Наистина ли децата са невъзпитани, когато правят така?

"Добре възпитано ли е моето дете?"

Две неща ме притесняват в този така често задаван въпрос – за каква възраст говорим, като кажем „дете”, и какво значи „възпитан”. Днес родителите биват обвинявани, че отглеждат невъзпитано, арогантно поколение, което не познава дисциплина и граници на доброто държане, но дали това е така? Дали принципи за „добро държание” от преди 50 години, от минали поколения са валидни и днес? Дали детето като обект на домашно и обществено възпитание не е схващано изцяло погрешно? Кой вече има правото да определя какво значи "възпитан"?

Стига с това послушание!

Много е важно да се знае, че възпитанието е процес, който трае цял живот. Дори възрастните, станали родители, продължават да участват в този процес, променяйки се, възприемайки нови идеи, принципи. Така че да се говори за „възпитан” за дете, при което процесът е завършил, е несъстоятелно. От първия до сетния ден ние биваме възпитавани и сами възпитаваме. Онези деца, които наричаме „добре възпитани”, често стават плахи, неуверени, неспособни да изразяват себе си възрастни. Докато буйните, „беладжиите” стават уверени, защото чрез белите си и нашата намеса, те са изпитали границите на възможностите и силите си, вместо постоянно да са кротували.

Типове поведение, които насърчават лошото държание на децата

Другото важно условие е да осъзнаваме и разделяме фазите на развитие на едно дете. Не може да се очаква от 2-годишното дете да разбира изцяло смисъла на нашата забрана, изразена с думи и сложна реторика. Но то отлично разпознава различния тон и езика на тялото, с която я отправяме. Забрани трябва да има, те трябва да са последователни и категорични. „Не прави това” може да се каже по няколко начина, които не включват заплаха, но този специален, различен, по-строг режим, трябва да влиза в действие. И ние не скършваме детето и неговото самочувствие, а поставяме граница, в която то да се чувства комфортно. Вече 5-годишното дете ще разбира, че има неприемливи неща и ще схваща причините, защото освен тона и езика на тялото, ще разбира и думите ни. Така че нека не натоварваме децата с методи за въздействие, за които те не са съзрели.

Защо сме толкова груби с децата си?

Децата могат да бъдат буйни, да получавате критика от други родители, учители и роднини, и все пак - да се развиват напълно правилно. Те действат според вътрешните си импулси и се учат постоянно, а ние сме там да помагаме и да ги доближаваме до света на възрастните. В този свят има правила, има „редно” и „нередно”. Колкото по-рано децата схванат това и техният вътрешен импулс е в хармония с границите и правилата, толкова по-уверени те ще растат, защото ще усещат, че плуват добре в така подреден свят, за който за подготвени.




Нормално е едно дете да:

Да не умее да контролира импулсите си. Ние казваме едно, то прави точно обратното. Да, нормално е, то не знае, че има последствия, че е опасно за него, че прави нещата грешно. Ние сме там за това - да обясним, покажем, похвалим. Не да наказваме, принуждаваме и унижаваме. Ако то хвърля играчката си, това не е редно, ако я хвърля по друго дете – това е опасно. И има причини да е нередно и опасно. Малкото дете не може да схване връзката – действие-последствие, но нашият тон може да подскаже, че нещо е нередно, опасно, разрушително. Ние насочваме неговия импулс към тази връзка толкова, колкото се налага.

Самоуверените деца

Да не желае да дели играчка, храна, да отстъпи ред на пързалката. Представете си ситуация, в която някой ви помоли да му отстъпите ред на голяма и важна опашка. Няма да ви е приятно, но от любезност, добро възпитание, бихте го направили. Така са ви научили, че е редно. При малките деца е същото, само че те още нямат тази оценка на ситуацията, не разбират, че ще получат одобрение, ще се почувстват по-добре от това, че са направили услуга. Сега си представете, че сте чакали цял ден, бързате и не искате да давате ред – ще бъдете ли щастливи някой да ви принуди със сила? Не, и с децата отново е така. Ако не желае да споделя, това е приемливо, но никога не забравяйте да го поощрите, ако все пак сподели. Предложете на другото дете с видимо удоволствие нещо свое за занимавка. Щастието, изписано на лицето му, придава стойност на споделянето, вашата охота да споделите – също. Така може вашето дете да се вдъхнови да споделя. С насилие и принуда не става, ефектът е обратен. Бъдете пример, а не агресор.

Как да възпитаме днес силно и уверено момче

Да пробва постоянно позволено и непозволено. Прословутото тръшкане. Толкова различни ситуации, толкова различни причини, толкова еднакво безсилие у родителите. Тръшкането е изблик на инат, неконтролируем гняв, осъзнато желание да ви унижи и провокира. Това е съвсем нормално и не ви прави лошо възпитаващ родител. Но вашата реакция е важна. Спокойно обяснете на детето, че няма да получи играчката или сладоледа заради конкретна и ясна причина. „Нямам пари” е такава също, не се срамувайте да го кажете в магазина пред публиката, която то със сигурност е събрало. Бъдете уверени в себе си. Ако детето вече не може да бъде овладяно с думи, не може да се предложи алтернативна ситуация – „вместо сладолед, да се повозим на ескалатора”, спокойно го хванете и го изведете навън. При всеки път планирайте внимателно кога какъв магазин посещавате. Някои ситуации могат да бъдат избегнати изцяло с малко премисляне.

На моето силно момиче

Да е твърде бавно или да пришпорва нас да бързаме. Децата до към предучилищна възраст нямат адекватна представа за време. Могат да познават дните от седмицата или часовника, но времето е твърде абстрактно понятие. Има бавни деца, има и по-нетърпеливи. Ако вие се оправяте за 3 минути, когато сте се успали, значи добре планирате сутрешната си рутина в стресови условия заради опита си. Детето трябва ли да умее същото, когато няма опит и не знае колко време са тези 10 минути, с които закъснявате? Бъдете търпеливи и планирайте според неговото темпо. Бързащото дете е стресирано, то блокира, ядосва се на себе си като причина за вашия гняв. Но все някога този гняв ще се обърне към вас, защото вие сте тези, които не успяват да се справят, ако закъснявате за градина, то се движи по вашия час за събуждане, по вашето темпо. Нетърпеливите деца са на другата крайност. С повече думи и разясняване защо някои неща не могат да станат веднага, дори и само защото те са казали, защо отнема време това или онова, те ще разберат причините, а от там – и ще намалят малко изискванията си всичко да става сега и на минутата.

"Бебешки" пубертет

Да има характер, който да се стреми към утвърждаване. Тук има едно огромно притеснение в днешните родители – възпитавайки го, прилагайки правила и дисциплина, дали не скършвам характера му? Децата трябва да изразяват индивидуалността си, да са уверени, че могат и знаят, да проявяват воля и да се утвърждават сред връстници и авторитети. Границата е тънка и колеблива. Децата имат темперамент, формира се техният характер и те трябва да се чувстват свободни да го изявяват. Ние се съобразяваме с това, но не бива да забравяме, че именно в този процес се зараждат границите на техния свят и личност. Ние им помагаме да се очертават и им помагаме те да се намират там, да се определят според тях. Децата, както и ние, искаме просто да сме наясно. И това знание не ни прекършва, а ни помага да овладяваме себе си в света, да намираме нашето място в него. Тяхната личност се намества във всичките тези правила, механизми на обществото, принципи за приемливо или неприемливо и само с това намиране на себе си, може да се утвърди техният характер. Обратното би било едно постоянно блуждаене, неразбиране защо хората действат така или иначе спрямо тях, трудности в свързването с други хора и проблеми със самооценката. Проявите на характер, инат, изблици на гняв, манипулациите – това не е лошо възпитание, а търсене на точно тези граници, изпитване на нашите правила. Ако ние обаче не проявим последователност, всичко отива напразно.

Децата имат нужда от свободна игра, да избиват енергията си, да се изгубят от нашия контрол. Играта не бива да се оставя ненаблюдавана, разбира се, но е важно да ги оставяме сами - да се цапат, жулят коленете, да се карат помежду си. Ако те играят не според нашите разбирания за интересно, развиващо, социално справедливо, не бива да се месим. Това е свободна територия и такава трябва да остане. Но в точно в тази свободна обстановка можем да научим толкова много за тях. Кой е лидер, кой е агресивен, кой е склонен да поддава на влияние. Как децата се защитават и сплотяват, как някои предпочитат да се усамотяват. Техните игри, техните думи и действия са наше отражение толкова ясно, че понякога боли. И така, наблюдавайки ги как копират семейните отношения, нас самите, те са най-важният ни коректив. Те влизат в ролята на наши възпитатели. Можем да сме по-любезни и към тях, и един към друг, да не използваме обидни квалификации, да отстъпваме и да смиряваме тона и поведението си.