Защо арогантността е опасно заразна?

В края на 80-те години на миналия век, психологът с Джеймс Рийзън искал да разбере какво се крие в погрешното мислене, заради които има пътни инциденти. Той излязъл по улиците и паркингите в супермаркетите около Манчестър, Великобритания, и помолил общо 520 шофьори да преценят колко пъти са извършили определени нарушения.

Пропускали ли са редовно да проверяват огледалото си за обратно виждане, например? Или са влезли в грешната лента, когато наближават кръстовище?
Освен списъка с грешки и нарушения, участниците били помолени също да оценят колко добри шофьори са в сравнение с другите – дали способността им за шофиране е по-добра или по-лоша от средната.

Като се има предвид дългото време, което много хора прекарват зад волана, може би се надявате, че повечето шофьори са отговорили адекватно и са наясно със способностите си. Но Рийзън установявам, че това е далеч от истината, коментира BBC. От 520-те шофьори само петима смятат, че са по-лоши от средното – по-малко от 1%. Останалите – дори наистина ужасните шофьори, които непрекъснато правили грешки – смятали себе си за поне толкова добри, колкото и следващия човек, а мнозина смятали, че са много по-добри.
По същество това било масова заблуда, която ги прави напълно слепи за собствените си недостатъци.

30 години по-късно психолози са документирали подобни самозаблуждения за различни черти и способности в човека.
Склонни сме да мислим, че сме по-интелигентни, креативни, атлетични, надеждни, внимателни, честни и приятелски настроени от повечето хора (феномен, който често е известен като „Ефект по-добър от средното“).
„Доказателствата за това са изключително – дори необичайно – силни“, казва Итън Зел, доцент по психология в Университета на Северна Каролина в Гринсбъро, който наскоро проведе мета-анализ на досегашните проучвания. Силата на ефекта е особено видим в класната стая, казва той. „Ако дадете на хората въпросник, в който те оценяват себе си спрямо средната стойност, почти всеки в класа си мисли, че е над средното в почти всичко.”



Последиците могат да бъдат сериозни
Както професор Рийзън споменава, прекалената увереност в собствените ни умения на пътя може да доведе до рисково шофиране и сериозни инциденти. В медицината може да доведе до фатална диагностична грешка; в правото може да доведе до фалшиви обвинения и съдебни грешки. А в бизнеса, управленската арогантност излага компаниите на по-голям шанс както да извършат измама, така и да обявят фалит.

Тогава няма какво да се чудим, защо прекалената самоувереност често е известна като „майката на всички пристрастия“.
Нобеловият лауреат учен Даниел Канеман отбеляза, че ако имал магическа пръчка, която би могла да промени нещо в човешката психология, той ще поиска да премахне нашия комплекс за превъзходство.
Ново изследване на Джоуи Ченг, асистент по психология в Йоркския университет, показва, че прекалената самоувереност може да бъде заразна.

„Ако сте били изложени дълго време на прекалено самоуверен човек, тогава е по-вероятно да надцените собственото си положение", казва тя. Това е тенденция, която може да доведе до разпространение на опасни заблуди в един екип.
Каскади на доверието

Ченг казва, че е била вдъхновена от анекдотични разкази за поведението на работещите на Уолстрийт, където арогантността изглежда е широко разпространена. „Когато разгледате други сектори като образованието, най-често не чувате учителите да бъдат описвани по същия начин”.

Тези различия я накарали да се зачуди дали определени групи хора наистина могат да насърчат развитието на напомпано его у други. Някои предишни изследвания споменават подобна вероятност, показвайки, че прекомерната самоувереност на банкерите има тенденция да става по-голяма с времето, прекарано в професията – което би имало смисъл, ако „уловят“ поведението на колегите си – но Ченг искала да тества идеята в лабораторни условия.

Първият й експеримент имал два етапа
Поотделно участниците били помолени да разгледат снимки на лица на хора и да отгатнат различни личности въз основа на израженията им – задача, която някои хора могат да изпълнят с разумна точност. За да оценят увереността си, участниците били помолени да оценят възприятията си за своите способности в сравнение с останалата част от групата.
След това участниците трябвало да изпълнят същата задача, но по двойки. След което отново били помолени да самооценят способностите си, което позволило на Ченг да види дали арогантността на един човек ще се отрази върху друг. Така тя открила, че по-скромните участници са много по-склонни да увеличат собствените си оценки, след като са били поставени при прекалено самоуверен партньор. „Беше доста забележително“, споделя Ченг.

Резултатите от втория експеримент били още по-поразителни
Участниците отново трябвало да работят върху проста задача за възприемане, която включвала отгатване на нечие тегло по снимката му. Този път обаче участниците не работели по истински двойки, а били представени с някои примерни отговори на друг участник. В действителност отговорите били фалшиви, което позволило на Ченг да създаде личност на някой, който очевидно се самозаблуждава. Участниците можели да видят някой в ​​долните 10% – далеч под средното – който твърди, че е сред най-горното, например.
Участниците можели да видят явната свръхувереност на другия като предупредителен знак, но вместо това те просто имитирали поведението му. Да бъдеш изложен на някой, който е бил скандално прекалено самоуверен, напомпва собствената самооценка в класирането с около 17%. Точно обратното на участниците, на които е показан профилът на по-реалистичен участник – тогава те били склонни да подценяват ранга си с около 11%.

Всеки път, когато неоснователно се хвалите с уменията си, може да изпращате вълни от прекомерна самоувереност в средата си.
Зел е впечатлен от констатациите. „Мисля, че изследването е много интересно и добре проведено и ни помага да разберем произхода на свръхсамоувереността и защо тя е по-голяма в някои групи от други“, казва той. Той подозира, че тя възниква от създаването на социални норми. „Виждайки как другите проявяват прекалено самоуверено поведение, това може да го накара да изглежда по-културно ценено или подходящо.”


Мистериозни механизми
Резултатите на Ченг отговарят на много други изследвания на съответствието, включително спомените ни за споделено събитие, нашите възприятия за красота и нашите политически възгледи. „Когато сте под въздействието на някого, е по-вероятно да придобиете неговите начини на поведение и начини на мислене“, казва тя.

Лесно е да си представим как това може да се случи на работно място, добавя тя. „Да приемем, че сте финансов банкер. Вие сте доста калибрирани, когато за първи път сте влезли в бизнеса, но когато колкото повече време сте в тази среда, виждате, че някои хора са склонни да правят самохвални изявления и имат този удивително уверен външен вид в начина, по който говорят и как комуникират невербално. А вие от своя страна бихте могли да станете малък клонинг на този човек.

Като се имат предвид тези резултати, Ченг предлага организациите да преосмислят видовете поведения, които възнаграждават в настоящите си служители. „Лидерите и мениджърите трябва да внимават за ефектите на определени хора върху други, защото тяхната прекомерна увереност наистина може да се разпространи широко.” Тези констатации също могат да помогнат за вземането на решения за наемане. Освен че са по-реалистични, по-скромните членове на екипа могат също така да смекчат прекалената самоувереност на целия екип. "Те биха могли да помогнат за връщането на групата в реалността."
В личен план може да обърнете поне малко повече внимание на собствените си нагласи – включително възприятието си за собственото ви шофиране. Всеки път, когато неоснователно се хвалите с уменията си, може да изпращате вълни от прекомерна самоувереност в обкръжението си, като фино поддържате масовата заблуда, която Джеймс Рийзън е документирал.