Навиците ни - по пътя извън зоната на комфорт

Какво правихте тази сутрин, след като се събудихте? Как ви мина денят? Как отговаряте вечер на близките си на този въпрос? Не ви ли се струва, че днешният ден е копи-пейст на вчерашния? Не бъркате ли понякога дните? На повечето от нас се случва. В продължение на години живеем по един и същ начин, докато не настъпи някоя външна промяна в живота ни. Защо става така?

Навикът е втора природа. Животът по инерция до толкова ни грабва в един момент, че не ни пуска с години. А през тези години, в които се носим по течението и на крилете на непобедимите си навици, дали си даваме сметка какво пропускаме? Дали заобикалящият ни свят не е коренно различен от този, в който живеем? Ще направите ли поне един сериозен опит да излезете от зоната си на удобство или ще продължите сякаш да не използвате разума си, вървейки по отъпкания път на добре познатото ежедневие? Има завои. Възможности. Шансове. Други хора. Ще пожелаете ли да ги видите? Нека ви разкажем някои неща за навиците, инерцията и съпътстващата я депресия, както и за борбата с тях.

Признаване
Бъдете честни пред себе си. Помислете и признайте на глас онези неща, които ви пречат да тръгнете в нова посока. Движите се по инерция, защото е най-лесно. Дали, обаче в това „лесно“ има смисъл? Това ли искате наистина да правите? Признайте пред себе си, че не се чувствате добре, живеейки така. Че ви е страх от промяната. Че не знаете дали тя няма да ви донесе повече неприятности, че няма да ограби голяма част от времето ви, да ви накара да мислите по друг начин, за който не сте убедени, че ще бъде печеливш. На повечето хора им е изключително трудно да признаят, че този живот тук и сега не е техният. Че в действителност искат друг, но не могат да предприемат първата крачка към различното и непознатото. От самопризнанието започва всичко.

Записвайте постиженията и чувствата си
Ако искате да спрете да се носите по течението, започнете всеки ден да си записвате нещата, които са ви донесли най-голямо удовлетворение. Разказвайте пред себе си за начина, по който са ви накарали да се почувствате. Тази практика е особено полезна. Ще видите, че когато в продължение на седмици пишете едно и също, „лампичката“ в главата ви сама ще се задейства, казвайки ви дали това „едно и също“ ви носи истинско удовлетворение или се явява просто като „изпълнение на задължението“. Научете се да различавате усещанията- това, което чувствате, когато в края на деня си кажете „браво на мен, че успях да свърша всичко“ и онова, което изпитвате, казвайки си „доволна съм, че успях да свърша точно това“.

Започнете с дребните „детайли“
Понякога, дори да смениш само маршрута, по който минаваш за работа, е достатъчно, за да усетиш деня си по-различен. Разбира се, това не променя начина ти на живот, но е хубаво да започнете от по-дребните навици, които имате, за да преминете към онези, които цялостно определят ежедневието ви. Ако сте свикнали сутрин да ставате след шестата аларма и да бързате, изнервяйки се, че време няма и в даден момент просто решите, че това трябва да се промени, сте в състояние само с тази промяна да промените цялостното си усещане за деня. Когато сутрин имаш достатъчно време да се приведеш в красив вид за работа (излезеш със самочувствие от вкъщи), когато имаш време да хапнеш дори залък закуска (да си осигуриш малко енергия), когато чуеш любима песен…няма кой да те убеди след това, че денят не е в пъти по-хубав! Започнете да променяте първо малките досадни навици, за да пристъпите към овладяване на цялостната инерция.

Не бързайте!
Не сте в състояние да промените живота си изцяло за ден или два. Обикновено един навик води след себе си друг, а при спускането по инерция „изходът“ е един- спрял си там долу и не знаеш как да се върнеш горе. Затова не забравяйте, че всичко става постепенно и че ви трябва не малко време, за да тръгнете по един изцяло обновен път. Казват, че за изграждането на един навик са необходими 21 дни. За отказването дните са дори малко повече. Бъдете постоянни, упорити и пристъпвайте бавно, но смело. И помнете това, което вече споменахме- че инерцията може единствено да те „закара“ до някъде, откъдето няма връщане, без собствени усилия и воля. А депресията дебне точно там- там, където всичко се случва „както обикновено“, не изисква кой знае какви усилия от ваша страна и е „ок“. Понякога именно зад това „ок“ се крият хиляди неизяснени мисли и чувства, от които вие сами бягате. А бягство няма. Има само желание и усилие да се справиш. Бягството е на онзи свят. До тогава сме длъжни да използваме даденото ни време по най-щастливия за нас начин. Затова не намирайте работа само за пари и не раждайте деца само, защото трябва. Не правете нищо, което да не искате с цялата си душа и сърце!



Наясно сме, че ежедневието не може да е кой знае колко разнообразно и различно. Важното е да спрем, когато осъзнаем, че прекалено много ни се сливат дните, че не живеем, а сякаш вършим стотици неща механично. И за накрая един обикновен пример. Нима не ви се е случвало да зададете въпроса „тази година къде ще ходиш на море?“, а отговорът никак да не ви изненада- „как къде, където винаги ходя“. Просто се замислете защо понякога е „винаги“ и какво ни носи това „винаги“? Нима няма още стотици места, където можеш да отидеш? Удобството и свикването ни държат в нашата си Вселена- там, където всичко е „както си го знаем“. А когато няма нищо ново, няма и желание за такова. Колкото повече виждаш, толкова повече искаш да виждаш. За да се движиш по инерция не ти е нужен бензин. И за да живееш по същия начин не ти е нужен кой знае колко разум. Мислете повече. Чувствайте. Бъдете. Дайте си шанс за нов живот. Тук и сега.

Казват, че навикът е по-дълготраен дори от любовта…Не пренебрегвайте силата му и се преборете нaвреме!