Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?

Да съхраним една връзка във времето, без да я „изцапаме” с битовизми, обидни думи и пренебрежително отношение, често е мисия невъзможна за не малка част от нас. Защо това е така? В голяма част от случаите двойките се оплакват от еднообразието, настанило се помежду им. Чувала съм и мъже, и жени, които казват: „Толкова добре го/я познавам, че дори знам какво ще облече утре или какви ще са първите му/и думи в събота сутрин”. Даваме ли си сметка, че за еднообразието никога не е виновен само единият, за да бъде еднолично държан за виновен. А има и друга гледна точка - че благодарение на това еднообразие ние „разполагаме” с определени норми и установени правила помежду ни, които се развиват естествено във течение на връзката ни без които ще ни е съвсем невъзможно да живеем заедно. Хубаво е да започнем от тук -




Вероятно наистина ви е омръзнало да правите едно и също, да вечеряте и да сядате пред телевизора, да обикаляте познатия парк уикендите и да сте наясно, че след около два часа на него ще му е омръзнало и ще започне да мрънка, а вие ще искате съвсем друго развитие на деня. Защо тогава не си го направите друго? От вас зависи. Винаги има начин ежедневието ни да стане по-различно, стига сами да го пожелаем. Ключова дума обаче - да го желаем заедно. И добре е да помним, че еднообразието в ежедневието ни не е това, което създава еднообразие във взаимоотношенията ни. Те винаги могат да бъдат други и вълнуващи, стига поне малко да се постараем. Но сега няма да говорим за изненадите, за неочакваните предложения, за внезапните екскурзии и за промяната на това, което е всеки ден. Ще си поговорим за това защо това „всеки ден едно и също” е за предпочитане пред „не знам какво ще се случи и кога той ще се прибере”.

Да започнем от тук - познавайки неговия ритъм на живот, навиците му и малките му недостатъци, ние създаваме нашето ежедневие, установяваме своя ритъм, нагаждаме се един към друг. Представете си, че живеете с някой, който се прибира всеки ден по различно време и не знае дали този уикенд ще е с вас или не. Дали това е начин да се справите с еднообразието? Едва ли. Точно обратното. Ако не знаете до болка „еднообразната програма”, няма да сте спокойни и да успявате да планирате каквото и да било. А това би ви донесло само и единствено нерви.

Стабилност и последователност в отношенията не може да изградите с човек, който ви е твърде разнообразен или по-скоро не знаещ какво иска. Когато решим, че искаме сериозен човек до себе си и семейство, ние сме наясно, че трябва да влезем в друг тип ежедневие, което е колкото еднообразно, толкова и прекрасно. И често точно еднообразието е синоним на споделеността, уюта и сигурността, които всеки от нас рано или късно започва да търси.




Понякога, когато искаме да разнообразим ежедневието си, сякаш забравяме, че човекът до нас е различен- има своите особености и желания. И дори те да са такива, които ние определено не обожаваме, защо да не се опитаме да разберем, като поне пробваме? Наскоро една приятелка ми сподели следното „обичайният уикенд, той отиде да играе карти в съседите, а аз седнах да си гледам сериала” Дори да не обичате да играете карти, защо не опитате? Това със сигурност ще ви донесе по-различна емоция и поне малко ще разнообрази „обичайното”. Не го карайте да гледа вашите сериали, защото по отношение на тези предпочитания, все пак всеки има вкус, който е на 90% невъзможно да променим, но когато става дума да споделите някое по-различно негово хоби, защо да не го сторите? Веднъж вие неговото, след това той вашето. Това, разбира се не означава, че трябва постоянно да сте заедно, а понякога да опитвате и онова, което харесва на другия. Именно това е начинът да споделим различията си и да направим ежедневието си различно, без да се впускаме в екстремни изживявания и новости, което понякога се прави насила и не променя нищо.

А какво всъщност искаме да променим?

Добре е да се замислим, че ако започнем неистово да желаем да променяме нещо, това на първо време означава, че по някакъв начин сме спрели да приемаме партньора си такъв, какъвто е. И ако това не се дължи на някакви недоразумения между нас, а чисто и просто на скуката, настанила се помежду ни, твърде вероятно е просто да сме спрели да виждаме човека до нас като най-скъпото ни и обичано същество. Това вече е твърде сериозен проблем и поставя отношенията на друга основа, където еднообразието е най-малкият проблем.

Когато обичаме истински обаче, ние сме напълно наясно, че еднообразието е част от връзката и че тази част не е никак плашеща или разрушаваща чувствата ни. Напротив- точно това еднообразие често ни прави още по-привързани един към друг. Да имаш ред и правила в ежедневието си е много по-градивно и полезно за една връзка, отколкото да живееш в непрестанен „екшън”. Нима не сте чували за онзи тип двойки, които почти никога не са наясно къде точно е партньорът им, а скандалите и сдобряванията между тях са ежедневие? Някои казват, че точно те са тези, при които никога не е скучно, а това им помага да поддържат искрата помежду си. Колко грешно твърдение! В такива връзки постоянно има вина, напрежение, неизказани думи, гняв дори, а с тези чувства е невъзможно да се живее дълго време, поне след 30 годишна възраст, когато човек търси спокойствие, уют и „регламентирани” отношения.



Прекарвайте повече време заедно, като същевременно оставяте време и за лично ползване. На никоя жена няма да и е приятно, ако мъжът и не и дава време да отиде на фризьор, да си направи маска на лицето или да се епилира, да излезе с приятелки по женски понякога. Същото важи и за мъжете - те имат своите малки, безсмислени за нас, моменти - сами или с компания.

Изразявайте мислите и чувствата си с думи - един от най-големите проблеми на дългогодишните връзки е мълчанието. Идва момент, в който мислим, че всичко сме си казали и че партньорът ни е наясно кога сме щастливи, кога тъжни и че няма нужда да го изразяваме с думи. Огромна грешка. Никога не спирайте да казвате как се чувствате, от какво имате нужда, да благодарите, да изричате „обичам те”.

Забравете обидите и квалификациите - няма значение колко сте си близки и как се знаете „от векове”. Всяка обидна дума ви отдалечава един от друг. Обяснявайте кое не ви харесва, но не обиждайте. Понякога идва момент, в който започваме да се държим по-мило с непознати хора, отколкото с най-близкия си. Как изглежда това в неговите очи? Абсурдно е.


Всяка връзка минава през различни периоди, защото в крайна сметка се състои от двама човека и понеже е невъзможно личните усещания и проблеми на единия да съвпадат с тези на другия, трябва да сме толерантни и да сме наясно, че не всичко може ежедневно да е „по мед и масло”. Да наричаме скуката разрушител на взаимоотношенията ни обаче, е абсурдно. Тя няма чак такава сила. По-скоро ние сме тези, които и придават голямо значение в моментите, в които любовта ни не достига. Не използвайте еднообразието като оправдание! То е незначителен фактор, когато всичко останало е на мястото си. И винаги започвайте от себе си, искайки промяна.