Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Майка



Чудомир
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
В една ниска опушена стаичка, една мъничка, стопена от живота жена, наведена над стара като нея печка, мъчеше се да подпали огън. През пропуканото стъкло на единствения прозорец нахлуваше здрач, духаше остър вечерник и вехтото посивяло перде леко се полюшваше.

- Не виждам, бабе, не виждам и не чувам, не мога и да ходя. Кръст, крака, ръце, че то не е едно ки - всичко боли. Подай ми, бабе, подай ми кибритя, той е на поличката до иконата. Подай ми да драсна една клечица. Аз мислех, че е останало въгленче, бъркам из пепелта, ама нищо ме не опари. Пък най-хубаво пални ти лампата най-напред, че гаче ли се мръкна... - И като подигна тежко старческата си глава, с мъртви очи попита:

- Ти ли си, Николчо?
- Не съм, бабо!
- Ами кое момче беше ти? От Братанци ли? Ха, добре дошъл! Какъв ти е хаджи Дончо? Баща ти ли? Че ти да не си Митко? Е, боже, че аз три години подред гюл съм брала на вас бе, сине, на ръце съм те носила. Ти беше едно мъничко, палаво и изпуснехме ли те, веднага се натопяваше в коритото до кладенеца. Баща ти викаше: "Той ще стане моряк, затова все на вода налита." Е, добре ми дошъл тогава, добро видение. Какво те носи насам?

- Дойдох да те видя как си, как живееш?

- Оох, гледай, синко, гледай тегло. Все тегло. Това ми е животът. Ти не помниш стопанина ми, не го познаваш. Млад и зелен умря, чедо, много млад. Седем години си живяхме с него, ама то беше живот, дето никога не се забравя. Кротък човек беше, добър човек, пък едър, хубав, червендалест. Ей го е, на стената му е портретът. Душа човек, на никого зло не можеше да стори.

Беше ратай у поп Николови, работеше му нивите, ама нали е слуга, помагаше му и в черква. Сиромашко чедо нали е, още от малко го взели у попови да слугува, та научило и кърската работа, и черковната. Пък един глас имаше - като звънец. Като умря поп Никола, натиснаха го старейшините, пратиха го в Бачковския манастир да се учи и го запопиха. Никак не му се искаше на горкия и аз се противих, ама какво да се прави. Бяхме женени вече, дете имахме, ни нива, ни крава, ни нищичко. Пък го искаше цялото село. Е, заживяхме си ний, къщичка си струпахме, позамогнахме се, родиха ни се още двечки дечица и дето ти рекох, хубав живот беше, ама на, кога дойде лошото, не пита. Освен нашето село попът имаше и съседното - Изворци, горе в Балкана.

Един ден посред зима дошъл човек оттам да го вика за погребение. Починало му детенце. Аз тогава бях болна от тифус. Унесена съм била и нищо не зная. Попът, и той беше се простудил, та го помолил:

- Виж, рекъл, каква е виелица, каква е хала, жената е тежко болна, аз съм също болен. Погребете, а аз утре, като поутихне времето, ще дойда над гроба и ще го опея.
Върнал се човекът, но не се минало час-два, пак пристига разплакан.
- Аз, рекъл, дядо попе, съм повторил, втора жена имам, рекъл, и покойното е доведено дете. Като казах на жената как си наредил, че като писна: - Ако беше твое дете, вика, и владиката щеше да докараш на опелото, ама нали не е и без поп да го заровим, та на вампир да стане... Реве, скубе си косите и аз както виждаш, пак дойдох.

Облякъл се попът, обул два чифта чорапи, увил си ушите с моя шал, ама то студ, то виелици, преспи - дорде стигне до Изворци, изпотил се и ризата залепнала на гърба и още непогребано детето, зъбите му затракали, едва си дошел в село, легнал от пневмония и за два дена умрял. Аз съм била в безсъзнание тогава и нищо не знаех. От време на време само съм отваряла очи, все към вратата съм гледала и съм питала като през сън: "Дойде ли попът?" На шестия ден чак ми се прояснило, отворих очи, видях през прозореца камбанарията цяла в сняг и горе на кръста кацнал гарван. И съм запитала пак: "Върна ли се Стефан и защо не дойде да ме види?"

А мама седнала до мене, милва ми косата, гали ме по страните и ми дума тихичко:

- Върна се, мама, дойде си, ама го извикаха пак по работа. Не се тревожи. Спи си, майка, спи спокойно. Той ще дойде, ще си дойде.
От него ден скръцне ли вратата да влезе мама, леля Нонка или някой от децата, аз все кокоря очи и питам:
- Де го? Що не дойде!
Най-после мама не изтрая, прегърна ме, разрида се и разправи ми какво е станало и аз наново съм изгубила съзнание и 24 дена съм била ни жива, ни умряла.
Чак през втория месец съм се съвзела полека-лека, ставах в леглото, но не можех да ходя. Мама и леля ме крепят от двете страни, местят ми ту единия, ту другия крак и като малко дете ме учат да ходя...

Какво не е било, синко, какво не се е прекарало... Останах вдовица с три малки деца. Черна работа, голямо тегло, че слугуване, вечер до петляно време преди, тъчи на чужди хора, та цели дванайсет години без очи да подигна свят да видя.

На службата си умря моят Стефан, дето е речено, ама нали млада, неопитна, не зная ни към кого да се обърна, ни как да постъпя. Млад бил, ми казват, нямал прослужени години, та не му се полагало пенсия. Когато се зае даскал Захари, чак тогава се нареди работата. Имал приятел в пенсионното отделение, писа му, събра документи, пратихме заявлението, че през време на службата се е разболял, и отпуснаха пенсията. Отпуснаха и си помислих, че ще съмне пред очите, ама не било тъй, сине, не било тъй.

Старата жена въздъхна дълбоко и продължи:

- Тъкмо поотрасна момчето ми и си мислех да се пооблегна на него и да си почина - убиха го в Балканската война при Лозенград. Като баща си беше едро и хубаво, сине, и като него кротко и добро. Голямата дъщеря се омъжи в града и умря при раждане и останахме двете с най-малката. Не се мина много, полъга се, та се омъжи и малката. Ех, сиромах, рекохме си, имот няма, ама занаят има. Прибрахме го у дома, да има мъж в къщата. Дюкянче имаше до фурната срещу общината. Кърпеше обувки, галоши лепеше, но нали излезе пиян-залян. Един ден пие, на другия лежи или се потрива насам-натам и хората почнаха да не го търсят. Един път се върна пак пиян и още от вратата крещи:

- Слушай, старо, в тая къща две кесии не може да има. Един трябва да командува тук, разбра ли? Ще прехвърлиш пенсията на мое име.
- Че как тъй бре, зетко, думам, че защо? Какво ти пречи? Нали за в къщи ги харчим?
- Тъй, казва, повече не знам. Или я прехвърли, или си обирай крушите оттук!
Е, боже, ами сега? Мислихме, мислихме с дъщерята, пък станах, че отидох в града, питах, разпитвах, ама не можело, казват, законът не позволявал такова прехвърляне. Не било редно. Дойдох си, разправям му, а той:
- Щом не може, казва, обирай си парцалите оттук и да те няма.

- А бре, Продане, а бре, зетко, ами тия пари, дето ги вземам от пенсия, в банката ли ги турям, крия ли ги някъде, а? Не ги ли харча за къщата, за децата. Само два лева на месец за черква си оставям и всичко друго все за нас общо се харчи... - Ама нали пияно и неразбрано. Плесна ми един шамар, разкряска се, развика се и почна да хвърля по двора дрехите и завивките ми и аз какво да правя, мир да има само, прибрах се тук, в бащината си къщурка, сама-саменичка да кукувам и старини да прекарвам. Че не дава на дъщерята да ме навести, да ми помете и почисти. А аз не виждам, баби, не виждам и не чувам, ама да усетя, че е дошла или че внуче е пратила - добър ден, бабо, да ми рече и стомната с вода да ми напълни.

