Отървете се от лепкавото чувство за вина

Знаете ли кое е едно от най-неприятните чувства, което можем да изпитваме? По-неприятно дори от гнева и често по-дълго продължаващо във времето. Познато ли ви е онова неприятно усещане, когато отказахте на позната да се видите просто, защото не ви беше до нея? Нарича се чувство за вина и е толкова силно и обезпокояващо на моменти, че заради него можем да стигнем дори до помощта на психолог. Кога го изпитваме? Трябва ли да сме толкова критични към себе си? И дали има начин да намалим въздействието му върху нас? Да си поговорим за несигурността в действията ни - несигурност, която ни кара да сме тъжни, потиснати и дори гневни на собственото си Аз.

Как се проявява чувството за вина?

Постоянно се чудите дали сте постъпили правилно, дали сте избрали вярното решение
Безпокоите се да не сте разочаровали някого
Питате се дали не е било възможно да направите нещо по-добро
Оставяте дребни случки да провалят целия ви ден, тъй като не спирате да се самокритикувате за думите или действията си
Почти винаги сте на мнение, че ако нещо не върви по план, то вероятно вие сами сте си го предизвикали с неправилното си отношение и реакции
Не се чувствате добре в кожата си, неуверени сте

Има едни думи, които много харесвам и те са на небезизвестната писателка Луиз Хей - „Каквото и да се случва по света, едничкото, на което може да се осланяте, е собствената ви преценка за това какво е правилно за вас.“ От тук трябва да тръгне всеки от нас, преди да започне да се терзае с мисли като „не сгреших ли“, „защо го направих“, „сега сигурно няма да мога да спя“. И тук изобщо не говорим за това да сте сторили нещо непоправимо и страшно, а за това да сте избрали „правилното за вас“ или казано по друг начин - собствения си комфорт пред нечий друг.

Ето ги и тях - основните правила, засягащи чувството за вина и отношението ни към него:

• Единственият критерий за това, кое е правилно, е собственото ни усещане за нещата, които сме направили. Ако смятаме, че нещо е неправилно и предизвиква неприятно усещане у нас, просто не го правим.
• Какво ще кажат другите е въпрос, който не ни засяга тогава, когато за нас си сме прави. И доволни от този си избор.
• Не бива да изкупуваме една грешка хиляди пъти - така ставаме зависими от нея.
• Не се оправдаваме постоянно за щяло и нещяло. И не се страхуваме да отказваме. В противен случай ставаме много лесни за манипулиране.
• Опитвайки се да угодим на другите, само за да не се чувстваме виновни, сериозно вредим на себе си.
• Ако на първо място поставяме съобразяването ни с останалите, без да мисли за себе си, ще бъдем много повече използвани, а не обичани заради това, което сме.
• Когато свикнем другите с това, че винаги сме на разположение, те свикват с това да ни натоварват още повече със себе си. И ни най-малко са ни повече благодарни. Любезността и отзивчивостта имат граници.
• Никой няма да посмее да ни съди, ако ние самите не се чувстваме виновни и не го показваме с поведението си.

Чувството за вина е тежък товар, който отнема голяма част от енергията ни. То ни пречи да продължим напред, да бъдем креативни, да гледаме към бъдещето, а не да се ровим в миналото. Дори някога да сме били изцяло виновни за нещо (всеки от нас има такива моменти - не сме безгрешни), не бива да се връщаме в това „някога“. Минало е.

Съберете енергията и силите си за настоящето! Вината не променя случилото се. Само ви тегли назад. Разбира се, абсолютно нормално е да си дадете сметка, че някои неща не сте направили както трябва и да се обвините на момента, но не и да се вините постоянно. Давайки си сметка, че сме постъпили неправилно, ние заявяваме трезво мислене. Ако съвсем не анализираме поведението си, ще сме по-скоро нарциси и социопати. Но когато пък премисляме ежедневно едно и също, знаейки, че вече няма как да го променим, единственото, което правим е жестоко да тормозим психиката си. А това ни изтощава неимоверно много. Затова спрете да се чувствате отговорни за абсолютно всичко. Има неща, които не са ваша работа.