечеството. Особено, когато сме майки, тревогите ни са десеторни. И дори тези да са сред по-основателните, има такива, които са напълно излишни и с които единственото, което правим, е да си създаваме негативни емоции. А много добре знаем, че веднъж завъртим ли се в омагьосания кръг на неприятните мисли, после доста трудно се излиза от там. Кои са нещата, за които никога не бива да се тревожим? Да си „поговорим” за тях.

Възрастта
Много болна тема за по-голямата част от жените, особено, когато сме били харесвани и сме свикнали да се радваме на мъжкото внимание. В даден момент можем да напълнеем от нищото и да се сбръчкаме сякаш за една нощ. Бръчиците под очите, сенките от недоспиване, някой друг бял косъм...и ето, че тревогата е на лице. Ами сега? Всеки минава през различни етапи от живота си. И всяка възраст има своята красота. Нима смятате, че на 22 сте били неотразими, а на 32 вече сте грозни? Напротив. Женствеността е тук в най-голямата си сила точно сега. Радвайте и се и не мислете как ще изглеждате утре или след още три години. Абсолютно безсмислено е. Ако полагате повече грижи за себе си и си отделяте достатъчно време за лични интереси и почивка, определено ще отложите „старостта” във времето. Или по-скоро- радвайки се на живота, ще спрете да забелязвате времето, което „лети”. Просто летете и вие във всеки един миг и във всяка една възраст. Красиви винаги може да бъдете, ако започнете от усещанията в душата си. Те придават хубост на всичко.

Любовта
Дали ще дойде най-накрая? Веднъж вече си отиде. Ами, ако остана сама цял живот? Въпроси, с които правите така, че да я отдалечавате още повече от себе си. Помнете, че това е нещото, за което никога, ама никога не бива да се тревожите. Времето, в което си сам е общо-взето най-доброто за теб- време само за теб, в което да обърнеш достатъчно внимание на външния си вид, за да бъдеш харесван и на знанията и уменията си, за да не бъдеш само „опаковка”. Време за приятели и хобита, за достатъчно усърдие в работата, за усъвършенстване във всяка една насока, в която пожелаете. Важното е да имате желание и да знаете как да използвате това време. Защото, когато дойде, Той ще се появи със своите си изисквания и разбирания и със своето си искано време. А когато ви се родят и деца, тогава става още по-сложно. Затова оползотворявайте „самотата” си максимално и знайте, че само, когато живеете активно и целеустремено, имате шанс да срещнете точно този, който ви трябва. Ако стоите единствено у дома пред телевизора и си губите времето в тревоги „ами дали за мен ще има Някой”, вероятността да го няма за вас е доста по-голяма. Или пък да срещнете погрешния- онзи, който ще привлечете с негативните си безпокойни мисли, а не с амбицията си и желанието си за живот. И да- вярно е- за всеки влак си има пътници, стига той да се движи- в някаква посока, независимо каква е тя.

Кариерата
Някои жени не я намират за особено важна и се отдават повече на семейството си. Други са обсебени от нея, сякаш тя ще им даде всичко, от което се нуждаят. Бъдете от третите- онези, които знаят, че да си гледат децата цял живот и да изгубят себе си и личните си професионални желания някъде по трасето, не е перфектното решение, но и да работят по 10 часа 6 дни в седмицата, също е грешен избор. Да се тревожиш за това, че не си постигнал някакви твои си „висини” в професионален план е едно от най-абсурдните притеснения. Първо, защото в повечето случаи професията е просто нещо, благодарение на което изкарваме пари, а знаем, че парите не са в състояние да ни купят най-важните „неща” в този живот. И второ, защото няма човек, който ще те обича истински заради това колко пари изкарваш или какво работиш. Не мислете, че професията е нещо, което ви прави Някой пред хората. Правете онова, което правите само заради себе си и помнете, че има стотици хиляди хора, които са далеч по-умни и можещи от поста, на който се намират, но поради стекли се обстоятелства, не достатъчна находчивост и дори обикновена притеснителност, са точно там, където са. Това, обаче не ги прави по-глупави от другите. В никакъв случай кариерата не бива да е нещо, за което да се тревожим. Разбира се, че трябва да се развиваме, да искаме да знаем повече, да можем, но и да помним, че често най-щастливите хора са онези, които се чувстват спокойни и намерили своето си място в професионален план, пък било то и продавач в магазин за дрехи. Защото, когато излезете с приятели, много по-често говорите за всички онези радости, които са извън работата. И защото ще бъдете обичани не заради длъжността, която заемате, а заради онзи дълг, който имате в сърцето си- да бъдете добри и човечни. Успял човек не е този, който е на върха на професионалната стълбичка, а е този, който въпреки трудностите, които съдбата му поднася, продължава напред с гордо вдигната глава, не губейки най-важното- сърцето си. Работата си можеш да изгубиш поради много причини, но добрината- за нея нямаш оправдание.

Мнението на хората
Дори не знам защо го споменавам. Това наистина е нещото, за което е най-глупаво да се тревожите. Хората, които ви заобикалят са много и различни. Какво мислят за вас е само техен проблем. Ако тръгнете да се притеснявате за мнението на всеки и да искате да му угодите, ще трябва през час да си мените дрехите, прическата, работата, мъжа, думите и мислите дори. Живейте така, както на вас ви харесва. Съобразяването ви с околните трябва да стига единствено до там да не им правите зло. Има не малко хора, които цял живот живеят по начин, по който не желаят и се примиряват с неща, които ги правят нещастни само, защото „другите ще кажат, че...” Не допускайте това да се случи на вас. Живеете един живот!

Смъртта
Защо да се тревожиш за нещо, което е неизбежно и което го има и в твоя „календар”?
Има хора, които когато се разболеят или просто така, потънали в мисли за живота, „умуват” смъртта. Не рядко същите тези хора се страхуват за живота на децата си, на близките и приятелите си. Не се сещам за нищо по-безсмислено от това „занимание”. Приемете го така. Всеки има дата и не може да избяга от нея. Наясно сте, че най-сигурното в този живот е именно смъртта. Дали нещо друго можем да наречем „съдба”, не знам, но смъртта със сигурност е съдба. Не е такава само тогава, когато сами сме я поискали. Често давам следния пример относно това, което ни е писано и онова, което е наша съзнателна отговорност: „Ако пресечеш на червено и те блъсне фатално кола, сам си избрал деня на своята смърт. Ако изчакаш светофара и минеш по правилата на зелено, но внезапно изскочи автомобил и те помете, явно така ти е било писано, това е била твоята дата.” Почти всички решения в този живот взимаме ние, но ние не сме тези, които решават кога да се разболеят (въпреки, че и тук имаме вина, че не рядко нехаем за здравето си) и най-вече кога да умрат. Най-страшното е да си отиде някой, който обичаш повече от себе си. Но дори тогава трябва просто да приемеш, че това е била неговата дата. Да се тревожиш дали утре ще си още жив е все едно да се безпокоиш за това, че през януари ще има сняг. Вероятно ще има. И ти не можеш да направиш нищо по въпроса.

Тревогите са ни неизменен спътник, тъй като животът е и черен, и бял. Един ден всичко е прекрасно. На следващия внезапно се обърква. Но дори, когато всичко ви изглежда най-черно, има нещо светло и красиво, за което никога не бива да забравяте. Колкото повече мислим за светлината и красотата, толкова по-възможно е да проясним съзнанието си и да загърбим тревогите. И не, не са просто клиширани думи. Нима не сте забелязали, че когато със събуждането сутрин ударите будилника със сила, след това ви е достатъчно само да счупите нокът, за да се доизнервите и от там насетне денят е отишъл по дяволите. Ще видите как само след едно-две негативни действия от ваша страна, ще последват и онези, за които нямате вина. Ще изпуснете автобуса или ще се подхлъзнете, докато го гоните и до вечерта ще сте смазани от собствения си негативизъм, с който сте привлекли всички останали неприятности, които са ви се случили. И обратният вариант- събудите ли се с усмивка, послушате ли любима музика в компанията на кафето си и обличайки си новото сако за работа, много вероятно е денят ви да бъде прекрасен. Нищо чудно колегите да ви помогнат със закъснял срок, да ви направят комплимент. Да, истина е. Усмивката привлича усмивки. Ядът- нови ядове. Пробвайте, ако не вярвате. Аз съм се уверила лично.

А за повече настроение, припомняме ви и онази ирландска мъдрост, която гласи следното:

Има само две неща, за които да се тревожите – дали сте здрави, или сте болни. Ако сте здрави, то няма за какво да се тревожите. Ако сте болни – има само две неща, за които да се тревожите – дали ще оздравеете или ще умрете. Ако оздравеете, то няма за какво да се тревожите. Ако умрете – има само две неща, за които да се тревожите – дали ще попаднете в ада или в рая. Ако попаднете в рая, то няма за какво да се тревожите. Но ако попаднете в ада, вие ще бъдете толкова заети да се здрависате с всички приятели, че изобщо няма да имате време да се притеснявате.