Споделеният начин на живот

Думата „споделям” днес е придобила съвсем ново значение. Това не е вече онзи съкровен акт да се разкриеш пред някой, да му се довериш и да се отървеш от тревогите и страховете. Днес „споделям” е в съвсем друг контекст – интернет, социални мрежи, модерен свят.

Споделянето е начин на живот. Каквото и да правим, бързаме да го споделим с другите – полезна информация, снимки, какво вечеряме и къде сме, когато се разделяме и обвързваме, когато си почиваме. Причините са много и сложни за анализ – дали от суета, дали от егоцентризъм, дали имаме нужда да понапомпаме самочувствие. Реалното вече се смесва с илюзията, която сме сами за себе си.



Защото един контекст, който доскоро беше лош сюжет в холивудските филми, също става реалност – екологична криза, изчерпване на възобновяемите ресурси, но и отчуждаването, което неминуемо върви с виртуалното общуване, основано на „харесване” и „споделяне”.

Споделените работни пространства се осъществяват през 2005 година в САЩ и те придобиват все по-голяма популярност, дори и у нас. Това са големи помещения, с оборудвани работни места, които се дават под наем за определен период от време. Създадени са за нуждите на хора, упражняващи свободни професии, такива, които имат нужда от офис, но за кратко и странстващи служители. Повечето от тези хора общуват с останалите предимно виртуално и постепенно живите им контакти се ограничават до доставчиците на храна и домоуправителя за месечните разходи. Споделеното работно пространство се стреми да сложи край на отчуждението, защото всеки, който работи с идеи, знае, че те се раждат в живия живот, а не зад компютъра. Освен това, хората, които им се налага да работят в някаква форма на офис, но бъдещето на този офис е неизвестно, спестяват разходи за офис техника, консумативи, наем.

Споделени пазарски колички. Това е идея за облекчаване на семейния бюджет и за далеч по-изгодно пазаруване. Вече е масова практика промоционалните продукти да се предлагат по няколко бройки за по-ниската си цена. Ако маркетинг-мениджърите си мислят, че така мамят купувачите да взимат стока, в количества, които не са им необходими, сами влизат в капана си. Вече е популярно хората да се комбинират в такива случаи. Информират се къде какво се предлага и споделят покупката, всички са доволни. Така действат и ваучерите за почивка, така се споделят разходи по доставката от сайтове за онлайн търговия.

Споделеното пътуване. Това е поредната нова еко идея за споделяне, която открива все повече съмишленици. В градските условия за работещите обикновено това е пътуване с прозаична цел – ходене на работа. Тук пестенето на разходи е ориентирано към облекчаване на околната среда и то в един много конкретен показател – градският шум, смог и замърсеност на въздуха. Колеги или непознати, които живеят в една посока, начертават маршрут, който е удобен за всички и в една кола се возят всички, вместо поотделно, сами, в личните си автомобили. Ако повече хора в големите градове практикуват споделеното пътуване, това ще намали трафика значително, емисиите на вредни газове, вредния градски шум. Ползите са за всички.

По същата логика е споделеното пътешестване. Има доста общества и групи, в които се пътува така по определена дестинация, по която има редовен трафик, у нас например това е маршрутът София-Варна. Пътуващият информира кога предстои пътуване, с колко свободни места разполага и в кои часове. Така се набират желаещите. Целта е да се напълни автомобила, да се споделят разходите по горивото, по-комфортно пътуване и компания по пътя.

Социалните мрежи и интернет, свързаността ни и без това са факт. Той обаче не бива да влияе на живото общуване, на желанието да си с някой очи в очи. Хората все повече се обединяват по интереси и общи ценности – като храненето, екологията, регулиране на разходите. Практичното и полезното трябва да могат да се съчетават, а технологиите – да не бъдат демонизирани, напротив, те са средство, което е създадено в наша полза – е, да се възползваме тогава.