Болката от миналото, щастието в бъдещето

Това заглавие е само илюзия на едни почти поетично звучащи думи. Имаш ли търпение да ги прочетеш? Ние живеем тук и сега. Ти и аз четем тези редове точно сега, защо ще искаме да бъдем другаде? Защото някой ни е направил нещастни вчера, а утре ще бъдем щастливи?

Свикнали сме да се идентифицираме с миналото: бях добра студентка, можех да намеря по-добра работа, вероятно сгреших тогава, ако можех да върна времето...и всяка от тези мисли ни кара да бъдем нещастни, сега. Сега, когато е нужно да променим живота, да го виждаме и осъзнаваме. Капанът на мозъка ни кара да се идентифицираме с нещо от миналото – при това нещо, което ни кара да бъдем нещастни. Това ли сме ние? Нещастие и страдание? За това ли не искаме да се освободим от тях? Страх ни е, да не загубим себе си, защото цял живот сме се идентифицирала с миналото. Това не сме ние. Това не съм аз. Това не си и ти.

Нека не храним фалшивото си себеусещане. Нека си дадем възможност да бъдем щастливи. Истинската Аз/Ти живее сега, защото само сега можем да бъдем пълноценни, да чувстваме, да създаваме, да се потапяме в себе си, да приемаме всичко, което се случва.

Бъдещето, той ли е „месия”, който ще ни спаси и направи пълноценни. Това си мислим, нали?
"О, аз ще намеря някой, който да ме обича, ще намеря по-добър апартамент, ще имам по-добро възнаграждение." Създаваме илюзия, която най-вероятно няма да съответства на действителността (защото тя е просто проекция, мисъл) и когато дойде момент това бъдеще вече да е минало, ние пак ще сме в капана на неудовлетвореността, а умът отново ще проектира ново бъдеще – това на следващото нещастие. Защото ако нямаме сила да променяме настоящето си, в бъдещето ще има много прашинки oт миналото ни.

Да живеем в настоящето. Да приемем всичко, което се случва, без да мислим за него. Да видим действията, събитията, без да търсим крайната цел - мислите за крайната цел ни обсебват. А обсебването, както и да го погледнеш, е лудост. Да не мислим, а да осъзнаваме. Така ще дадем възможност на истинското ни Аз да няма противоречие и борба със себе си. Ще бъдем свидетел и създател на живота си, живот пълен с истинска загриженост и любов към себе си, следователно и към другите.

Ако сме нещастни, да действаме сега. Да присъстваме в живота си. Да вярваме, че нашето истинско аз ще направи най-доброто сега. А и дори да има грешки, в момента в който ги осъзнаем, те вече няма да бъдат такива. Знания и чувства, които не ни усъвършенстват са много по-лоши от невежеството.

Дали да отхвърляме миналото и бъдещето? Не, разбира се. Но те са нужни само ако ни помагат на настоящето. Помагат. А не пречат. Нещастието е само илюзия и като всяка такава, тя изчезва в мига, в който я осъзнаем.

Дали ще успеем? Важното е да опитаме.

А сега си представи, че всичко, което ти казах е илюзия и продължи да четеш тук