Морето е човек, забравил нещо

Морето е човек, забравил нещо
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.

И ето че на пясъка се пръсват
вместо стотинки - мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи...

Човекът е море. Но той не знае
и в себе си да плува се опитва.
Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.

Животът е море. Но и смъртта е.
С морето вече всичко е сравнено.
Разкриха вече всичките му тайни.
А пък морето хич не го е еня,

защото е човек, забравил нещо.
Все тръгва към брега и все се връща.
...С кого и в колко утре имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?

Къде отивам? Кой съм аз? Забравих.
Морава, мор, морал, морфин, умора...
Мърморя ли? Е, спирам. Но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т ?

Бях бурно вчера, казвате? Не помня.
Обърнах кораб?!? Как успях самичко!
...Въздъхва то, оглежда се бездомно.
Морето е човек, забравил всичко

Красимир Обретенов



Красимир Обретенов (1950-2016) e пловдивски поет, публицист и общественик, автор на стихосбирките “Небето под нас", “Камък в огледалото” и "Сатири".