9 забележителни факта за гарваните (видео)

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“
Той програкна: „Nevermore!“

Едгар Алън По - "Гарванът"

Извън известната поема на По, която сякаш е създала завинаги в представите ни мрачен и зловещ образ, гарваните (Corvus corax) са забележителни птици. В класификацията на защитените видове на Червената книга, гарваните се водят "почти застрашен" вид. Според "Атлас на гнездящите птици в България" (2007 г.), популацията на гарвани у нас се оценява на 900-1200 двойки, като тенденцията е разпространението и числеността на вида да нараства. Гарваните притежават качества, които ги отличават не само от всички птици, но и от много животински видове. Те са се радвали на внимание и уважение във всички древни култури и макар да е имало трудни времена за вида, днес те са обект на огромен интерес.


1. Гарваните са едни от най-умните животни изобщо.
По интелигентност може да ги наредим до шимпанзетата и делфините. Гарваните могат не само да намират по находчив начин храна, но и да решават сложни задачи, свързани с повече от едно действия. В дивата природа е забелязано гарвани да хвърлят камъни по хора, които се катерят към гнездата им, да крадат улов на рибари, като издърпват кордата от дупката лед и вадят сами улова, да се преструват на умрели, да подвеждат други гарвани къде са скрили плячката си. Гарваните, подобно на приматите, умеят да изработват инструменти, за да стигнат до храна, да се освободят от плен, например. Те правят сделки и бартери за храна.




2. Гарваните могат да имитират реч.
Отново подобно на приматите и на други птици, като някои видове папагали, гарваните могат да бъдат обучени с подходящи стимули да имитират различни звуци от природата и света на човека, както и човешки глас - интонация, "думи", покашляне и др. В дивата природа гарваните могат да имитират звуци, издавани от вълци и лисици, за да привлекат вниманието им към плячка, която не могат да стигнат. След като "повиканият" по-едър хищник свърши с плячката, за гарвана винаги се намират остатъци.

3. Гарваните често са свързани със злото - напълно незаслужено, разбира се.
Те са забележителни птици - най-едрият представител на сем. Вранови може да стигне размах на крилете 130 см и да тежи близо 1,5 кг. Перата им са лъскаво черни, имат силен клюн и поглед, който се задържа и сякаш ви преценява. Това е вкарало гарваните в множество поверия, свързани с проклятия, смърт, сатанински ритуали. Във Франция хората са вярвали, че гарваните са прокълнати свещеници, чиито души се скитат, в Германия те са смятани за проява на Сатаната на земята, в Швеция гарван, който грачи през нощта, е смятан за душа, която не е получила християнско погребение и е осъдена да не намери покой, а в Дания гарваните са считани за изгонени от телата след екзорсизъм демони.


Бог Один с двата си гарвана, илюстрация на Карл Емил Дьоплер (1882 г.)

4. Гарваните обаче са и главни герои в много митове.
Древните предхристиянски култури почитали гарваните като пратеници на боговете. Келтските божества на войната приемали формата на гарван по време на битки, викингският бог Один е притежавал два гарвана - Хугин (мисъл) и Мунин (памет), които пускал всеки ден да летят над земята, а вечер му докладвали какво са видели. В китайската култура гарваните причиняват лошо време, за да държат хората далеч от горите, защото по това време там преминават боговете, а при много северноамерикански племена гарваните са считани за тотемно животно и техните пера често са украсявали главите на вождовете.

5. Гарваните обичат да си играят.
В дивата природа може да се види как гарван се търкаля в снега или по земята. Това поведение не е докрай проучено. Предполага се, че свързано с грижата за перата, но продължителните наблюдения показват, че те го правят доста дълго, което предполага, че не го правят по необходимост, а за забавление. Наблюдаван е гарван, който, въргаляйки се, се пързаля по снежен склон, а после ентусиазирано подскача и се отърсва от полепналия сняг. Гарвани са видени да си подават пръчка, да търкалят помежду си камъче.

6. Гарваните използват жестове с "ръка".
Да, трудно е да си го представим, но силните криле на гарваните служат за нещо повече от летене. Гарваните могат да посочват с върха на друга птица с крилото посока, към която тя да погледне или да се насочи. Гарваните могат дори да задържат между крилете си обект, към който искат да привлекат вниманието на друга птица. По това си поведение гарваните приличат единствено на приматите.

7. Гарваните са силно адаптивен вид.
Разпространението на вида по света, както и наблюдението му, доказват, че гарвани могат да живеят при много типове условия, климат и надморска височина. Предпочитан е умереният климатичен пояс, но те могат да оцелеят почти навсякъде. Другото им предимство е, че те са всеядни, което ги прави много издържлив вид. Те се хранят както с месо, риба и мърша, така и със семена, плодове. Могат да разчупват ядки и благодарение на интелигентността и хитростта си - да намират храна на невъзможни места, да я крият от съперници.


Рядко, но се среща - бял гарван

8. Гарваните проявяват емпатия.
Наблюдения са доказали, че гарваните страдат за умрял член от ятото, ако се събират изобщо в ято. Те се събират и настроението е понижено. Гарваните могат да помнят до близо три години доброжелателна птица, както и помнят добре враговете си. Макар да изглеждат хитри и самостоятелни, те всъщност дълбоко се привързват, особено към брачния си партньор, но и към хора. Живеят по двойки и веднъж съберат ли се, само смъртта ги разделя.

9. Гарваните се събират в банди.
Млади, самостоятелни от родителите си птици са забелязвани да стоят отделно от по-големите. Те се хранят заедно, играят и просто се радват на компанията си - точно като тийнейджърите. Установено е, че нивата на стрес на "тийнейджърите" от една банда са по-високи от нормалното, но когато те се отделят, намирайки своя партньор, птиците се успокояват. Точно както при нас, хората.

Превод на "Гарванът": Георги Михайлов