Прошката - съкровен акт на сърцето

Да простиш, истински и от сърце, за нанесената обида или стореното зло не е лесно, но ако се случи то носи освобождение и душевен мир. “Прости ми”, “Прощавам ти” – уж обикновени думи, но казани искрено и с душа те имат пречистваща сила.

- Простете, защото прошката освобождава нас самите и премахва от сърцето ни гнева, болката, злобата и желанието за мъст. Макар да казват, че “Отмъщението е ястие, което се сервира студено” и обикновено се подготвя години наред, често то не носи удовлетворение. След като сме отмъстили не изпитваме облекчение, а още по-голяма болка и пустота. Изгубили сме още време, което не може вече да бъде върнато. Затова се опитайте да простите. Дори да не ви молят за това. Простете в сърцето си истински. Освободете се от разяждащия ви гняв, който отравя всичко и загубвате вкуса към живота. Мътилката и горчилката му заливат душата ни. Прошката носи успокоение и душевен мир. Тя дава възможност да освободим място в сърцето си за нови преживявания, издига ни на по-високо ниво и имаме силата да продължим напред. Пречиства ни, прави ни по-силни, макар и болката да остава, тя вече не е така остра. Обикновено след време разбираме, че е имало защо това да се случи или пък, че наранилият ни човек е имал свои причини да постъпи така.

- Ако не можете да простите, делегирайте това на друг – ако ви трябва време, за да простите истински или просто ви е невъзможно - опитвате, но гневът и болката са прекалено големи. Тогава си кажете, че не ние хората имаме право да съдим. Опитайте се да делегирате акта на прошката на Бог (която и религия да изповядвате), съдбата, кармата и т.н. Просто си дайте време, отложете прошката за след това..., за някога..., когато... Когато може би отминалото време с вездесъщата си сила, ще ни даде нов поглед към нещата или ще е притъпило болката, за да можем да простим в сърцето си. Като че ли си казваме – отказвам да те мразя или да ти простя, просто ще продължа напред.

- Помолете за прошка – да направиш това, е не по малко трудно отколкото да простиш. Никога не е късно за извинение, колкото и време да е минало. Ако се разкайваш искрено и от душа то значи си осмислил направената грешка и искаш да започнеш на чисто. Но трябва да бъдем готови да приемем и отказ от отсрещната страна. Не всеки е склонен да прощава лесно, може би му е нужно време. Но самият акт на искане на прошка ще помогне на нас самите. Дори да не ни простят от първия път, дори да трябва да мине време, когато изречем “Прости ми”, ще сме направили важна крачка по пътя на собственото ни духовно израстване.

- Простете и на себе си – понякога сме много по-склонни да прощаваме грешките на другите, но към своите собствени сме непреклонни. Дори да са малки и незначителни, дори да са разбираеми и оправдани, понякога и дори опростени, ние продължаваме да се самонаказваме. Обвиняваме се години наред за допуснатите грешки, предприетите действия или казаните думи. Простете си. Човешко е да се греши. Направили сме или казали нещо, защото в този момент обстоятелствата и ние самите сме били такива. Направили сме неправилния избор. Признайте грешката си, поискайте прошка, ако е възможно от другия, но и си простете сами.

- Най-важното за прошката е да бъде истинска и искрена. Да я искаме и даваме от цялото си сърце и душа, само тогава тя ще донесе желаното освобождение и успокоение на духа.