Жените, които никога не млъкват

Една карикатура в книга по приложна психология много добре олицетворяваше многословието на жените и се е запечатала в съзнанието ми. Там, докато жената разказваше разпалено безброй клюки и истории на мъжа си и скачаше от тема в тема, мъжът чуваше само: „Дрън… дрън… дрън… разходи кучето, дрън-дрън…”. След словесната си тирада жената е изумена как така мъжът й не е чул това, което му е казала да купи от магазина и се обажда да попита… къде му е акълът? Някъде измежду безбройните нечути думи. Да, именно нечути.

Мъжете спират да слушат жените, които говорят много. Така пропускат и доста съществени неща, които е било желателно или задължително да чуят, но някъде след второто изречение са изгубили интерес, а ако сме прескачали от тема в тема, изобщо няма смисъл да се надяваме, че биха чули и възприели, или проследили хаотичните ни мисли.

Мозъкът им е устроен да работи по различен начин и те не могат да проследят и да открият логика в нелогичните преходи, които ние правим понякога. Също така не проумяват и отказват да приемат за нормално да слушат цяла тирада за нещо, което може да бъде казано с няколко думи.

И докато ние с часове можем да разискваме някой проблем и да го споделяме с приятелки, то мъжете предпочитат кратко и ясно нещата да бъдат казани с прости думи. Иначе нищо не разбират. Или ще кажат механично „Добре”, без въобще да имат идея какво им бръщолевите с часове насреща, или някак ще успeят с практиката си да се научат да си отварят ушите само за важните неща и да ви игнорират през останалото време. Е, разбира се, по-галантните сред тях ще вметват на час-час и половина дежурното „Да, скъпа”, колкото да симулират, че следят диалога… пардон, монолога ви.

Защо се получава така? На първо място, да бъдем по-словоохотливи от мъжката половина на човечеството ни е природно заложено – на някои повече, на други по-малко, но това е официалната статистика.

Жените имат необходимост да изричат на ден средно около 20 хил. думи. За сравнение, при мъжете цифрата е 7000. Невролозите посочват като причина различията във функционирането на мозъка и активността на неговите полукълба. Женският мозък е устроен така, че по-активен е дялът, който отговаря за словото и творческите способности, докато при мъжете по-развити са логиката и пространствената ориентация. Тогава как да си обясним, че има по-мълчаливи жени от някои мъже и обратно? По всяка вероятност при тях е по-развита другата хемисфера и тя е по-активна, тъй като тези особености са условни и далеч не непременно се отнасят до всеки един човек.

Всъщност, ние не им говорим, а по-скоро размишляваме на глас. Да споделиш с някого всичко, което те вълнува, е проява на доверие и скъсена дистанция, но за повечето мъже е същински ад. Те не искат да сме чак толкова близки… не и в това отношение. Ето как стават нещата: Жената споделя проблем, заради нуждата да сподели, без да очаква нищо от мъжа. Но мъжът възприема словоизлиянието като списък с проблеми, които той трябва да реши и мисли, че това се иска от него. Жената не проумява защо това го изнервя, а мъжът не разбира защо всичко трябва да бъде обяснено с толкова много думи, които според него са напълно излишни, лишени от смисъл и спокойно може да се мине и без тях. „Давай по същество”, си казва наум той или право в очите й, след което жената млъква сърдито, а той я подканя: „Кажи, де, кажи”. Единственото обаче, което може да каже жената в този момент, е „Няма!”…

Освен, че жените говорят много, те подканят и мъжете да го правят и си мислят, че нещо им има, ако си мълчат. „Много си мълчалив, да не си ми сърдит”, „Какво ти е”, „Има ли ти нещо”, „Хайде, кажи ми, виждам, че има нещо”, „Друга ли има”, „Не ме ли обичаш вече”… едносричните отговори само влошават ситуацията. Накрая жената решава, че е дебела, грозна и нежелана. Ето такава е женската логика :)

Женските професии са свързани с повече думи. Замисляли ли сте се защо в университета студентите по педагогика, журналистика и филология са повече от женски пол и защо мъжете имат по-ниско представяне в тези сфери, и дори приемният им бал е по-нисък. Не е защото са по-глупави или неученолюбиви. При жените думите идват от самосебе си и се леят някак с лекота, докато за мъжа това си е изпитание. Затова пък те си имат мъжки професии, в които са по-изявени и които остават чужди за нас. Е, с уговорката, че има изключения. Има мъже с женски тип функциониращ мозък, както и има жени с мъжки тип, но това не означава, че имат объркана сексуална ориентация. Означава само, че са сред изключенията, за които става дума. Забелязвате ли колко сайтове са направени от жени за жени и колко статии са написани от жени? Сравнете с мъжките такива. Резултатът е ясен. Бием по точки, що се отнася до словото.

Жената иска просто да бъде изслушана. Това й дава усещането, че е разбрана. Всъщност, упражнението е съвършено просто. Жената говори, мъжът блуждае и се преструва, че слуша. Надава ухо от време на време и казва по някой коментар, който да не събуди подозрения, че въобще не знае за какво става въпрос. Накрая и двамата са доволни – жената, че си е казала това, което й идва отвътре, а мъжът – че не му се е надула главата от празни приказки, защото той просто не ги е чул.

Говоренето ни помага да се справим със стреса, защото думите ни разтоварват, но от друга страна така стресираме мъжката половина и я натоварваме. Нека бъдем толерантни към различията си както по отношение на бъбривостта, така и към всичко останало, което ни прави различни по пол и същност. Жени, давайте почивка на мъжете си, като млъквате понякога и оставите мъжът да говори, а вие, господа, не забравяйте, че да говорим ни е в природата и ако не ви се говори с нас, то поне ни позволете да поклюкарстваме с някоя приятелка. Здравословно хем за едната, хем за другата страна… а после ще се приберем да ви разкажем :)