Да наказваме ли децата - I част

Вашето малко същество идва в света на хората без понятие за социалните условности. То не знае какво е морал, какви са нормите на обществото, кое се смята за добро и кое за лошо. Всички тези правила то трябва да научи през своето детство – процес, които наричаме възпитание.

Целта е една, но пътищата много. Пред вас стои отговорната задача да изберете с какви методи да възпитавате вашето дете, а те са много и разнообразни. Но може би най-противоречивият от тях е наказанието. Психолозите отдавна са установили, че неправилните наказания формират агресивно поведение и вместо да изградят детската индивидуалност, могат да я прекършват. Пълното отричане на наказанието обаче също може да бъде фатално за правилното възпитание на детето – без родителската строгост, то може да остане завинаги обсебено единствено от своите желания.

Наказанието често поражда негативни асоциации с физическото насилие. Причината за това е, че много неуравновесени родители изливат яда си върху своите деца под прикритието, че ги наказват за някакво провинение. Виновни обаче са единствено възрастните – за това, че не умеят да се контролират и злоупотребяват с надмощието си. В този случай за възпитание изобщо не би могло да се говори.

Но дори да не бъде наложено в пристъп на яд, физическото наказание има съмнителен възпитателен ефект. То се основава единствено на страха от болката и не формира съзнателно поведение у детето. А негативните последствия могат да бъдат не само физически. Далеч по-фатални са психологическите травми. Възможно е да се прекърши волята на детето и то да се превърне в безхарактерна личност, неспособна да взема самостоятелни решения. Или пък точно обратното – когато порасне да разрешава всичките си проблеми чрез побои и насилие над другите, копирайки поведението, на което е било жертва. Физическото наказание тласка детето именно към това, срещу което е било наложено. Иначе казано, набиваните със сила положителни ценности създават в детето стремеж към отрицателните – това е начин, по който то изразява протеста си.

Има и други наказания, които са силно травмиращи за вашето дете и отрицателните последствия от тях далеч надминават възпитателната полза. Изпращането му в ъгъла, отказа да разговаряте с него, надяването на маска на безразличие, затварянето в друга стая или изгонването навън, жестоките думи, че не го обичате... Макар и разнообразни, всички те водят към едно – че го лишавате от вашата любов. А за него това означава пълна самота и беззащитност, защото за него вие сте целия свят. В тези моменти душата на малкото същество се изпълва с неописуем страх и ужас.

Най-безобидни изглеждат наказанията, които лишават детето от някакво удоволствие – например гледането на филм, посещението на зоопарка или любимата играчка. Те разбира се, също водят до много сълзи, но не го лишават от вашата обич. Единствено ограничават изпълнението на неговото желание, отлагайки го до момента, когато детето най-после „ще започне да се държи добре и да слуша мама и татко”.

И в този случай обаче възпитателният ефект е съмнителен. Вместо да разбере правилно за какво е наложено наказанието, детето се ядосва и обижда. Още повече, че вероятно отдавна сте обещали това забавление и то с трепет го е очаквало, а сега се отмятате. Като реакция на тази несправедливост, то може завинаги да загуби интерес към любимото си занимание или да притаи сериозна обида към вас.