Пришки и мазоли

Какво е общото между пришките и мазолите? И двете са много разпространени неприятни изменения на кожата в следствие от триене и притискане. Те причиняват повече мъки и страдания, отколкото трайни последици, но когато са на главата ни, пардон – по краката и ръцете ни – тежко ни.

Пришките
Тези болезнени малки мехурчета, изпълнени с лимфна течност, ни сполетяват най-често по краката от носенето на неудобни или нови обувки. Могат да се появят и по дланите при активно упражняване на някои спортове – гребане, хващане на лостове, въжета. Който е въртял някога в ръцете си мотика, също знае за какво става дума.

Всеки си има своите начини за намаляване на риска от пришки. Едни „разхождат“ новите си обувки първо из къщи, преди да тръгнат с тях в победоносен марш по улиците. Други ги отпускат със спрейове или ги слагат във фризера напоени с тампони с ракия. Сигурно помага, но не случайно съществува сравнението „удобно като стара обувка“. Май достатъчно дългото носене, от което обувките приемат формата на крака, е финалното решение на проблема. Лошото е, че когато това бъде постигнато, чипиците ни вече отдавна не са нови.

Идеалните условия за образуването на пришки са влагата и високата температура. Така че ако искаме да намалим опасността, нека използваме меки, незапарващи крака чорапи – так хем краката ни ще са сухи, хем ще имаме изолация. Когато си купуваме обувки, също нека обърнем внимание те да не изпотяват крака. В това отношение естествената кожа е винаги за предпочитане. Използването на специални ленти за ръцете или ръкавици е решение при спортистите, а и за всеки, на когото се налага претриване и притискане на ръцете. От опит знаем, че ако мехурчето е малко, поставянето на цитопласт върху него ни спестява много неприятности. Най-добре е да потърпим и да не пробиваме с игла пришката – нейното покритие естествено ни защитава от навлизането на бактерии и от инфекции – да се доверим мъдростта на природата. Ако все пак го направим – нека иглата да е чиста, а върхът и - преминал през огън или дезинфекциран със спирт.

Мазолите
Мазолите са кръгово уплътнение на кератиновия слой на кожата. Появяват се при по-силен натиск върху местата, където няма достатъчно подкожна мазнина. В резултат на повишеното дразнене клетките от повърхностния рогов слой започват да се размножават по-бързо. Кожата става по-груба и се появява мазолът. Мазолите са единични и множествени, понякога развиват т. нар. „корени“. Те са болезнени, когато сраснат с нервни окончания на кожата.

Народната медицина има своите изпитани рецепти за справяне с мазолите. Принципът на действие е следният – първо мястото се обработва така, че то да омекне. След това се действа с киселина за разяждане на кожното уплътнение.

Омекването се постига с киснене на мазола в гореща вода. След това той се налага с лимонена кора – съдържащата се в нея лимонена киселина размеква допълнително кожата и разтваря мазола.

Със същия успех болното място може да се наложи със счукан лук и оцетна киселина. Ефектът от киселината е ясен, лукът има бактерицидно действие.

Добре действа на мазолите налагането с живовлек, който има противовъзпалително действие или с невен.

След като няколко вечери се приложат описаните процедури, изрязването на вече омекналия мазол с бръснарско ножче – чисто и дезинфекцирано, слага край на мъките.

В търговската мрежа също се предлагат лепенки и разтвор за мазоли, основната им съставка е салицилова киселина, а при разтвора и камфор, боброва мас, етилов ацетат, нитроцелулоза, денатуриран спирт.

Както при всеки медицински проблем, по-добре профилактика, отколкото лечение. В случая е за предпочитане да предотвратяваме появата на пришки и мазоли, отколкото след това да страдаме и да се борим с тях. Всяка изолация на проблемните места от натиск и притриване винаги ще ни е от полза, когато спортуваме, копаем в градината или искаме да сме зашеметяващи с новите си обувки.