Семейна капсула на времето

Времето лети и заминава необратимо, въздъхваме и се понасяме в следващия си нов ден, напълно забравили вчерашния. Така събития, които сме мислили, че ще помним цял живот, отиват в неизбежната забрава. Това всички го знаем. Знаем и нищо не правим, неминуема е тази забрава.

Аз съм от хората, които правят нещо - пазят дреболии. Билет от влак, стара студентска карта, етикет от едни джинси, които буквално скъсах от носене. Писма, брошури, ластик за коса, кутийка от крем, химикалка - какво ли не. Да ми напомнят какво е било, какви съм била аз самата. И само гледам да не се увличам...

Когато се появи първото ни дете и стана на около 3 години, бях вече позапазила и малки реликви от нейния живот - картичка "Честито бебе!", гривничката й от родилното, календарче от рожденната й година. Случайно попаднахме на тях заедно, докато подреждахме книги, и тя не спря да ме разпитва за тях. Да ги оглежда замислено. Сякаш тогава осъзна, че и тя е вече човек с история.

Така започнах да събирам капсула на времето. Това е начинът да си припомним нашето семейство в някой определен отрязък от времето, когато то си е отишло. Ние сме други, но искаме да се върнем към спомена. А дреболиите имат способността да те връщат директно на мястото и времето, отключват цели епохи от миналото.





Капсулата на времето може да се събере за 1-2 дни с малко целенасочено търсене и събиране. Всеки може да се разтърси из своите чанти, раници, портмонета и джобове на дрехите за някои интересни нещица. Даже с децата това се превръща в игра.

Харесайте си някоя добра кутия, непрозрачна и която се затваря добре, за да устои на времето и начина на съхранение. Пластмаса, метал или изкуствен полимер са подходящи. В тях не прониква влага и няма да мухляса. Огледайте семейните реликви и се убедете, че няма от любимите сандвичи на детето или нещо друго, което може да се развали.

Помислете как ще я съхранявате. Мази, тавани, защо не заровена под земята или я предайте на някой, на когото имате доверие. Кажете на някой близък и запишете на няколко места къде я държите, ако нещо се случи. А може да си я държите в гардероба. Надпишете я с датата и я приберете.



В такава кутия можем да сложим практически всичко, което има емоционална стойност за нас. Не е нужно да има специални и ценни вещи, а просто дреболии, които се търкалят във всеки дом. Билети, касови бонове от коледното пазаруване на подаръци, списъкът за лятното четене, списъкът ви за родилното, копие от първия работен договор.Една добра идея е да напишем писмо до бъдещото си Аз. Да разкажем за себе си в момента, какво мислим, кое е актуално, какво ни тревожи и радва. Всеки член на семейството може да напише от свое име едно такова писмо.

Ако не ви се занимава с подобни сериозни и отговорни мероприятие, направете поне удоволствие на децата и съберете техните бебешки дреболии. Наистина най-важните - зъбчета, стари ученически бележници, първите буйки, чорапки, зъбчета, кичур коса от кръщенето, предметът от прощъпулника, тефтерче, на което се е учило да пише, рисунки, покани от рождени дни, картички за Коледа, снимки. Децата обожават тези неща и определено ги карат да се чувстват специални.