Самоуверените деца

Какво е най-важно за вас във възпитанието на децата ви? Всички искаме едно уверено дете, което вярва, че светът е добро място и то е пълноправна част от него. В интерес на истината, напоследък забелязвам, че все повече майки правят следното- в старанието си да възпитат самоуверено дете, те се озовават с един разглезен и дори надменен малчуган, който изобщо не прави разлика между „мога” и „мога всичко”, между „хубава съм” и „аз съм най-красивата”.

Но нека започнем от тук- какво е самочувствието всъщност?
Самочувствието означава чувство за себестойност – то е оценката на човек за него самия и се развива от детството през целия живот. Особено важно е да започнем да го „възпитаваме” в детето, докато е още мъничко. Основното, което сме длъжни да създадем в децата си, е усещането им за способност и за това, че са обичани и подкрепяни.



Отговорът е много лесен - просто защото прекаляваме. Прекаляваме в това да им посочваме положителните им качества и умения и забравяме, че като всеки друг, те също имат и отрицателни такива, при това могат да го разберат от съвсем малки. За целта, обаче не бива да им забраняваме да опитват от всичко и същевременно да им показваме истината от техните опити. Един малък пример- ако детето ви рисува наистина добре, но в компанията на негово приятелче се установи, че другарчето е по-добрият художник, вие как бихте реагирали? Прекалено голяма част от майките биха казали, че и двете рисунки са много хубави или че тази на тяхното дете е по-хубава само, за да не го наранят. Има и една по-малка част от родителите, която би признала, че чуждата рисунка е по-хубава. Дали това е правилно? Разбира се, че да, когато е обяснено по разумен начин. Дали децата ще ни разберат? Може би не на момента, но следващия път, когато кажете на детето си, че то се справя по-добре с реденето на пъзели от другото детенце, е почти сигурно, че ще бъдете разбрани и за оценката си за рисунката.

Как да се държим, за да създадем добро самочувствие в децата си?

На първо място - обичайте ги и им го казвайте и показвайте. Прегръщайте ги и им казвайте, че са се справили много добре, когато виждате, че наистина полагат усилия. Хвалете ги, но с мярка. И помнете нещо много важно- за да има похвала, трябва да има и старание. Така например- ако детето ви „надраска” на един лист за по-малко от минута къща и слънце с химикал и попита дали е хубаво, просто му кажете, че може да го направи много по-хубаво- като рисува по-бавно, използва цветни моливи и т.н. Защото, ако сега кажете, че тази „творба” е наистина прекрасна, детето ще остане с впечатлението, че прекрасните неща се създават наистина лесно. И тогава, когато друг му каже, че същата тази рисунка не е особено хубава, то ще се обърка и дори ядоса. Направете така, че отсега да гради реална представа за себе си и уменията си.

Дръжте детето близо до земята. Нека то знае, че светът е пълен с талантливи и необикновени деца и това е напълно нормално. Когато усетите, че то започва да преувеличава в демонстрирането на самочувствие, без да рушите достойнството му, реагирайте по-скоро сдържано, отколкото да се присъединявате. Нека то никога не се съмнява във вашата любов и подкрепа, но и да знае, че има и други не по-малко талантливи, знаещи и можещи деца.

Помагайте им да се справят с емоциите сиУчете ги да казват какво искат спокойно и с думи, а не да се ядосват и крещят, когато не могат да направят нещо. Помогнете им в даденото начинание и обяснете, че ако наистина не успяват да се справят добре, това е, защото са още твърде малки или просто нямат този талант. Абсурдно е да кажете на дете, което не умее да пее, че пее страхотно. Не изкривявайте представите им.
Наблягайте на онова, което наистина умеят- ако едно дете не може да се справи само със сглобяването на някаква количка например, помогнете му и след това му дайте да прави нещо, което наистина умее. Нека винаги има баланс.

Бъдете пример за тях в пълния смисъл на думата - ако обяснявате на детето си, че не трябва да се ядосва, когато не може да направи нещо, в никакъв случай не си позволявайте да се ядосвате пред него, ако вие самите не успеете да смените крушката на нощната лампа.

Винаги казвайте, че сте забелязали положеното усилие. Ако кажете „видях, че се постара, но въпреки това не се получи много добре”, ще сте оценили старанието, а това е много важно за децата. Не сочете с пръст резултата, а гледайте начина, по който детето стига до този резултат. Научете го винаги да опитва, да се старае, да не бърза. Ще видите, че не е никак трудно.

Не на последно място - създайте здравословна семейна среда Ако децата са свидетел на чести неразбирателства и разправии между родителите, те развиват чувство, че нямат контрол над средата си и стават депресирани или неконтролируеми. Затова тук в скобки можем да вмъкнем следното- твърдението, че деца на разведени родители са деца с ниско самочувствие, е абсолютно невярно. Много по-вероятно е детето да има ниско самочувствие, ако израсне в нездравословна семейна среда, отколкото ако израсне с двама разделени родители, които обаче знаят как да възпитават един самоуверен човек.