В капана на идеализираните представи за нас самите

"Във всеки циничен човек има един разочарован идеалист"
Джордж Карлин

Идеята да се примиряваме с по-малко, отколкото наистина заслужаваме, никога не е добра – това може да доведе до един непълноценен живот, изпълнен с недоволство, разочарование и упреци към самите нас за пропуснати шансове и неосъществени намерения.

За съжаление, по-скоро се случва обратното - много хора имат нереалистични очаквания (към себе си и околните, към живота и случванията като цяло) и се обезкуражават, когато посрещат реалността такава, каквато е. Когато нашите идеализирани представи за щастие, успешна кариера, любов и прекрасна, хармонична връзка, се разминават с рационално случващото се с и около нас, започваме да се съмняваме в себе си, в концепциите, които предварително сме изградили в съзнанието си и тогава идва моментът на голямото разочарование, което ни връща обратно на земята.

Изследване, проведено от Колумбийския университет и Колежа "Свартмор"(САЩ), открива, че търсещите работа, които се стремят да намерят идеалната среда и условия, вместо да се уредят на „нещо приемливо“, всъщност са си осигурили позиции с по-високи заплати. За съжаление, тази целенасочена мярка за успех не се изразява в по-голямо щастие. Данните от проучването сочат, че тези участници са установили, че изпитват повече стрес и тревожност, както и по-ниско ниво на удовлетвореност от работата. Това мислене, изглежда, води до първоначално желаните резултати. Те просто не могат да бъдат резултатите, които в крайна сметка ни правят щастливи.



Да, хубаво е всеки човек да има своите цели, идеали и ценности, в които да вярва, за които да се бори, да отстоява, но истината е, че няма как всичко да е перфектно, да се случва точно според очакванията ни, хората около нас да бъдат такива, каквито ние искаме, да се държат и говорят по начин, който ни харесва. Не можем да променим всичко и всеки, няма как да надскочим себе си, ако още не сме готови да преминем към следващо житейско ниво. Понякога трябва да съумеем сами да се спрем и да оценим нещата, които имаме, мястото, на което се намираме в сегашния момент, може би е най-доброто за нас на този етап.

Специалистите посочват трите основни нагласи на хората-идеалисти, които по-скоро носят негативи, защото създават едно постоянно усещане за състезание, за преследване на по-доброто (поне в представите ни):

Постоянен интерес от нови идеи за това как да променим обстоятелствата или взаимоотношенията към по-добро, как можем да подобрим себе си – този стремеж към по-доброто, непрестанното търсене и усещането, че можем да пропуснем нещо, може да ни вкара в един неприятен омагьосан кръг на вечно неудовлетворение заради разминаването между очаквания и реалност. Това от своя страна пречи да оценим всичко хубаво, което имаме в момента и може да се отрази дори на психиката и здравето ни.

Материалните вещи наистина не представляват интерес, но новите идеи вълнуват много и не можем да чакаме да споделим нови прозрения – нетърпението и постоянното вълнение от новото може да се окаже и изтощаващо на психично ниво.

В романтичния живот дълбоката духовна връзка е по-важна от удоволствието от физическата интимност – идеализирането на любовта е може би сред най-големите проблеми на човека идеалист. Специалистите са на мнение, че разочарованието, което идва вследствие на представите и очакванията, които илюзорно си създаваме и не отговарят на реалността, могат да доведат и до сериозни депресивни състояния.

Как да контролираме идеализма така, че той да не пречи?

Идеалистите ценят личната автентичност и очакват всеки да направи същото и това е дълбоко погрешно. Те могат да се разочароват, когато възприемат, че другите не предприемат действия, за да развият своя потенциал или да променят неблагоприятните обстоятелства. Понякога на идеалистите трябва да се напомни да забавят темпото и да оставят всеки да се движи според собствените си възможности и предпочитания. За някои хора борбите на ежедневието са по-важни от универсалните истини.

Реалният живот ни носи и истински препятствия – сметки за плащане, грижи около възпитанието на децата, проблеми в работата, неосъществени планове, сътресения във взаимоотношенията. Всичко това е част от живота: не позволявайте на тези неща да ви спрат да правите това, което искате и ви прави щастливи, но не позволявайте и на идеалистичната реторика в интернет и обкръжаващата среда да ви убеди, че мястото, на което се намирате в настоящия момент, не е достатъчно добро.

Животът ви може, но не трябва и обикновено не се променя за един миг. Накратко, идеалистичното убеждение, че можете да промените изцяло личния и / или професионалния си живот, е измама. Спрете се за момент, бъдете благодарни за това, което имате и се радвайте на всеки малък напредък и подарък на съдбата – ще се изненадате колко много неща се случват по-най-добрия за вас начин:

„На този свят просто трябва да се надяваш на най-доброто, да очакваш най-лошото и да приемаш каквото ти изпрати Бог.“ – Луси Монтгомъри.