Фини като японки

Повечето японки са фини, слаби жени и живеят най-дълго от всички нации - за жените това е средно 86 години, като до поне 75-тата си година те са здрави и без сериозни увреждания. За справка в България за 2008 година средната продължителност на живота при жените е 77 години.

Нека се замислим за това какво представлява японската кухня: ритуал на бавно хранене, малки порции, консумиране на повече риба и морски дарове, заместване на хляба с ориз, приемане на зеленчуци и плодове, слаба термична обработка. Ето в това се крие и тайната на "малката японка".

Малките порции
Ако не друго, вероятно поне сте опитвали или виждали класическото японско суши. Както знаете, сушито е оформено красиво и се яде на малки порции. Така очите ни имат възможност да се насладят на красотата, небцето ни да иска да запази максимално много вкуса и с това намаляваме темпото на хранене - от тук и килограмите. Малките порции винаги помагат - признайте си, колкото храна си сложим в чинията, толкова и изяждаме.

Ориз вместо хляб
Свареният ориз присъства на всяко хранене в Япония, сервиран в малка купичка. Той има сравнително ниско съдържание на мазнини, наличие на фибри и сложни въглехидрати, които спомагат изгарянето на мазнини. Минерали като селен, цинк, калий заедно с витамин PP (никотинова киселина), работят в положителна насока за нервната система и сърцето.

Много риба, морски продукти
За разлика от повечето меса, рибата присъства сериозно в кухнята на японците. И докато на нас българите ни се пада среднo по 10 грама риба, при японците става въпрос за над 100 грама дневно. Рибата практически не съдържа въглехидрати, високото съдържание на омега 3 мастни киселини помага за добрата памет и еластичност на тъканите. Особено предпочитани са - сардина, херинга, скумрия, сьомга и риба тон.

Соевите продукти
Японците включват в менюто си често соевото мляко, тофуто и други соеви продукти, които консумирани умерено, могат /макар и спорно/ да заместят червените меса.
Но безспорно истинският японски соев сос е известен с антиоксидантните си свойства.

Зеленчуци (от семейство Кръстоцветни)
В Японската кухня зеленчукът има почетно място дори и на закуска. Най-често приготвят пипер, зелен фасул, моркови, бамбук, тиквички, патладжан, домати, картофи, бяла ряпа, гъби шийтаке, водорасли и спанак. И те не са гарнитурата, а в повечето случаи основното ястие.
Японците консумират пет пъти повече зеленчуци от семейство Кръстоцветни, чиито ензими са характерни с това, че предпазват от рак и усилват детоксикацията на организма. В това семейство влизат брюкселското зеле, броколите, карфиола, къдравото зеле, китайското зеле, пащърнака, алабаш, бяла и черна ряпа, репички, хряна и синапа.

Кулинарна обработка
Топлинната обработка е много кратка. Най-често ястията се приготвят с бульони, на пара или с малко рапично олио. Сосове и тежки ястия не са типични, соевият сос обаче - да. Стремежът е храната да запази максимално първоначалния си вид, а от там и хранителните си вещества.

За десерт
Сладкишите се консумират рядко и то в много малки порции. Най-често десертът е някой сезонен плод, а най-добрият завършек за яденето се смята чаша зелен чай.

Не всичко е полезно. Туршийката
Характерно за трапезата на японците е sukemono - мариновани в солена саламура зеленчуци. Но явно дори наличието на храна пълна с така вредния натрий не успява да опорочи иначе здравословния режим на японската кухня. Така че може би и ние не трябва да се отказваме от туршийката. Ама само от нея!