Да се греши е човешко
Изпрати
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет - със заложени несъвършенства в софтуера.
Грешим заради предварителни нагласи и очаквания. Клишетата правят нещата по-бързи, лесни, удобни и често погрешни. Битува, например, представата, че дебелите хора са мързеливи или не са пъргави. Лесно лепваме този етикет на човек с подобна външност, преди да го познаваме. Ако се окаже обратното, сме силно изненадани. Колко пъти ни се е случвало да търсим някакъв предмет вкъщи или на работа, да преравяме всичко в несвяст. В крайна сметка се оказва, че той кротко си стои на най-личното място в стаята. Ние обаче сме слепи да го видим, само защото сме тръгнали с предварителната нагласа, че търсеното нещо едва ли не мистериозно е изчезнало. Затова често се оказва, че най-скришното място е най-видното.
Друга причина за грешките е, че често гледаме, но не виждаме. Запаметяваме само най-общата информация, част от видяното, а детайлите ни се губят. Освен това запомняме избирателно. Не случайно в началото трудно различаваме хората от други раси, те ни се виждат почти еднакви. Причината е, че ние ги възприемаме предимно като представители на расата, а индивидуалните им особености ни се губят.
Паметта ни е така устроена, че винаги да търси смисъла. Затова и много по-лесно запомняме трудна дума от чужд език, като я асоциираме с друга от родния. По-лесно запаметяваме пароли и цифрови кодове, ако са свързани по някакъв начин с живота ни, отколкото ако са произволни думи или цифри.
Бъркаме и защото трудно се отърсваме от първото впечатление.
Грешим в спомените си, защото сме склонни да гледаме назад през розови очила. Спомняме си отлично хубавите оценки в училище, а провалите ни поизбледняват. По моему действа следният механизъм – лошият спомен е неприятен, затова все по-рядко се връщаме към него. До такава степен, че с течение на времето той наистина избледнява.
Какви са начините да намалим грешките, особено когато това се отнася до работата ни?
Помага, ако си водим бележки за нашите слаби места. По този начин ще засилим вниманието си върху тях и има по-голям шанс да не повтаряме механизма на едни и същи грешки.
Полезно е негативното мислене. Добре е, когато предприемаме нещо, да преценим какво би могло да се обърка. Макар че непрекъснато ни се внушава да бъдем оптимисти и да вярваме в успеха, негативният подход също има своите преимущества. Това означава по-скоро да бъдем реалисти и да имаме най-общ план за действие, ако нещата се развият в по-лошия вариант.
Да търсим страничния непредубеден поглед на човек, който си няма и понятие от работата ни. Ако пишем текст и го покажем на приятел или колега, той с лекота ще види грешката, за която ние сме слепи. Ако правим домашен ремонт – да извикаме половинката си да ни каже дали стената е боядисана навсякъде равномерно. Ние сме така вторачени в това, което вършим, че нямаме сетива да видим очевидното.
Да се наспим. Огромна част от грешките, които правим, са просто заради преумора и недоспиване.
Абсурдно или не – щастието намалява опасността от грешки. Това си има своето логично обяснение – щастливите хора са по-творчески, нестандартно настроени. Това ги спасява от клопките на навика, а той води до много пропуски.
Ако някой смята, че повечето пари биха намалили грешките в дадена работа, се заблуждава. По-високото заплащане увеличава напрягането на сетивата, усилията, които се влагат, т.е. човек по-усърдно се залавя с решаването на проблема, но не винаги го прави по-умело. По-скоро той застопoрява на едно място от прекалената си амбицираност и започва да тъпче на едно място. При прекаленото пренапрягане може да се получи и обратен ефект – на пълен провал. Често се случва при спортистите. Баскетболист трябва да вкара кош от мястото за наказателен удар в последната минута. От това зависи победата или загубата на цялата среща. Тъкмо тогава обаче има голяма вероятност да пропусне, макар на тренировки да го е правил безпогрешно хиляди пъти.
Човек може да снижи грешките си, но няма как да бъде напълно застрахован от тях. Те са част от живота ни. Затова да не бъдем прекалено сурови. Не само да се обвиняваме, но и да можем да прощаваме – на останалите и на себе си, което май е най-трудно.
|
Коментари
2011-06-29 #2 Милана ако не можем да прости ме на себе си ...няма да можеме да прости ме и на друг ...и най -добре е да внимаваме какво мислиме...преди да правиме нещо...нека не правиме на другия това което не желаеме на нас да се прави...и тогава яма да иманужда от прощаване..
2011-06-01 #1 грешница и светица Всички грешим и това е човешко.Тук много точно са описани и причините за нашите грешки.Според мен най-важното е Човек да разбере причината поради ,която прави грешки.Това е вглеждане вътре в себе си ,което изисква искрени отговори на въпросите,които си задаваме.Подчертавам думата искрени,защото това е най-трудното да сме откровени до болка със самите себе си и да се оттърсим от насажданите ни норми на поведение,които понякога ни пречат и ни карат да действаме разрушително спрямо самите себе си.Човек цял живот учи.Важен фактор за нашето развитие е средата ,в която живеем.Ако имаме поведение вследствие на нашето възпитание,което не ни носи успех в обществото е необходимо да разберем какво трябва да променим и промяната в поведението ни ще се отрази и на нашия живот ,ще станем по-щастливи и наистина ще допускаме по-малко грешки! Моето послание е простете си всички грешки досега,забравете кой какво ви е причинил и започнете да се грижите за себе си.
|
|
Неделя 3 Ноември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Виновни или просто различни - II
Бягат от привързаността
Мъжете трудно се разкриват и сякаш се привързват против волята си. За да разберем,...
"Не искам дете"
Въпреки модерните времена, много жени и мъже продължават още да смятат, че най-значителната роля на жената,...
Влюбена в чужденец
Животът в двойка е пълен с предизвикателства и изненади. В него съвсем не липсват приятно страшни сблъсъци...
Време да не бъдем толкова добри
Всички жени са ангели, но когато ни пречупят крилата, се налага да яхнем метлата. Два сценария, в които...
Имаш нова идея. А сега накъде?
„Казвам се Идеен Вдъхновител и съм начело на отдел „Мозъчен щурм”. Днес ще мислим нестандартно. Мисията...
Приятелство след любовта
Краят на всяка връзка е тъжен. Затова вместо да запазим минута мълчание в памет на хубавите мигове, които...
Какво се питат първо хората, когато се запознават с вас?
Разбира се, за третия всички сме много наясно – дали сме потенциални партньори. Но в самото начало, когато...
Приучаването към гърнето става с повече търпение и разбиране
Безспорно махането на пелените и приучаването към ходене на гърне е преломен момент в детското развитие....
Коктейл от приятели - II
Приятелката бизнес дама е винаги насреща за съвет по различни юридически и счетоводни проблеми – кога...
За мъжете с любов
Не, това не е статия за мъжете. Тъкмо обратното. Може би има какво още да научим ние нежния пол. Ще се...
Лошите навици, които прехвърляме на децата
Ще започна тази статия така: Смятах, че дъщеря ми е твърде малка и не разбира още нищо, докато не стана...
Бащата и новата му роля
Ролята на таткото в отглеждането на детето съвсем доскоро изглеждаше доста пасивна и скучновата. Докато...
|