Черната нощ беше притиснала отвред прихлупената стаичка и напуканото стъкло на прозореца сякаш беше полято с мастило. Малката газена лампа едва смогваше да освети само лявата й страна, по средата на която едва се крепеше бистра, едра сълза.
Виж още статии за:   Любовта ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
Виж още статии за:   Любовта ·
Четвъртък
29
Септември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вълнуващи и трогателни - любовните писма на известните личности
Писмото на Джони Кеш за 65-тия рожден ден на Джун Картър (1994) "Остаряваме и свикваме един с друг....
Официалният български правописен речник става дигитален
Дигитализиран и осъвременен вариант на официалния правописен речник на българския език ще бъде свободно...
"На какво не привиква човек"
"(...) Бараката №14 притежаваше шест кревата, през които се прибави още един, според числото ни. Смешно...
Най-добрите снимки за 2019 г. според сп. "Нешънъл Джиографик"
Престижното списание, което ежегодно провежда и фотографски конкурс, излъчи най-добрите снимки в трите...
Говори за щастие
Ела Уилър Уилкокс (Ella Wheeler Wilcox, 1850 - 1919) е американска писателка и поетеса. "Говори...
Беладоната и чародейната сила на прелъстяването
Имената на беладоната съхраняват от векове тайнствената й мощ. Противоречието на нейната употреба се...
Какво мислят децата за любовта?
Децата са същества, които имат мнение по всички въпроси. Те размишляват за нещата от живота с не по-...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
100 години от рождението на Павел Вежинов
"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка...
Есен-зима 2020/2021 – тенденции в дамските обувки
Черните обувки винаги могат да бъдат съчетани с всичко, но понякога са толкова скучни! Предайте малко...
Сутрин с кафето, миг красота и нежност
Сутрин рано, миг тишина с кафето. Мислите се реят и чертаят невидими пътечки, по които да мине денят...Несъзнателно...
Бъртранд Ръсел: "Да се страхуваш да обичаш е да се страхуваш от живота"
„Има два мотива за четене на една книга – защото ти харесва или за да се похвалиш.“ „От всички видове...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
Благовещение
Прохладен лъх от ангелско крило, о ангел, о дете, зефирен лъх от ангелско крило сред...
17 страхотни филмa, развиващи се през зимата
Зимата е сезонът, в който най-много време прекарваме в домовете си или си ходим на гости, Или независимо...
Порнографията – от зората на човечеството до днес
Дългата история на порнографията доказва, че тя е процъфтявала далеч преди ерата на телевизията и Интернет....
Изключителният фестивал на ледените скулптури в Китай смайва окото
На 5 януари 2019 г. беше открит официално 35-тият пореден фестивал на ледените скулптури в Харбин, Китай....
Идеи за страхотни снимки на плажа
Плажът, дългите залези, пяната на вълните по скалите...Морето е прекрасен декор за снимки. Няколко...
Фантазия и магия в изкуството на Яцек Йерка
Яцек Йерка (Jacek Yerka) е сюрреалистичен художник, роден в малкия град Торун в Северна Полша в началото...
Кратуните - незалязващ чар и практичност за бита
Наскоро ни подариха малки кратунки и децата ме попитаха стават ли за ядене, служат ли за нещо. Започнах...
10 вдъхновяващи мисли на Мая Анжелоу
"Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен...
Коледни пости - Ден 21:
Преди Никулден за шараните, стръвта и настървяването.
Днес рано- рано, като заведох детето на училище се сдобих с дълго чакания шаран. След вчерашната обиколка...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Победителите от детския конкурс за фотография на "National geographic"
Децата имат естествен усет към необикновеното. Те виждат онова, за което ние "тренираме окото". За възрастните...
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
Разгадаха как предсказваме решенията на другите?
Хората не могат да четат мисли, но се оказва, че мозъците ни са способни да предвидят решенията на другите...
За да имаш приятели
"Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето...
Там, където гледаш, всеки може да гледа. Но това, което виждаш...
Там, където гледаш, всеки може да гледа. Но това, което виждаш, никой друг не може да види....
Как да обясним раздялата на децата?
Понякога в живота ни настъпва момент на раздяла. И каквото и да си мислим в началото на стъпката, едно...
За всичко си има място...
За всичко си има място, време и човек. Понякога човекът си само ти....
"Даряването е най- добрата комуникация"
Когато наближи Коледа и сърцето се смири, Когато очите се затворят, за да не пречат душата да види, Когато...
Прощалното писмо на Маркес - истина на прощаване
Дълги години в интернет пространството се разпространява текста "Прощалното писмо на Маркес". Сега,...
Как зарязват лозите българите за Трифон Зарезан - снимки
Облечени в народни носии по стара българска традиция жителите на с. Тополи край Варна зарязват лозите...
Честваме годишнина от рождението на Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика...
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!
Не ограничавай предизвикателствата! Предизвиквай ограниченията!...
За Любовта - Омар Хаям
Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да...
Св. мчци Адриан и Наталия - 26 август
На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия. Те живели по времето...
Всеки човек дава на другите само онова... - притча за богатия и бедния
Богаташът излезе от дома си, държейки торба с боклук. Вместо да изхвърли торбата в контейнера, той я...
Жените не бива повече да са жертва
Всеки ден трябва да е Ден, посветен на правата на жените, и Ден, посветен на борбата с насилието срещу...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook