По пътя към целта - без извинения

Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари, или...? Звучи ви познато, нали? И все пак, ако всеки ден се будите с мисълта за едно и също нещо, което искате, не е ли време да отидете и да си го вземете? Първа среща, ново начинание, допълнителна работа, нов курс или специалност в университет. Проверете отново списъка с извиненията, защото започваме да ги зачеркваме едно по едно.

Все не ви остава време
Вероятно най-баналното извинение след мързела. Помислете само- ако нямате време за онова, което толкова искате, първо- дали в действителност го искате така силно и второ- защо живеете само с искането? Ако откриеш своята страст, своето най-голямо вдъхновение, умението или хобито, което би ти носило и пари, защо не побързаш с осъществяването? Да, клише е, но знаеш ли колко време ти остава, за да си позволиш да бездействаш? Преди около седмица се срещнах с една жена, която съвсем открито ми заяви, че парите не са и никакъв проблем, но цялата тази „дандания” около заминаването, както и липсата на време, и пречат да посети Индия вече шеста година. Замислих се- дали пък наистина иска да отиде там, защото ако бях на нейно място щях да го направя почти на мига.

Не разполагате с достатъчно пари
Да, парите винаги са важни и почти никога не достигат. В никакъв случай не използвайте тях като оправдание, обаче, защото вероятно никога няма да разполагате с нужното количество, поне не и докато още сте млади и имате сили да подхванете нещо ново. Затова по-добре вземете назаем- дали от приятел или от банка, няма значение. Важното е да посмеете да си ги набавите. След това искате- не искате трябва и да започнете да ги връщате т.е. трябва да задействате новия си бизнес час по-скоро.

Нямате си идея как да го направите
Представете си, че искате да имате собствена конна база, например. Смела мечта. Обожавате конете и желаете да им посветите остатъка от живота си. Лесно е да стигнете до желанието, но не знаете какъв е пътят. Започвате да си измисляте оправдания, че е много трудно, че има стотици формалности, че изисква много време (този фактор почти навсякъде присъства) и че нямате познат, който да ви насочи и да ви помогне поне с идея. Да, несъмнено да подхванеш нещо ново и голямо, е трудно начинание, но не и невъзможно. Информацията ни залива отвсякъде, имате телефон, имате крака, имате ум...е, кажете какво още ви трябва? Ще отидете до необходимите места, ще се обадите на доста хора, ще прочетете много факти и чак тогава ще започнете да действате. Не е сигурно, че по пътя няма да срещнете много препятствия и дори да решите, че това не е за вас, но за да стигнете до този извод, първо трябва поне да проверите условията за осъществяването на целта ви. Направете си план и започнете да зачерквате точките още сега!

Не смятате, че го заслужавате
От тук тръгват всички проблеми. Липсва ли ви вяра в собствените ви сили и възможности, ви липсва всичко. Имате ли я, много по-лесно ще направите първата крачка, без страх и колебания. Някои беше казал, че хората отлагат, защото не мислят за себе си, а за другите. Вероятно мислите какво биха казали другите, дали не биха ви се изсмели за това смело начинание, страх ви е, че ако се провалите ще станете за резил. Повярвайте- хората много повече биха ви се смели, ако не спирате да лежите на дивана и ежедневно да обяснявате за грандиозните си планове, които обаче си остават само в устата ви. А и ако сте толкова зависими от мнението на околните, по-добре влезте в манастир- само там няма да ги чувате и да им бъдете трън в очите. Винаги ще сте трън в очите на някого. Просто бъдете цвета на розата в собственото си отражението в огледалото.

Поставяте личния си живот на първо място
Често, мислейки за наше голямо желание или мечта, паралелно с това мислим и за Него или Нея, както и за децата (ако вече имаме такива) и е напълно нормално да е така. Мисли като „ами, ако аз сега се захвана с това, ще ми трябва много време и няма да мога да бъда с Него за по-дълго, ще се отдалечим, забравим и т.н.” на почти никой сериозно обвързан човек не са чужди. Само, че не забравяйте най-важното- вие живеете преди всичко за Себе си и трябва да изпитвате лично удовлетворение. Когато имате свое занимание, се чувствате много по-енергични, амбицирани и желаещи да вървите нагоре и нагоре. Ако сте толкова положително заредени и „на гребена на вълната”, няма ли да сте интересни и прекрасни и в Неговите очи? Дали мъжете си падат по жени, чието единствено странично занимание е да се гримират и да обикалят магазините? Не и истинските мъже. А и знаете, че с какъвто се съберем, почти такива ставаме. Защо, ако вие сте по-амбициозната, да не направите и Него такъв? Седнете и поговорете. Обяснете за своите нужди и стремежи и това как ви карат да се чувствате. Време един за друг винаги ще намерите, а когато се виждате по-рядко, е и по-сладко, нали?

Има само едно условие, за да тръгнеш в нова посока и то е да направиш една-единствена крачка. От там насетне всичко се случва от само себе си. То е като да станеш сутрин рано за работа. Докато се измъкнеш от леглото, извиненията да не го сториш са много - не си спал достатъчно и очите ти тежат, извън завивката е студено, очакват те един куп обичайни сутрешни ритуали, както и мисълта за дългия работен ден. Когато станеш, обаче, няма връщане назад. А влезеш ли в топличкия офис и видиш ли също толкова заспалите колеги, разнасящи чаши с кафе, си мислиш „ама тук не било чак толкова лошо!” Не, не е никак лошо...просто трябва да поискаш да стигнеш до някъде. Пътят почти винаги е неприятен- недружелюбни хора, виелици, дъжд и сняг, но целта е нещо, което или постигаш в този живот или... никога. А си заслужава. Винаги.