Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Бездушието на един емотикон



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Колко пъти този месец се видяхте с приятели? И колко пъти взехте телефона и просто звъннахте на стар познат да го чуете? А колко пъти използвахте интернет пространството, за да попитате някого как е? Не, не се оправдавайте отново с липсата на време, защото почти всяка вечер “срещате” приятелите си във фейсбук. И понякога тези “виждания” с тях продължават с часове. Запитвали ли сте се от какво ви лишава удобството, наречено интернет? Няма как да не сте. Тази тема е една от най-дискутираните през последните десетина години. И все пак, макар и да коментираме много често, ние продължаваме да сме лице в лице с приятелите си все по-рядко. Оказва се, че приблизително 40 % от нас предпочитат да си “приказват” в мрежата, отколкото очи в очи.
Защо? И дали това наистина е вид пристрастяване?

Е, да, има известни преимуществата в чата.
- печелите време- много по-лесно е да седнеш пред компютъра за 15 минути да напишеш пет изречения и с това да си се “отчел” пред когото трябва. Не губиш време да се оправяш и обличаш, да шофираш или да чакаш на автобусната спирка.
- не харчите пари- виртуалното “кафе” ви е напълно безплатно
- можете да общувате дори с хора, които не са ви приятни
- можете да скриете киселата си физиономия и негодуванието си от нечие мнение
- можете да бъдете напълно искрени и да си кажете всичко, без да се налага да се чувствате неудобно, гледайки отсрещната реакция или направо предизвиквайки конфликтна ситуация. В нета тя много бързо може да приключи с преминаването ви в режим офлайн.
Всъщност, както на живо, така и зад монитора, вие сами решавате до колко ще бъдете себе си. Ако очи в очи сте лицемерни, много вероятно е и в скайп да сте такива и обратното.

А сега си припомнете и запомнете какво губите, избирайки чата пред реалното общуване с близки, приятели и познати.
Не можем да говорим за пълноценно общуване, когато нямаме размяна на погледи, жестове, усмивки, не чуваме интонацията на гласа. Къде всъщност тогава е смисълът на самото общуване? Във виртуалното пространство ние не се съобразяваме с нищо, губим навиците си на поведение в реален разговор. Не можем да преценим действително ситуацията и човека срещу нас. В скайп може да е лесно да скриеш негодуванието си от даден коментар да речем, но не можеш и да покажеш истинските си чувства и радостта си, искреността и непринудеността си. Нима емотиконите могат да заместят сълзите или блясъка в нашите очи? Нима един усмихнат емотикон е способен да ни развесели истински? И как точно разбираме, че тази усмивка не е фалшива?

Ами хванатата ръка, силната и истинска прегръдка? И от тях ли бягаме, избирайки този начин да бъдем “близки” с хората, които ценим? За голяма част от нас виртуалният свят е свобода, място, където можем да си кажем всичко, без да осъзнаваме, че тази свобода всъщност ни приковава във веригите на нереалното, изкуственото, наложеното. Ние робуваме на машини, които реално по-малко ни свързват, отколкото разделят. Нима можем да съпреживеем истински случка от нечии живот, гледайки как на монитора ни просто се редят изречение след изречение- голи думи, украсени с някоя друга анимирана физиономийка? Не се ли опитваме донякъде да се скрием от чуждите проблеми, да избягаме от действителността, превръщайки я в част от една машина, която просто включваме и изключваме, когато имаме време за губене? Предпочитанията ни към чатовете не са ли всъщност израз на неспособността ни да бъдем открити, уверени и да вярваме в личността си, в начина си на изразяване очи в очи, в езика на тялото си?

И накрая няколко думи за пристрастеността.

Експерти твърдят, че в края на 2012-та година броят на развилите зависимост към интернет е бил около 600 хиляди души, като още два милиона и половина са застрашените от “болестта”. Темата е безкрайно обсъждана и не един и два експеримента доказват, че този вид зависимост определено може да бъде много сериозна и опасна и въпреки това....Ако имате семейство, от което получавате ежедневно любов и разбиране....Ако имате деца, които “се вместват” в почти цялото ви свободно време....И, ако имате и твърде отговорна и натоварена професия....Съмнявам се, че може да се пристрастите към този “наркотик”. Просто времето няма да ви го позволи.

Иначе....вглеждайте се по-често в реалните човешки лица и в техните “емоции”. Със сигурност ще научите много повече дори за самите себе си, отколкото, когато пращате или получавате анимирани лица на поразия.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Любов или самоунищожение
· Децата и наркотиците
· Поколението "Копи - пейст"* - I
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Това ли е бъдещето? Gucci пуснаха в продажба виртуални маратонки
· Как да спрем социалните мрежи и смартфоните да провалят връзките ни?
· От къде идва чувството на несигурност?
· Защо потискането на емоции е лошо за нас?
· Депресията - спиралата на безнадежността
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Най-добрите игри за вечер с приятели
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
Неделя
3
Юли 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че в последно време детето се удря само с юмручета, блъска си главата в стената, драска...
Приятелството между мъж и жена
Голям процент от хората са на мнение, че приятелството между мъж и жена е мисия невъзможна по простата...
Не обичам детето си... - I
Майка, която не обича собственото си дете! В представите ни изниква образът на асоциална жена, която...
Лечение от любов
В миналото народът ни вярвал, че нещастната любов е болест и може да бъде успешно лекувана. За това се...
Критичното мислене и децата
Днешният дигитализиран свят предлага на децата океани от информация. Те обменят данни, споделят, имат...
Somebody - Да срещнеш някого
Да срещнеш някого. И после да не го помниш. Често се случва. Постоянно срещаме хора в забързаното си...
Топлата детска магия на Барбароните
На 19 май историята на Барбароните "оживява" във филмче. Семейството на Татко Барба - шантаво, но добро,...
Защо младите хора четат все по-малко
Често смятаме, че днешното младо поколение е по-разкрепостено и безотговорно от вчерашното, че е по-малко...
Съвети за повече хладнокръвие преди първия учебен ден
На прага сме на поредната учебна година. Родителите на пораснали ученици вероятно за изработили своя...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Причини, поради които децата не се справят добре в клас
Има безброй причини, заради които детето може да не се представя достатъчно добре в училище, да изпитва...
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
Как да се харесаме на околните - II
Има ли особености, които различават подхода към мъжете от този към жените в старанието да се харесаме...
Ще ти кажа нещо... II
Защо пазим тайни? Има хора, които просто обичат да се обграждат с мистериозност, а има и такива, които...
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Майката - пръв помощник на педиатъра
Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които могат така да помогнат на педиатъра за...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Какво се крие зад асексуалността – "невидимата сексуална ориентация"?
Повечето хора никога не забравят времето, обикновено в юношеството, когато са усетили първите трепети...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook