Най-трудната борба

Животът е низ от усилия, справяне с предизвикателства или крушения. Най-трудната борба обаче не се води някъде далеч или с някакъв абстрактен опонент. Това е борбата със самите себе си. При нея няма рефери, нито правила, зададени свише. Няма написана извън самите нас скала, която да бележи резултата. Ние сме едновременно и в ролята на съдийската бригада, и на останалите конкуренти. Всичко. Ако се провалиш – сам определяш дали да омаловажиш неуспеха или да се стегнеш и да си дадеш право на повторен опит. В тази най-трудна борба важното е да си безпределно честен. Със себе си. Най-популярните ни битки:

Свалянето на килограми. Типичен пример за надвиване на самия себе си. И за неправилно поставяне на проблема. А той не е в чувството на глад, а… в главата. Да промениш мисленето си, а чрез него – начина си на живот. Стигат кратката, но ежедневна гимнастика; намаленото, но редовно хранене с подбрани, невисококалорични храни; много вървене пеш. Но всичко това трябва да са част от ежедневието ти, а не елемент от няколкодневни усилия. И в този случай хубавите неща стават бавно, а бързите са измамни и кратковременни. Тъкмо в непродължителните драстични мерки е ключът към йо-йо ефекта. Седмица полугладно съществуване и после бързо наваксване на свалените с мъка килограми.

При отказ от цигари и въобще от всякаква зависимост. Това е борба със самия себе си, която се митологизира, защото мнозина се провалят в нея. Изписани са купища книги, съществува цяла индустрия на антиникотиновите лепенки и дъвки за оставяне на цигарите. А решението е само в теб. Познавам десетки бивши страстни пушачи, отказали цигарите – кой от раз, кой постепенно, един заради заболяване, друг защото се е убедил, че това са пари, изгорели на вятъра. Трети се самонаграждава с непохарченото за цигари – примери колкото щеш. Важното е, че тези хора са постигнали онова ниво на самоубеденост и мотивация, които са ги направили победители в борбата със себе си.

При преодоляване на любовна мъка. От теб зависи дали да се отвориш към света, или да се затвориш в страданието по реалния или идеализиран образ на бившия любим. Ти управляваш посоката на мислите си – дали болезнено втренчени назад или насочени към настоящето и особено в бъдещето. Важно е да не се затваряш и да оставаш пасивен, а да си отворен към хора, към всякакви занимания и дейности – работа или развлечения. В състояние на любовна мъка околните ти се струват скучни, а всички занимания на света – неинтересни. Но безсмислието на целия останал свят извън любовното нещастие ще започне да изчезва само с действено отношение, а не като се оставиш на течението и пагубната депресия.

Справяне с недостатък на характера. Тази борба е много трудна. Иска способността да се самонаблюдаваш донякъде, за да идентифицираш недостатъка, който ти пречи. А след това – да преминеш в настъпление. Как? Като с усилие, поне в началото, правиш обратното на онова, което ти се иска да сториш. Като дете смятах, че не съм достатъчно щедра. За да се справя с това, винаги, щом съучениците ми поискаха каквото и да е, го давах с готовност, макар нещо вътре в мен да се съпротивляваше. Любимото ми моливчето? – Заповядай! А не бях сигурна дали въобще ще го видя отново. Забравил си боите за рисуване? Ползвай от моите и т.н. Беше нещо като автотренинг, докато в един момент престанах да се замислям в подобни ситуации. Ако си стеснителен, въпреки че ти е трудно, говори с непознати хора. Пътуванията във влакове и автобуси, например, са естествено място за завързване на подобни разговори. Ужасяваш се да вземеш думата пред други хора? Направи го, въпреки че гласът предателски трепери. Напиши си една-две опорни думи, за да ти е по-лесно, но просто го направи. Не се отказвай. Победи страха като се изправиш срещу него. Мързелът – като изпълниш всичко от списъка със задачи. Неспособността да вършиш нещо – да готвиш, да караш колело или кола, просто като се опитваш да го направиш. Отново. Въпреки недобрия резултат вчера.

Кой е виновен при неуспех? Ние или другите? Има ситуации, когато и обстоятелствата не помагат. Но така е само понякога. Ако е винаги, проблемът си ти. Особено щом при едни и същи условия сме поставени не само ние, но и всички останали участници в „състезанието“, оправдания няма. Причината сме ние. Колкото по-скоро го разберем и захвърлим уютното, но непродуктивно „другите са ни виновни“, толкова има вероятност шансът да е с нас. Защото неговото име съвпада с нашето.