Моята първа играчка, моята първа любов

Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през всичките й форми и фази по различно време. Но винаги започваме от някъде - любовта към мама, семейството и...любимата играчка. Върнете се десетилетие-две назад и си спомнете първата любов - любовта към първата играчка. Малко са хората, които не пазят мили чувства в сърцето си за мечето с едно око, зайчето със скъсано ухо или одеалцето, без което не са могли да заспят. Този невзрачен за околните приятел е кален в битките със страшните сънища, верен помощник в белите и утешител в трудностите, съпътстващи порастването.

Огромна част от децата имат своята първа любов под формата на любима вещ, с която са неразделни години наред. Тя е първа в багажа за всяко пътуване, устоява на всяко преместване, гушкана е милион пъти, попива безброй сълзи. Без нея заспиването е трудно, дори невъзможно. Изгубването и е равносилно на истинска драма - не може да бъде заменена с нищо друго, дори с чисто нов двойник от магазина.

Кога и защо децата се привързват към една играчка

Любимата играчка има много специално място в детското сърце и поради тази причина е обект на особен интерес от страна на психолозите. Причините за тази необикновена привързаност се коренят дълбоко в отношението на детето към заобикалящия го свят.



Прави реалността по-малко плашеща, отделянето от мама - по-малко болезнено. Именно благодарение на любимата вещ детето се научава да разграничава своята личност от личността на майка си. Гушкайки обичния любимец, всяко ново преживяване става по-лесно и плавно, защото близостта с познатата вещ дава на детето усещането за спокойствие, за близост с дома, с мама, с познатата обстановка.

Привързаността се проявява в момента, в който детето започва да осъзнава, че е отделно същество от мама - някъде около 8-9 месец и с пълна сила се проявява след навършването на годинка. Тази фаза се нарича "сензорна", защото децата имат нужда от сетивни усещания за сигурност - обикновено тогава се привързват към играчката. Особен пик получава привързаността в момента, в който детето се сблъска с промяна в ежедневието си - когато тръгне на ясли, премести се в самостоятелна стая, мама започне работа...

Да насочим детето към любимата му играчка

Признаците, по които се избира любимата вещ, не са ясни, но ако искате да стимулирате тази привързаност на детето си, оставяйте в близост до възглавничката му някоя мека плюшена играчка, която да се превърне в постоянно присъствие в ежедневието му. Няма особена закономерност за това коя точно вещ ще се превърне в любима на вашето дете - понякога сме поставени пред свършен факт - до вчера незабележимото плюшено куче, подарен от някоя далечна братовчедка, получава ролята на живота си - любимата играчка на вашето мъниче. Изборът не зависи от това, дали е скъпа или красива вещ. Нали е любов - просто е магия.

Каква играчка е подходяща? Добре е тя да има средна големина - 20-30 см. Това са оптималните размери, които правят играчката подходяща за гушкане и разнасяне навсякъде, където е и детето. Играчката да бъде лесна за поддържане, да е лека, от плат, за да се изпира в пералня и за да можете лесно да „лекувате“ травмите, нанесени от интензивното използване

Изберете име и я наричайте с него - това ще ви помогне да изградите ритуали, така важни за детското ежедневие. Слагайки детето да си ляга, завийте и играчката при него, пожелайте й лека нощ, наричайки я с името й. Ако детето се нарани, нека играчката също целуне раната. Ако детето се страхува - играчката е насреща да го успокои с присъствието си и спокойствието, което излъчва. Не случайно психолозите-терапевти използват наличието на любима вещ в своята работа с децата - тя е най-пряк път до детското сърце.

Добре е играчката да има реален образ и да изглежда максимално достоверно. Независимо дали ще бъде мече, кученце или зайче, колкото по-реален е образът на играчката, толкова по-добре - така детето ще изгради ясна представа за заобикалящата го действителност. Въпреки тази препоръка, ако детето се привърже към синьото кученце с крила, не бива да критикувате образа на любимеца - както знаем, любовта е сляпа и е важно да проявяваме уважение към избора на детето.

В никакъв случай не се подигравайте на обичта на детето. Това би го наранило много. Проявявайте уважение към привързаността му- то се отъждествява с образа на своя безмълвен любимец и ако усети подигравка за чувствата си, това ще предизвика в него неувереност, което неизбежно ще се отрази на самочувствието. Гушкайте и говорете на играчката, ще останете изненадани колко по-лесно е да общувате с детето дори и на трудни теми, ако до него е и любимата играчка.


Краят на любовта

Децата могат да поддържат такова приятелство с играчка чак до предучилищна възраст. И обектът на безграничното обожание да се окаже на дъното на някой кош за играчки. Без драма, просто други неща излизат на преден план и любимата играчка остава пореден спомен от отиващото си детство. Запазете скъсаното мече, куклата с проскубани коси. Един ден вашето пораснало дете ще иска да я види и да я помирише, пипне. И кой знае - може пак да я гушне.