За силата на ежедневието

Всеки ден е добър ден

Удивително е колко здравина и якост можем да придобием, следвайки ритъма на ежедневието си. По удивителен и като че малко позабравен начин всеки един ден от нашия живот ни предоставя възможността да направим себе си по-добри и по-уверени в собствения си път. Всеки един ден представлява завършен цикъл, който умножен по броя изпълнени цикли, се превръща в силен и устойчив инструмент за хармонично живеене. Не само наше право, но и задължение към собствените ни способности и желания, е да си отделяме определено време от деня, в което на първо място да обърнем внимание на нуждите на тялото и духа ни. Това ни дава сили да сме тук и сега, да осъзнаваме и да живеем разбирайки, не просто прелитайки през хиляди неща, без дори да ги забелязваме.Цяло изкуство е да умееш да присъстваш изцяло в това, което ти се случва и да обработваш като глина реалността си с помощта на ежедневни практики. Много източни философии говорят за състоянието на изцяло потапяне в настоящия момент - тук и сега.

Всъщност какво друго е ежедневието освен един умален кръговрат на живота. Всеки ден трябва да отделяме минути насаме със себе си и други, за да се занимаваме с това което искаме. Без да отлагаме за друг ден, без да си мислим, че дните ни са безбройни. Сега е нашият момент. Нашите мисли и чувства имат също толкова голямо значение, колкото и всички останали неща, които напират да намерят място в и без това препълнените ни графици. Всеки може да изготви своите ежедневни практики и със сигурност всеки от нас вече има изработени такива, които му помагат да бъде по-успешен всеки ден и да се справя със забързаното ежедневие. Забързано е само прилагателно, което хората, които не искат да се обърнат към себе си, слагат на деня. Всъщност той самият не бърза, бърза умът ни, бягайки от себе си.



И най-дългият път започва от първата … усмивка

Ако бързайки да изпълним всички задачи, които околните искат, отлагаме своите собствени нужди за неопределено време, с всеки един ден се ще се натрупва несъответствие между нас и околния свят. Асиметрията се състои в това, че никой няма да са заеме със собствените ни искания и желания освен нас самите и ако не си дадем време за тях, това рано или късно ще ни се отрази в усещане за непълнота.

LA DOLCE VITA

Напълненото само със задачи ежедневие не може да доведе до устойчиво съществуване и да даде плодове. Трябват и удоволствия, трябва и съзерцание. Защото няма по-хубаво от това вечер да си легнем доволни от свършеното и с чувството, че днес е поредният ден, в който сме се приближили с нашето малко много до това, което вярваме, че заслужаваме. Тъй че нека вместо бързане изберем със чиста съвест наслаждение. Защото да живееш изпълнен с енергия и желание да твориш, създаваш и преоткриваш е въпрос на всекидневен избор. Колкото и да ни се иска това не е решение, което просто така може да понесе праха на забравата и занемареността. Затова, когато всекидневно се грижим за нашата дзен градинка в ума си, тя ще ни се отблагодари с хармония и чувство за лекота.

Всяка сутрин, когато се събуждаме, първите мисли, които ни идват наум са тези, на които трябва да обърнем внимание. Колкото по-хубави и пълни с благодарност към поредния прекрасен ден са те, толкова по-ведър и зареден ще бъде той. След като сме обърнали подобаващо внимание на прекрасния ден, заемането със задачки и закачки, свързани с работата ни е по-лесно. Няма смисъл от излишни отрицателни емоции - ако в работата ни има нещо, което трябва да направим, но не ни е приятно, просто да го направим и да продължим напред. Ако можем да го отхвърлим - да го отхвърлим и завинаги да забравим за него. Тежките мисли и отлагането са като тежки камъни, които носим през целия ден, а те съвсем не са ни нужни. Веднъж посрещнали деня и изпратили ежедневните задължения идва време за нещата, които ни доставят удоволствие. Защото над всички задължения е задължението да бъдеш себе си и да се грижиш за това да си здрав и цялостен. Ето още няколко мънички стъпки към едно удовлетворяващо ежедневие:

Всеки ден, в края на работния ден да забравяме изминалите трудности и противоречия и да помним само постиженията си. Няма смисъл от почивка в края на деня, изпълнена с предъвкване на стари случки и спречквания. Просто ги изхвърлете и погледнете към това, което обичате.

Да се обърнем към природата. Разходките или карането на колело ни събуждат и напомнят за постоянното движение в природата. За това колко малко трябва, за да се почувстваш съвършен - просто да се свържеш с великолепието на това просто да Бъдеш.

Да стигнем най-после до книгата, която стои неотворена, да прочетем статията, която отлагаме от толкова време или просто се отдадем на размисли на любимата си музика или на размисли за хубави неща.

Вярно, научаването да с лекота да изоставяш нагнетяващите мисли и с усмивка всеки ден да обръщаш внимание на себе си е трудно за овладяване и изисква упражнения. Но какво пък, струва си да се опита, защото и най-дългият път започва от първата … усмивка :)