Другият човек в мен

Много често сами ставаме жертви ма маските си. Без да знаем защо, прикриваме мотивите за действията си. И сме наясно, че го правим. Какво обаче да кажем за моментите, в които превес в поведението ни взима една друга личност, тя е част от нас, но действа винаги в наш ущърб? Не знаете, че има такава личност? Именно това е същността й...

Тази самоличност така се е сляла с нас, че ние само възкликваме: „Но това съм самият аз!“, а всъщност следваме коловоза на обусловените реакции. Обусловената реакция е нещо, което неизменно правим, понякога без да осъзнаваме. Например все се втурваме да спасяваме хората или постоянно контролираме и крещим, за да всяваме страх. А може би сме шутът, който гледа все да е забавно вместо да види истината.

Това не сме точно ние, това е едно друго наше "Аз", което се е появило още в детските ни години, за да ни защити от болезнените събития. То не е лошо и не ни е враг, но в живота ни като възрастни повече ни пречи – намесва се във взаимоотношенията ни, в работата ни, възпитава децата ни.

Но най- голямото поражение, което нанася другата персона в нас, е това, че ни ограничава – пречи ни да видим друга гледна точка и да изберем друг начин на действие, а възможностите са безкрайни. Какво да направим? Ние хората си приличаме, приличат си страховете ни, приличат си и защитите ни срещу болката и страха, затова и другото ни аз може да бъде „картотекирано“.

Нека да се запознаем с:

Жертвата. Винаги сте в беда – истинска или въображаема. Все на вас, лош късмет, лоши хора, безчувствен партньор и тероризиращ шеф. Защо все на вас ли? За да разберете, че жертвата не е истинското ви аз. Докато вие сте жертва, наоколо ще е пълно с тирани. Ето го безпомощното "Аз" – предъвква лошите сценарии, преувеличава, отказва да види положителните страни. То осветява като с прожектор болката от миналото си и се гордее с раните си. Жертвата ще позвъни паникьосано в офиса на мъжа си и ще каже: „Детето е с 38 градуса, нямам лекарства, а ти обикновено закъсняваш след работа!“ А истината е, че детето е с 37.6, има една доза от лекарството, а мъжът закъснява само понякога и то с основателна причина.

Спасителя. Никога нямате време за себе си, край вас е пълно с безпомощни хора, на които не може да не помогнете – детето, новата колежка, възрастната съседка, приятелката, майка ви... и разбира се мъжът ви. Защо си мислехте, че ви се падне друг тип мъж? Ако сте необвързана, със сигурност гаджетата ви са безпомощни и търчите и за тях, нищо чудно и да работите вместо тях. Изпълнена сте с негодувание? Съвсем нормално в тази ситуация. Спрете да обвинявате лошия си късмет. Колкото и провокативно да звучи, вие притегляте като магнит тези хора в живота си, за да се преживеете като спасител. Започнете постепенно да слагате личните си граници и да оставяте хората да се справят сами, те ще са благодарни, че им имате доверие. Опознайте спасителя в себе си – кога иска да действа, защо, какви са мотивите му? Но не той диктува живота ви.

Тиранина. Хората никога не постъпват, както очаквате, а това очевидно е най- добрият начин, защо не го виждат? Как да не крещите и да не се гневите? Всички около вас са некадърни, мързеливи, неспособни... Тежка реалност... Само че не е реалност, а вашият измислен свят, който ви осигурява на кого да се гневите постоянно. Обратно на жертвата, която все е виновна, вие никога не сте виновна. Светът и хората имат хубава страна, вижте я, преместете фокуса. Когато искате да обвините, спрете за миг и помислете дали и вие не сте отговорна за ситуацията. Чак толкова зле ли е? Ако ще крещим, хубавото старо правило да броим до 10 върши идеална работа. Обикновено след това гледната ни точка се разширява от само себе си. Тази, която все крещи не сте вие, това е нараненото момиченце, което се защитава.

Компетентния. Вие знаете най- добре, нали? Не сте конфликтна личност като тиранина, но сте убедена, че ако пипнете вие, само тогава нещата ще се получат. Тежко и горко на някой, който ви е подчинен на работа, ще му висите на главата и за най- маловажните задачи, да не би да прояви дързостта да види нещата по собствен начин. Ами горкият татко, който играе с бебето, и той по негов си начин... никакви такива своеволия! Все пак вие сте проучили подходящите игри за тази възраст. Живеете в свят с други хора, те също имат добри идеи... понякога. И побързайте, докато хората са още край вас, защото никой не обича все да се чувства некомпетентен и неспособен, а край вас това усещане му е гарантирано. Досадният всезнайко трябва да знае кой командва.

Това са само някои от личностите вътре в нас, роли, маски, обусловено поведение, можем да ги наречем по много начини. Те не са ни врагове и борбата срещу тях е предварително загубена. Приемете ги с любов... само не им давайте да ръководят живота ви.