Любов, страст или пристрастяване - къде е разликата?

Чудите се дали сте влюбени или сте е в плен на страстта? Дали вашата мания за някого е знак за любов или пристрастяване? Дали оставате в нездравословни отношения, защото наистина сте влюбени или просто защото сте станали зависими от някого? Безкрайното анализиране не помага и не променя нашите чувства, защото често сме задвижвани от сили извън нашето съзнателно мислене.

Първоначалното привличане към някого предизвиква невротрансмитери и хормони, които създават вълнението на любовта и силното желание да бъдем близки и интимни с някого. Тези специфични химикали, заедно с нашия емоционален и психологически нрав, могат да ни накарат да „задушим“ реалността и да идеализираме обекта на нашето привличане. Времето, прекарано във фантазии с него, подхранва желанието да бъдем заедно (според специалистите това е нормално, стига да не погълне живота ни изцяло).



Къде е разликата между трите усещания?

Страст
Когато става въпрос за чиста страст, не сме много заинтересовани да прекарваме време един с друг без интимни отношения и очаквания за тях. Нямаме желание да обсъждаме сериозни въпроси и проблеми, дори не искаме да споделим нощта заедно. Специалистите обясняват, че: „Фантазиите са предимно сексуални или се отнасят до външния вид и тялото на човека, не се интересуваме от удовлетворяване на нуждите му извън спалнята“. Сексът освобождава окситоцин, познат като любовния химикал, който ни кара да желаем свързване с партньора, да се установим, да пожелаем да прекарваме повече или по-малко време с него, в зависимост от наученото и впечатленията след запознанството ни. В този момент, именно мозъчни химикали, стилът ни на привързаност и психологическите състояния, могат да ни накарат да станем зависими от романтиката, което пък води до пристрастяването към любовта или към това, което мислим за любов. Специалистите са на мнение, че тези усещания по-скоро са „задвижвани от нашата нужда от отбягване на чувство на изоставяне, депресия и ниско самочувствие.“ Те обясняват, че „страстта също може да доведе до истинска любов, докато се привързваме и опознаваме нашия сексуален партньор. Истинската любов обаче изисква да разпознаем нашата изолираност и да обичаме партньора си в смисъла на това, което тя/той наистина е“.

Пристрастяване
Според Александра Катехакис, основател и клиничен директор на Центъра за здравословен сексуален живот в Лос Анджелис (САЩ), основната разлика между любовта и пристрастяването се крие в мотивацията и подхода към самата любов. За пристрастения, влюбването е средство за бягство, а не възможност за растеж, той се стреми да увеличи удоволствието или да избегне болката. Тя обяснява: „Пристрастяването към любовта е болезнено и изтощително заболяване, точно като алкохолизма.“ Ето обобщение на основните симптоми, последвано от описание на това, което може да представлява алтернативно здравословно поведение (на базата на опита на Александра Катехакис). На първо място е толерантността – пристрастеният към любовта се нуждае от нарастващи изяви на романтика, контакт с обекта на обич или емоционални висоти, свързани с любовта. Здравият и разумен партньор разпознава ограниченията и границите на другия и не го използва като обект за лечение на емоции. Следващият е симптомът на отнемането - ако това "предлагане" на романтика стане застрашено, любовникът изпитва симптоми на отнемане, подобни на тези на алкохолик или наркоман: тревожност, физически неразположения, безсъние, проблеми с храненето, отчаяние или гняв. Когато се сблъсква с разочарование, здравият партньор демонстрира приемане и търпение, реалистично оценява състоянието на другия и ако не се чувства добре с него, продължава напред. Изолиране - пристрастеният към любовта бавно става все по-зает и погълнат от романтични дела, ограничавайки грижата за себе си, трудовите отговорности, семейството и контактите с приятели. Налице е изолацията от всичко странично. Здравият партньор преследва целите на живота самостоятелно, продължавайки да расте като човек във всички области. Той поддържа силни връзки с общността, независимо дали става дума за семейство, приятели, колеги. Четвъртият симптом е отказът - пристрастеният към любов отново и отново се връща към болезнени или опасни отношения, неспособен да се измъкне от ситуацията. Здравият партньор осъзнава нефункциониращото партньорство и се отдръпва от него, търсейки помощ, ако е необходимо.

Здравословните любовни отношения – Те се различават сериозно от първичната физическа нужда и от зависимостта към някакъв вид романтика – истинските любовни отношения се градят върху доверието и грижата, мисълта за другия и уважението към личността, нуждите, притесненията му. В здравословната връзка партньорите израстват заедно в любовта. Те не са движени от несъзнателни страхове и егоистични потребности.



Ето и кои са някои от основните разлики между здравословните и потискащи отношения:

Здравословните отношения - Привличане и приятелство - усещане за комфорт; Привличането един към друг нараства с опознаването; Компромиси според потребностите на двамата партньори; Приемането и любовта един към друг се задълбочават; Поемане на ангажимент и търпение.

Нездравословни отношения - Интензивно привличане - усещане за неспокойствие; Взаимно идеализиране - игнориране на различията; Придържане към нереалистични фантазии за любовта; Опити за промяна на партньора според изграден в съзнанието идеал; Разочарование и обида.

Преодоляването на любовна зависимост, проблемни и неудовлетворяващи отношения, може да се окаже сериозен и дълъг процес. Консултацията със специалист (психолог/семеен терапевт) може да бъде истински полезна и да помогне за справяне с различни, специфични ситуации - срам, болка и разочарование, проблеми от детството, изграждане на самочувствие и увереност. Не се притеснявайте да потърсите помощ и съвет. Бъдете отговорни към себе си и не забравяйте, че заслужавате най-доброто – грижа, разбиране, подкрепа, нежност.