Приемното семейство – една друга възможност

Преди няколко години понятието „приемно семейство“ звучеше някак екзотично. Трудно беше да се намерят приемни родители, които с охота да разкажат историята на тяхната приемна грижа. С времето обаче тя зае своето заслужено място в живота на много деца и семейства.

Но каквото и да се променя, едно е сигурно – най-ценното за едно дете е семейната среда. Затова и стремежът на специалистите е то да расте в нея винаги, когато това е възможно, благодарение на което в много случаи се избягва престоят в институция. За никого не е тайна какви са негативните ефекти от отрастването на подобно място, далеч от семейния уют.

Как се случва?

Едно дете може да бъде настанено в приемно семейство като мярка на закрила, предвидена в Закона за закрила на детето (тук няма да навлизаме в юридически подробности). Настаняването се извършва по съдебен ред, а до произнасянето на съда със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на детето се извършва временно настаняване по административен ред, но след задължителното сключване на договор с приемното семейство. Това семейство трябва да отговаря на определени условия, за да бъде одобрено, описани в специална Наредба.

Кои деца имат нужда от приемна грижа?

Деца, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или родителските им права са ограничени.

Чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за тях.

Деца, които са жертви на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Това отново е записано в ЗЗДе, а срокът за настаняването може да е различен, в зависимост от конкретната ситуация.

На какви изисквания трябва да отговарят приемните родители?

Разбира се, на първо място с водещо значение са интересите на детето. Затова освен желание, приемните родители трябва да разполагат и с необходимата материална база, за да могат да се грижат за детето, което приемат у дома, а именно:

Подходящи жилищни условия

Лично пространство за детето

Подходяща храна и режим на хранене

Да могат да отговарят на личните нужди на детето

Условия за емоционалното му развитие

Грижи за здравето и образованието му

Организиране на срещи с роднини и близки, приятели или др. значими за детето хора

постоянно сътрудничество с дирекция „Социално подпомагане“.


Пътят към новото семейство

Почти винаги той е изпълнен с много предизвикателства и трудности и за двете страни. За да се улесни този процес на опознаване, се организират срещи между детето и бъдещото му приемно семейство. Така се осъществява емоционална връзка и когато това се случи (обикновено между 4 и 6 седмици), се случва и самото настаняване.

Социалният работник, който води случая на детето, го посещава поне 2 пъти седмично през първия месец и след това веднъж месечно.

Важно уточнение е, че макар приемните родители да се наричат „родители“, те нямат родителски права и задължения, както и че не бива да се бъркат с осиновители.

Финансовата страна

Приемните родители получават финансова подкрепа за нуждите на отглеждане на детето, като подават молба-декларация и прилагат необходимите съпътстващи документи към нея. Приемните родители също така се ползват и с данъчни облекчения.

Прекратяване на настаняването

То може да се случи при редица обстоятелства, като може да бъде поискано както от приемното семейство, така и от Дирекция „Социално подпомагане“, родителите на детето или от прокурора.

Емоционалната страна

Освен всички юридически и правни аспекти на приемната грижа, има много силна емоционална страна, която не бива да се пренебрегва. Детето не е предмет, или движимо имущество, което се премества от едно място на друго, а личност, за която всяка подобна промяна е жизнено важна и определяща изграждането му и дори живота му като зрял човек. Изграждането на връзки с други хора, които не са му родители, е труден и болезнен процес, както при привързването, така и при раздялата с тях.

От другата страна стоят приемните родители, които преди да си помислят, дали искат да бъдат именно такива, трябва да приемат точно ролята, която им е определена да играят в живота на детето, да си дават сметка, че тя е временна и рано или късно ще предстои тежка раздяла. Трябва да си отговорят и какви свои лични потребности обслужват, поемайки подобна отговорност и дали са водени от интересите на детето, или от своите собствени – да бъдат родители на всяка цена, макар и временно, да се занимават с благородни каузи, да заместят липсващо парче в живота си... дори да заменят друг човек, когото са изгубили.

Отговорете си искрено на тези въпроси!

Също така си дайте сметка колко различно е да бъдеш приемен родител, вместо просто родител. Защото обикновено децата, които имат нужда от приемно семейство, са от т. нар. „проблемни“, а детето не е дефектна стока, която можеш да върнеш, ако не ти служи по предназначение. Каквото и да направиш, с постъпките си ти променяш живота му завинаги. За хубаво или за лошо. Все пак, въпреки трудностите, ангажираните в тази сфера вярваме, че е за добро.