Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...

"Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия килим върху пода на стаята, вън дъждът вали по стъклата на прозорците, а вътре в стаята светло, приятно и уютно, после тъмнина, гладките меки чаршафи и удобното легло, и чувството, че си се върнал у дома си, че не си вече сам, и през нощта, когато се събудиш, намираш другия до себе си, а не заминал нанякъде — всичко останало ти изглежда нереално. Изморени, заспиваме и ако единият се събуди, и другият също се събужда, и не се чувстваме сами. Често един мъж изпитва нужда да бъде сам, една жена също изпитва нужда да бъде сама и ако се обичат, те стават ревниви, когато единият забележи това у другия, но мога да кажа съвсем искрено, че с нас двамата това никога не се случваше. Когато бивахме заедно, понякога се чувствахме сами, но само по отношение на другите. Това чувство изпитах само веднъж. Бил съм самотен с други жени, а това е по-лошо, отколкото действително да си сам. Но ние двамата никога не се чувствахме самотни и никога не се страхувахме, когато бяхме заедно. Зная, че нощта не е същата като деня, че нещата изглеждат различни тогава, че това, което преживяваш през нощта, не може да се обясни на дневна светлина, понеже тогава престава да съществува, и че нощта може да бъде страхотна за самотните, щом осъзнаят своята самота. Но с Кетрин нямаше никаква разлика между деня и нощта, освен може би тази, че нощите бяха по-хубави от дните. Когато хората се изправят пред света с толкова кураж, светът може да ги сломи само като ги убие. И той, разбира се, ги убива. Светът пречупва всички и у мнозина пречупеното място става по-здраво, но ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива безпристрастно и много добрите, и много кротките, и много смелите. Ако не си между тях, той пак ще те убие, но без да бърза."

Превод: Живка Драгнева

Романът "Сбогом на оръжията" (A Farewell to Arms) е филмиран през 1932 г. (реж. Франк Борзаж, с Гари Купър и Хелън Хейс), през 1957 г. (реж. Чарлс Видор, с Рок Хъдзън и Дженифър Джоунс) има и много телевизионни адаптации. Филмът In Love and War от 1996 г. на режисьора Ричард Атънбъроу със Сандра Бълок и Крис О'Донъл е базиран на книгата Hemingway in Love and War, която описва любовната история на Хемингуей и Агнес фон Куровски. Той е доброволец в Червения кръст по времето на Първата световна война, тя е медицинска сестра. Тази любов оставя дълбока следа у младия писател и той написва няколко произведения под влиянието й, включително "Сбогом на оръжията".

На снимката е младият Хемингуей и сестра Агнес фон Куровски в Милано, Италия, 1918 г..