Да наказваме ли децата - II част

Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се иска, не винаги нашето дете може да осъзнае, че постъпката му е неприемлива, само по пътя на убеждението. Но за да има наказанието възпитателен, а не травмиращ ефект, трябва да спазвате няколко условия:

Първото и най-важното е, че детето никога не трябва да се съмнява във вашата любов. Затова наказанието трябва да бъде срещу конкретна постъпка, а не срещу него самото. Често не си даваме сметка, но в състояние на афект, можем да кажем неща, които дълбоко да наранят чувствата на малкото същество. Каквото и да е направило детето, никога не си позволявайте думи като „ти си лош”, „глупак”, „защо съм те родила”. Нека наказанието бъде съпровождано с уточнението „така не се прави” или „това е лошо”.

А за да „не прави повече така” малкото същество, трябва да разбере именно защо. Ако му отказвате обяснение, а само му налагате правила от позицията на възрастни, не очаквайте положителни резултати. Дори и да постигнете ефект, той ще се нарича подчинение, но не и възпитание. Задачата ви е не само да обясните на детето, кое е добро и кое лошо, но и защо е така. Например, защо не бива да взема чуждите неща – нека разбере, че другият човек ще се натъжи. Накарайте го да се замисли, как самото то би се чувствало, ако някой му вземе любимата играчка без разрешение.

След като веднъж сте обяснили „защо не трябва”, пред вас изниква следващата задача – да бъдете постоянни в това изискване. Няма нищо по-объркващо за детето от това, забраненото и разрешеното да зависят от обстоятелствата и моментното ви настроение. Не по-малко фатално за правилното възпитание е, вие да му налагате ограничение за нещо, което таткото или бабата разрешават. За да очаквате детето да се съобразява с правилата, те трябва да се спазват винаги и от всички членове на семейството. В противен случай сами рушите авторитета си на родител.

За да формирате съзнателно поведение у малкото същество, обсъдете предварително с него, какво да бъде наказанието, ако правилото бъде нарушено. Най-добре е да му предложите няколко варианта, а то да избере само. Така почти няма вероятност, да сметне наказанието за несправедливо или да се нарани личното му достойнство. Ползите от това, да направите детето активна страна във възпитанието са много – то ще развие силна индивидуалност, чувство за отговорност, самоконтрол и ще умее да взема само важни решения.

Когато налагате наказание, задължително се съобразявайте с възрастта на детето. Дали пък вие не предявявате към него непосилни изисквания? Например, не е възможно едно 2-годишно дете да стои мирно, не и в тази възраст, когато опознава света и всичко му е интересно. При малките деца също така е голяма грешка да отлагате наказанието часове или дори дни след постъпката – те просто не могат да направят връзка между двете събития.

Разбира се, най-добре е не да наказвате, а да предотвратявате неправилните постъпки на вашето дете. Например щом малкият посегне към опасна вещ, да хващате ръката му и да казвате: „недей”. Детето ще направи още няколко опита, но ще дойде момент, в които ще започне да се спира само и дори да си казва забраната със същата интонация като вашата. По този начин малкото същество не се стресира и травмира. Не се ядосвайте, ако не откликне още на първата ви молба, а проявете търпение. Сигурно сте забелязали, че децата обичат повторенията – не само в приказките и песничките, но и в общуването.