В помощ на ученика: Как учениците да съчиняват истории по-добре

Идеалната цел на часовете по български език и литература е да научи децата да изразяват мислите си устно и писмено по изчерпателен и увлекателен начин, като това отговаря и на езиковите норми. Функционалната грамотност е точно това превръщане на знанията и уменията, които усвояваме в училище, в реални ситуации и в реални казуси, в творческа задача или такава, разчупваща мисленето. Употребата на наученото показва всъщност не само колко децата са научили през годината, подобаващо оценено в бележника, но и каква част от него те могат да приложат в ситуация, извън контекста на часа по БЕЛ. Каквито са изпитите, външното оценяване, кандидат-студентските изпити, но и интервюто за работа, презентациите и други ситуации от живота на възрастните. Всъщност функционалната грамотност се простира и много по-напред в живота.

Децата се учат най-лесно да се изразяват чрез историите – първо ги слушат и разказват, после сричат, четат, преразказват, съчиняват сами. В училище се работи много с текстове, но нищо не може да влезе толкова бързо и трайно в хаотичните им главици от история с приказни герои. Творческият процес изисква динамика, бързина, ентусиазъм, "запалване" - това, в което децата са най-добри. Така те свързват наученото с емоцията, и това го прави устойчиво. Но това не важи и само за тях – приказката, фикцията, отнесена към реалността, е най-древният начин човек да "смели" света, да го обясни и да предаде това разбиране напред във времето – единственото доказателство на неговото лично съществуване. И повярвайте, децата ги взимат приказните истории много на сериозно.



Бях поканена от един клас, от класа на дъщеря ми, в едно обикновено училище, да обясня на второкласниците как се разказва история. Това, в качеството ми на автор и на редактор на Списание Hera.bg. Моите мотиви бяха: След еуфорията на първи клас все по-очевидно излиза неумението на децата да съчиняват сами, да измислят, да подреждат мислите си. Това, разбира се, се учи точно в училище и за втори клас не е решаващо умение. Но като излязоха резултатите от матурите и оценяването след 7-ми клас, и то в частта учениците сами да генерират и интерпретират текст, проблемът, се видя, че не само не е решен, а задълбочен.



Обсъдих урока с класната, г-жа Керина, и се съгласихме колко важно е един ученик да може да измисля сам интересни истории. Понеже малко учители в горния курс приемат това за съществено, защото системата им диктува други ретроградни приоритети – не им се показва и как да го правят. Резултатите са налице - лоша статистика на грамотността, масови двойки, "бисери" от писмените им работи, на които масово се подиграваме.

Разбира се, не от всяко дете ще стане добър разказвач на истории, респективно ще развие дар слово и това дори ще стане професия. Но умението да се разказва нещо по интересен начин е важно в общуването както помежду им, но и между родители и деца, защото самооценката на детето расте, то се чувства интересно, разбрано, харесвано, по-лесно намира приятели, думата му се дава в разговорите на възрастните и привлича вниманието върху себе си. Важно е и за оценките, да, но и за далеч по-важни моменти в живота им като възрастни.



Урокът, като всеки урок, премина много вълнуващо. Изправяла съм се пред ученици и друг път, но дори и най-опитните учители ще потвърдят, че всеки час крие изненади и неочаквани завои от това, което си мислел да кажеш към това, което вече говориш в реално време.



Класната често се включваше, за да вкара ред и посока, защото тя познава учениците си много добре и знае как да ги върне в темата, когато мислите им започнат да бягат във въображението им. Заедно измисляхме, питахме се: "А после какво следва?", "Ти как би продължил тази история?", "Кое е най-интересното?". Смяхме се и обсъдихме книги и герои. В края на часа децата получиха от нас задача за ваканцията да измислят своя приказна история за любим герой от летния списък с книги. В края на месец септември решихме да съберем отново и да прочетем заедно историите им. А кой знае, може и да ги отпечатаме, като на истински писатели.

В тяхна помощ и улеснение за часа подготвих помагало за всяко дете, което принтирах и ламинирах, за да не пострада от буйните ваканционни игри. От прикачения файл можете да свалите това приложение за вашето дете, ако го харесвате и учителят по БЕЛ на вашето дете одобри съдържанието му. В празното поле след "Чудният свят на историите на:" след принтиране и преди ламиниране напишете името на вашето дете или то само да си го напише. Това ще направи помагалото наистина уникално различно.

Свали безплатното помагало за развитие на уменията за разказване тук.

Нямам претенциите, че е изчерпателно, нито особено издържано откъм педагогическа и езиковедска гледна точка, но на нашите деца много се хареса и с нетърпение чакам да видя техните истории, дали са съобразени с препоръките.

С подобно помагало вие можете:

Да ги стимулирате да разкажат своя история по стъпки и опорни точки. Изберете за по-малките цветна хартия и други атрактивни елементи.

Сами да контролирате техните писмени работи за най-елементарни неща, като логическа структура, последователност и завършеност, герои и единство на място-време,

Ако са в по-горните класове, могат те да се редактират сами и да видят как подобряват уменията си по едни и същи критерии.

Заедно да измислите ваши правила, да съчинявате обща история и това да се превърне в ценно време за вас. А това дори би ме радвало най-много.

Ако искате вашето дете да развие своите умения за изразяване, да го накарате да мисли за живота на своите истории и как да ги направи по-увлекателни, или просто да не изгуби тренинг за писмени работи през ваканцията – опитайте да поработите с това помагало. И кой знае, можете така да разберете за таланта на своето дете, за чувството му за хумор или просто нещо повече за самото него. Защото от незапомнени времена хората запечатват себе си в историите, които разказват.