Да обичаш на Коледа

Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в състояние да ги изтрие от миналото.

Празникът, който помниш от детските си години - най-уютният, най-топлият и най-светлият. Онези Коледи, когато си бил на десет - суетенето в кухнята, пощипването на храна от тук от там, ароматът на топла питка, уханието на печена тиква. И колкото и време да минава, никога няма да ги забравиш. Те стават част от спомена, от усещането за щастливо детство.



Беше ден преди Коледа. Стоях на втория етаж на малка и уютна сладкарничка с чаша дълго кафе пред мен и вперила очи в Него. Беше нереално. Очите му. Гласът. Онази нежност в погледа, която никога не бих сбъркала с ничия друга…Не знаех какво да говоря и същевременно исках да му кажа всичко. Не знаех как изобщо да приема тази среща. Дали щеше да се повтори?

Сякаш за части от секундата се случи. Изведнъж пред мен се озова красиво опакована малка кутийка. Очите му грееха. Коледен подарък. За мен?
Бяха изящни. Стилни. Семпли и в същото време толкова казващи всичко онова, което трябваше да изрекат. Не успях да кажа не, а знаех, че не трябва да ги приемам. Не и в ситуацията, в която бяхме.

Ден след Коледа. Отново сладкарница. Мое любимо място. Отново онзи поглед и онова усещане, което никога няма да успея да пресъздам с думи. Първа целувка и чувството, че си намерил себе си в ума и душата на друг…Не успявах да опиша нищо от това, което изпитвах дори тогава. Тогава, когато беше „тук и сега“.

Сега също не мога. Но знам. Знам, че през онази година нямаше сняг, но беше безкрайно чисто и бяло в душата ми. Знам, че на Бъдни вечер не бяхме заедно, но мислите ни се преплитаха постоянно. Знам, че продължаваше да няма думи, с които да се разкаже и същевременно имаше само една такава.

Коледа е, за да обичаме. И да е толкова светло в душите ни, че да не успяваме сами да се познаем. Коледа е водни кончета и целувки с вкус на канела. Тогава и до сега тя си остана точно такава за мен. Свято чувство, бликащо от дъното на душата ти. Усмивка, която не можеш да свалиш и за миг от лицето си. Радост по детски.



Невинността на детските Коледи я няма. Сега магията е другаде. Не е важно това, че няма сняг навън - сняг, който да ти направи усещането по-коледно. Не е важно дали си успял да приготвиш всички традиционни коледни ястия за трапезата. Защото си се „нахранил“ толкова добре, че душата ти е сита за двама. И не мислиш за подаръци- за това, че си нямал достатъчно пари да изненадаш всички. Защото подаръкът ти е най-големият и той се нарича само по един начин.

Такава Коледа ви пожелавам. Защото, когато летите в тандем, нищо не може да направи празника ви по-хубав. Думичката е една. Всеки я знае. Л като любов. Л като…Него.

Весела Коледа!