Перфекционизмът като болест

Страхувате се да направите грешка, да претърпите неуспех. Не можете и за миг да си помислите как ще излезете на неделна разходка, ако преди това не сте пуснали пералня, минали с прахосмукачката, сготвили и изгладили вкъщи. Не проумявате как някои жени си позволяват “лукса” да излязат навън без да се срешат и гримират. В работата е задължително винаги да сте на ниво, да се чувствате полезни, да получавате признателност. В леглото трябва да сте съвършена- мечтата на всеки мъж, а децата ви трябва ежедневно да са в безупречен външен вид, да са най-умните и най-можещите. И към всичко това ви тласка една завладяваща сила, която самите вие не можете да обясните. Сякаш ви е жизнено важно всичко да е под ваш контрол в 100% от времето ви. И не можете, и не можете да спрете тази свръх амбиция, която понякога граничи с известна доза лудост.

Никога няма да забравя едно от бившите ми гаджета, за който един косъм върху палтото ми беше цяла трагедия и можеше да да го докара до истерия. А в апартамента му почти всичко беше подредено едва ли не под прав ъгъл. Макар и много по-често срещано при жените, това състояние според мен никак не е за подценяване и при двата пола. Наричат го болестта на 21 век. Други твърдят, че е просто свойство на характера. И все пак в много от случаите спокойно можем да го сложим в графа “болестно състояние”.

Но нека видим кога ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ ни се превръща по-скоро в болест, отколкото в синоним на трудолюбие, самодисциплина и амбиция.


Отговаряте ли утвърдително на следните изречения?

Не сте излизали никога навън несресани, негримирани и по домашни дрехи- дори да изхвърлите боклука или да купите хляб от магазина пред блока.

За вас думата “добре” е най-лошата оценка, която можете да чуете за свършена работа. Почти всичко във вашия свят се определя с думите отлично, перфектно, идеално. Казано по друг начин вие постоянно сте на нещо като конкурс по-по-най.

Имате параноичен страх от грешки, граничещ с известна доза неприемане на себе си. Да сгрешите за вас е най-страшното нещо, което може да ви се случи.

Изпитвате крайно болезнено отношение към критика. Ако някой започне открито да ви посочва грешките, вие изпадате в истерия, опитвайки се всячески да се оправдаете и изтъкнете.

Имате нужда постоянно да се чувствате необходими, да се опитвате да свършите дори неща, които не умеете. Изпитвате необходимост от непрестанното одобрение на хората, независимо дали това са близките ви или просто далечни познати.

Чувствате почти непрекъснато неудовлетвореност. Смятате, че животът ви винаги може да е по-добър и по-добър. Загубили сте възможността да се радвате на малкото щастие в неспирно търсене на голямото такова.

Често се концентрирате над провалите си. И дълбаете в тях докато не изкарате малката нередност в огромна, едва ли не непоправима грешка.

Близките ви са най-големите потърпевши, защото те трябва винаги да са идеални. Децата ви трябва да са перфектни, мъжът ви също. Не рядко търсите недостатъците му, дори се състезавате с него в дуела кой е по-съвършен.

Страхувате се да рискувате в 99% от времето. За вас възможността да се хвърлите в нещо ново и непознато е много повече бъдещ провал, който не можете да си позволите, отколкото шанс за нещо по-добро.

Отлагате във времето. Макар перфекционистите понякога да не могат да спят, ако не са изгладили ризата си за утре сутринта, те са тези, които почти винаги отлагат големите решения за утре, другата седмица, другия месец.

Имате твърде много положителни отговори?
Ами тогава, не се мотайте, а помислете върху вашето Аз. Често перфекционизмът е синоним на неувереност и на голяма доза неприемане на себе си. Според психолозите този тип хора не са щастливи, дори са нещастни от живота, който водят. В опити да си изградите защитно поведение и да сте уверени в себе си, се сблъсквате със собствените си недостатъци и това ви прави много несигурни. Животът не е състезание, нито непрестанна преследване на по-по-по-доброто. Защото тогава никога няма да виждаме хубавото, което е до нас.

Някой беше казал, че съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне. Затова не се вманиачавайте в това да съчетаете цвета на кувертюрата си с този на тапетите. Може да е красиво, но е леко налудничаво, особено ако го правите постоянно, с всичко. А и тази перфектност е тооолкова скучна!