Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Болката от миналото, щастието в бъдещето - II


Всъщност това наистина е илюзия. Аз ли съм тази, през чийто мироглед искате да се отървете от нещастието, аз ли съм тази, която ще ви даде искра, не. Искрата е във вас, вие сте щастието. И всичко вероятно е противоречие.

Миналото - да, то ни пречи, ние трябва да го осъзнаваме сега, още преди да е минало. Но какво сме тогава? Роботи? Преднамерени, че настоящето ще бъде минало и не можем да го изживеем, защото то ще си отиде. Безвъзвратно и без следа? Настоящето не може да се мисли, само да се чувства, то не е "Не", само "Да". Нека се отървем от миналото, но не и от хубавите спомени.

Бъдещето - страхът, да не би вярата ни в любовта и щастието да е само проекция на съзнанието, ще ни направи само роби на този страх, на тази илюзия. Защото мислиш ли, че нещо вероятно не е вярно, то наистина няма да бъде вярно. А има шанс да е такова. Има вероятност да е истина. Но ние ще го убием в зародиш, с мислите си, че то е само илюзорност. Предубедено и умиращо е тогава. Аз не искам да вярвам, че е такова. Не и преди да се роди. Нека осъзнаем природата в себе си, нека почувстваме себе си, без обремененост, без модели, без страх.

Най-истински можем да живеем наистина сега, в настоящето, точно такива каквито сме, без преднамереност, без мисли за това, че някой е такъв какъвто не е, без клопките на съзнанието, че всеки прави нещо с корист. Да, има такива хора, користни. Но колко други, истински и неподправени ще пропуснем заради капана на ума, че има някой, който е друг?

И накрая за Любовта - защото тя върти света ни, тя е истинския смисъл, а преди това не казах нищо за нея.
Тя е трудно нещо и дори да я срещнем винаги ще се намери нещо, което да я накара да се усъмни, че е истинска. Защото я мислим, а не я усещаме с чистота /вибрационната такава/, с която живее, в нас и хората до нас. Смесваме я с всякакви други шумове, докато се опияним от тях и изчезне.

Защото търсим нещо в мислите си, без да я съзерцаваме, Любовта. Готови сме да я загубим, за да започнем да мислим за нея, при това с условности, със страх. Готови сме да не я видим, защото може да ни нарани и да ни накара да не бъдем себе си. Да обърне нашия свят. Любовта може да ни накара да бъдем само себе си. Ако й позволим. Само и единствено.
Не че има лошо в мислите. Но да чувстваш, може би е великия смисъл на всичко. Казвам може би, не защото не съм сигурна, а защото няма нищо крайно в този свят, което да е чистата истина. Любовта е не само в нас, а и в другия човек. Само, когато дадеш себе си, можеш да бъдеш цяло. Само, когато чашата се изпразни, може да се напълни отново.

За нас жените е лесно да чувстваме, защото така сме създадени и не е нужно да бягаме от нашето Аз. Дори и да страдаме, дори да сме нещастни, ние винаги ще намерим път към щастието. Просто защото това сме ние, щастието, съзиданието, животът. Извор на истинска енергия и любов, който трябва да видим.


Минало, Настояще, Бъдеще, Любов - това е Баланс, това е Щастие.

Всичко, което казах и тук е илюзия, истината е само и единствено в теб. Сигурно ще си противоречи. Но все пак... Намери я. Събуди се.
Коментари
2011-11-02 #1
Снежана Станева
Миналото си е минало-неподвластно на промяна и като такова не е необходимо да се споменя-то може да е нещото ,което да убие илюзията ни за един хубав свят и тогава казваме,че душата боледува.Настоящето,това не сме ние-това е тялото и физиката ни,защото защо ни е тогава мозък ако сме подвластни само на настоящето-човешкият стремеж към съвършенство....???Да го забравим ли него или да забравим за добрите намерения в един настоящ свят,който никак не е съвършен.Как сме успявали да преживяваме до сега с настоящето....без промяна,без копнеж,като първосигнална система-лампа-хляб,лампа-тоалетна,лампа-разходна....Ние сме в бъдещето и бъдещето е в нас или онези паметни думи за времето....Идеалистични и затова много отричани!Бъдещето-толкова желано,но желанието не е всичко,а трябва да е силно и подкрепено от стремежи...иначе няма бъдеще,няма АЗ няма истина!Любов-много спорен въпрос.Едни под любов разбират-либидо,други всичко онова което крие думата ОБИЧ.Много е определяща-уважение,обич между хората,свикване,стил на живот,взаимност.Секса си е секс-никой не отчита календар за тези си желания,но често си правим такъв с най-красивите моменти от живота си.На това му казвам аз ЛЮБОВ!!!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Как да обясним раздялата на децата?
· Разведена - без срам и съжаления
· Нещата, които правим след раздяла и за които после съжаляваме
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Защо от загубата на домашен любимец толкова ни боли?
· Желанието да бъдем харесвани - как ни влияе и до какво може да доведе?
· Изневярата, обидата и прошката
· Как да намерим смирение и защо то е толкова важно?
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
Четвъртък
5
Октомври 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любовта, без която не можем
Често когато говорим за любов, имаме предвид единствено романтичната. Страстта, романтиката, нежността,...
Родителството – избор за цял живот - I
Сега или по-късно, именно с този мъж или по-скоро не...Както всeки път, когато сме на прага на важна...
Лекарства „на ръба” – антибиотиците
Първият в историята антибиотик е пеницилинът. Той е открит през 1928 г. от английския учен Александър...
Да дам ли втори шанс на отминала любов?
Едва ли има човек, който уверено и еднозначно би ви посъветвал дали да обърнете на следващата страница...
Вдъхновени от добротата
Какво ви идва на ум, когато помислите за началото на празничния сезон? За съжаление, много хора се фокусират...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Детска стая с въображение - I
Детската стая е най- специалната стая в едно жилище. Казвам го толкова категорично, защото както обзавеждането...
Промяната - не скокове, а стъпчици
Да промениш себе си, а не обкръжаващата те среда, е трудна задача, която още от самото начало е изпълнена...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - I
За здравословното тегло при децата и неговото поддържане се говори и пише много. Всеки знае за необходимостта...
Разбирателството свекърва-снаха – мисия възможна
„Едно време какви зли свекърви имахме, а сега колко лоши станаха снахите” - така сигурно започват повечето...
Вечната женска конкуренция
Свикнали сме да мислим за мъжете като за състезателния пол, но все повече съвременни изследвания обръщат...
Има ли възрастова граница за любовта?
Няма институция, която да издава акт за раждане на любовта. Tова чувство няма и кръщелно свидетелство,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook