Вярата в мъжа - магия за любов

Векове наред ние, жените, усъвършенстваме умението си да привличаме и задържаме мъжете, пленили сърцата ни. Натрупаното познание и опит са с огромни мащаби и особено днес са достъпни за всяка жена под формата на книги, списания, публикации в интернет, форуми, семинари и консултации с експерти.

Съветите обичайно започват от провокативна промяна на външния ни вид, независимо, дали се касае за съблазняване на нов обект, или на собствения ни съпруг, който отдавна ни гледа с лека досада. Ще се натъкнем на препоръки за създаване на ситуация на „изкуствен флирт“ с друг, романтична почивка, а експертите пък насочват към сериозна работа с травмите ни от детството и събаряне на преградите пред любовта в сърцето ни.

Всичко това е чудесно и понякога върши работа – новият ни външен вид ни дава самочувствие, а то винаги е полезно, лекият флирт събужда ловния инстинкт на мъжа, почивката ни дава време заедно, за да си припомним искрата помежду ни, но... в повечето случаи ефектът е краткотраен. Ентусиазмът ни се изпарява и стигаме там, откъдето сме тръгнали, но още по- отчаяни. Работата върху личностното ни израстване е нещо прекрасно и винаги е добра идея, но често ни кара да си мислим, че не сме достатъчно добри за любовта. А истината е, че сме достатъчно добри, точно такива, каквито сме в момента, трябва само да сме малко по- осъзнати в изграждането на взаимоотношенията си.

Успоредно с прилагането на съветите и малките ни женски тайни, има нещо, което все забравяме, а то е един от ключовете към мъжкото сърце – вярата в мъжа. Жената, която изрича думи на подкрепа, винаги побеждава съперницата си. Изкушаваме се да критикуваме „градивно“ партньора си, но единственото нещо, което градим, е нашата самота. Колкото и да са справедливи критиките ни, те рушат връзката ни и провокират партньора до търси друга жена, която да изрича окуражаващите думи, които ние не изричаме. Можем да покажем на мъжа до нас, че вярваме в него, по няколко начина.

Като окуражавате партньора си да развива своя потенциал, вие показвате любовта си. Всеки има свой уникален талант, но малко хора го развиват. Често, смелите ни тийнейджърски мечти за професия и начин на живот бавно угасват, заради очакванията на околните към нас и отговорностите ни на възрастни. Мечтите остават дълбоко в нас и ни натъжават, освен ако не се появи някой в живота ни, който да ни вдъхнови и да повярва в нас. Открийте за какво си е мечтал мъжът до вас, какво е искал да работи „когато порасне“, какво скрито умение има. Окуражете го да се занимава професионално или като хоби с желаното занимание. Това може да значи не винаги да е на разположение за домашни задължения или за семейството, но той ще го оцени и ще намери време за вас с нов ентусиазъм.

Независимо какво работи любимият ви и как се справя, концентрирайте се върху положителните му черти. „Чудесно е, че шефът ти разчита толкова много на теб, има защо.“ или „Преценката ти за клиентите е изключително точна.“, а може би: „Винаги си добре информиран за икономическите събития, не знам как успяваш с този натоварен график.“ Каквото и да е, стига да е вярно точно за вашия мъж. Фалшивите думи и несъответстващите комплименти само показват вашата неискреност. Съветът се отнася и за представянето му вкъщи. „Радвам се, че ми помагаш с домакинската работа, не всички мъже го правят.“ или „Благодаря, че водиш децата всяка сутрин на училище.“ Може да смятате, че той е длъжен да го прави и благодарности не са нужни, но заради подобно отношение са се разделили много двойки. За сравнение, ние, жените се смятаме за длъжни да възпитаме децата в любезност, но ни става много приятно, когато ни похвалят колко учтиви деца имаме, нали?

Оставяйте го да върши сам това, с което се е захванал – да облече бебето, да проведе разговор с трудния ви тийнейджър, да направи салатата. Отърсете се от идеята, че вие знаете по- добре и вашият начин е единственият. Макар и пасивен подход, това също е част от вярата в мъжа. Намесата ви и леките шеговити забележки му казват само, че не може да се справи.

Наскоро станах свидетел на подобно отношение, докато си купувах салатки от пазара – семеен бизнес. Посрещна ме мъжът с любезна усмивка и посегна да ми сложи салатките. Тогава изневиделица налетя жена му и грабна торбата от ръцете му с едно грубо: „Дай!“, след което ми сложи салатката точно както щеше да го направи и той... Човекът се дръпна безмълвно „на втора линия“. Вероятно си е свикнал...

По Коледа видях огромен билборд с Дядо Коледа, с реплика до него: „И аз вярвам в теб!“. Очите ми се насълзиха при мисълта, колко е хубаво някой да ти го каже, макар че знам, че това е просто перфектна маркетингова стратегия – толкова е голяма силата на вярата...