Вместо трупане на негативизъм в една връзка - нека разговаряме

Във всяка връзка има проблеми, неизбежно е. Много от нас се измъкват от отговорност, казвайки „просто несъвместимост на характерите“. Други загърбват всичко, без дори да си дадат реална сметка къде е истинският проблем. Голяма част от връзките се разпадат, защото двойките не говорят достатъчно, не изричат на глас пред партньора си онова, което ги тормози. Замисляли ли сте се колко по-лесно щеше да е всичко, ако общувахме пълноценно и ако не трупахме негативизъм? Нека си поговорим за уменията и неуменията ни, когато трябва да градим, а не да рушим.

Изградени очаквания
Няма защо да се лъжем. Всеки има своите представи за този, с който иска да сподели живота си. Влюбваш се и не след чак толкова време осъзнаваш, че очакванията ти никак не се „сбъдват“. Как да постъпим тогава? Просто ги споделете. Никой не иска да бъде моделиран и променян от другия, но и никой, който обича истински човека до себе си, няма да остави нещата така. Ако говорите с партньора си и обясните кое не ви харесва в поведението му и защо, без да го упреквате (не забравяйте, че всеки е възпитан и живял по различен начин), има твърде голяма вероятност да срещнете разбиране. В никакъв случай не нападайте, обаче. И помнете нещо много важно- ако не изкажете на глас очакванията си, няма как другият да ги знае. Има двойки, които се разпадат именно заради недоизказани мисли и чувства. Наскоро дори един познат ми каза „тя ми сподели за проблема, едва след като се разделихме под предлог, че не сме един за друг. А това беше нещо дребно, което можехме да разрешим.“ Така че, не бързайте да съдите себе си за своите високи очаквания или него за неспособността да ги осъществи. Просто споделете вашата реалност с неговата.

Грешни предположения
Една приятелка ми сподели преди време „той не предложи да дойде с мен да гледаме втората част на любимия ми филм, следователно едва ли му пука за мен и за нашето време заедно“. Оказа се, че просто е подметнала, че иска да гледа конкретния филм, без да предлага каквото и да било, а той е замълчал. Не мислете, че мъжете винаги ни слушат и че винаги могат да се досетят кое е „правилното“ поведение. Бъдете открити и казвайте нещата направо. Заобикалянето и увъртанията не са от полза нито за вас, нито за него. Ние жените сме далеч по-съобразителни и чувствителни. Не малка част от мъжете не притежават тези „умения“. Затова, понякога просто трябва да приемете, че сте от Венера, а той от Марс. И да не търсите липса на интерес, скрито поведение или преструване от негова страна, а да заявите открито вашето мнение или желание. Така най-добре ще разберете и неговите.

Първата крачка е Неговата
Има много „дейни“ мъже и такива, които се оставят да бъдат водени. Дори да харесвате първия тип, а да сте попаднали на втория, не решавайте „проблема“ със заключението „няма да се получи“. Ако видите, че той почти никога не подхваща инициативата и не прави първата крачка първи, не мислете, че това е признак на безразличие или нежелание. Някои мъже просто са такива, но това не означава, че не ви обичат. А и това поведение в даден момент може да ви хареса, ако се окаже, че вашите предложения се приемат с охота. Помня, че преди време се дразнех, че Той никога не предлагаше да се разходим извън града. След като си дадох сметка, че и аз мога да си кажа мнението, установих, че той е съгласен общо-взето да отидем навсякъде, стига аз да съм доволна. Е, да, тук винаги съществува рискът от това да ви омръзне вие да сте инициатора, но и това може спокойно да му споделите и… разрешите.

Решаване на проблеми в чата или по телефона
Една от най-глупавите грешки, които правят двойките. Наясно сте колко криво може да бъдете разбрани в един чат, когато бързате и отговаряте с по половин изречение или когато правите опит за шега, а отсреща си мислят, че едва ли не открито обиждате. Дори да говорите по телефона, ситуацията е почти същата, макар и една идея по-допустима. И все пак- сериозните разговори и решаването на големите проблеми, трябва да се случват само на живо, очи в очи. Не виждате ли изражението и реакциите на човека, не може да кажете, че сте го разбрали на 100%. На мен лично ми се е случвало (поради понякога прекаленото ми чувство за хумор) да срещна тотално неразбиране и дори сърдене, след чат, с който аз съм искала да покажа, че вече не се обиждам и дори се шегувам с възникналия проблем.

Просто говорете- за Всичко
Няма нищо по-хубаво от това партньорът ти да бъде и твой верен приятел. Дори да смятате, че проблемите с новата ви колежка не са нещо, което го вълнува (и до някъде може да сте прави), не пропускайте да споделите за тях. Не си позволявайте да мълчите, видимо да не изглеждате „на кеф“ и да приключвате всичко това с „имам си грижи“. Почти винаги този отговор изглежда ужасно неуважителен. Ако вие имате пълно доверие на човека до себе си и го приемате за най-близкия ви такъв, винаги може да му споделите. Или по-точно- трябва да му споделите, без обаче да изпадате в излишни подробности, освен ако той сам не ви ги е поискал. Защото не рядко на мъжете не им се слуша продължително, особено, когато става дума за наши си женски „глезотии“ и клюки.

Трупането на негативизъм
Всички горе изброени „точки“, можем да си спестим само с последната- разговорите. Няма ли ги тях и не се ли научим да споделяме и обсъждаме всичко, стигаме единствено до трупането на не малки дози негатизивъм, което е една от основните причини да слагаме край на връзките си. Самите ние понякога не осъзнаваме как няколко дребни неразбирателства, които може да са били обиди само в нашите очи, а той отдавна да ги е забравил дори, могат да се загнездят толкова дълбоко в душите ни, че да ни тормозят със седмици и месеци. А през тези седмици и месеци, ще се появят още такива, поради неправилното ни общуване и накрая ще установим, че вместо да се чувстваме сигурни и щастливи, ние сме като „изцедени“ само и благодарение на човека, с когото сме. Имайте предвид, че не винаги е нужно да премисляте и анализирате дадена обида, за да тя се окаже значима. Често, когато обичаме, преглъщаме дори твърде неприятни неща в името на това „заедно“. Винаги идва момент, в който чернилката избива, обаче и тогава…понякога е твърде късно. Спасете се навреме от негативизма! И то само с общуване.
А когато и то не помага, пътят е един. И вие го знаете.