Ръцете

Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа,
с тънката, нежно синееща мрежа на вените, -
меките, топли, магнитни ръце - обожавани,
с толкова шепоти плахи и жарки желания,
с толкова топли сърца в тях туптящи положени -
сякаш ръце чудотворни на древна икона
(както ония, в сребро що облича народът,
своята вяра, съдба и живот в тях положил).
Нявга се вдигаха - лилии бели към слънцето,
клюмваха после, обрулени клони под бурите,
тези ръце - те познаха трудът и умората,
тежкото блюдо и знойния плод на живота,
топлата, кръвна, света материнска прегръдка,
страшния, леден досег до любимия мъртъв...
Тези ръце - те държеха невидими тайнство,
тънките пръсти завързваха пламенни възли -
нявга на тях се любовните пръстени нижеха,
сякаш неземно-горящи, мистични звена.
Ето ръцете, в чиято верига трептяща
бягство не жаждаха, волност затрита не диреха...
Днес те са скръстени, тъй безразлично спокойни,
тъй безразлично самотни и толкова празни,
празни от зло и добро, от тъги и радости.
Тъй ще заминат, самотни, безпомощни, празни
там, дето никой от нас не е нищо занесъл.