Нуждаем ли се от равноправие? - II

И така, нуждаем ли се от равенство – както в правата, така и в задълженията? Само преди четвърт век положителен отговор са дали над 70% от европейките. Днес обаче се наблюдава обратната тенденция. Много жени, изпитали прелестите на независимостта, вече искат точно обратното. Над половината от работещите жени са изявили желание да напуснат работа и да станат домакини. Но дори и останалите, които са съгласни да се трудят наравно със съпруга си, не искат в никакъв случай да изкарват повече от него. Това ясно показва, че болшинството жени, както и преди, предпочитат в някаква степен да са зависими от мъжете си. Но означава ли това, че сами се отказват от извоюваната свобода?

Често сме склонни да подценяваме постигнатото от поколенията жени преди нас. Но достатъчно е да си представим, че без техните усилия днес не бихме могли свободно да разполагаме с финансовите си средства, да имаме право на развод, равни възможности за образование и работа. Всъщност техните успехи далеч не се изчерпват с формалните права, а преобръщат нагласите към нашия пол. Едва ли има жена днес, която би искала да бъде обиждана, смятана за за втора категория човек или бита.

Но какво тогава се е променило? Не самият стремеж към свобода, а по скоро нейното разбиране. Докато поколенията преди нас са се е стремило към изравняване не само в правата, но дори във външността и поведението, днес вече ни е ясно, че подобен път не ни отвежда до желаното щастие, а напротив – отдалечава ни от женската ни същност. Затова идеята за равенството придобива друго измерение.

Днес отново се цени това, което само преди едно поколение се смяташе за назадничаво – жените сами да отглеждат и приготвят храната за семействата си, да отделят голяма част от времето и вниманието си за децата, да се отдават на домашно творчество. Но това не е връщане в миналото, а поглед напред в бъдещето. Би могло да се каже, че женската еманципация е преодоляла вече детския си период – желанието да се докопа на всяка цена до онова, което й е било забранено и едва сега, задоволила тази потребност, започва да се вслушва в онова, което й е вътрешно присъщо.

Равноправието означава право на избор. Избор, по какъв начин да строим живота си, а не натрапването на някакъв готов модел на поведение, като този на жената-кариеристка. Всяка от нас трябва да е свободна да работи, ако това я води към нейната самореализация, или да се посвети на семейството, ако именно в това е нейното призвание. В този смисъл равноправието ни е нужно, но само ако правилно го използваме. Преди всичко трябва да осъзнаем истинските си потребности и да вземаме решения не в полза на околните и обществото, а в съответствие със собствените си влечения и ценности.