Кога любовта се превръща в омраза?

Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата само на пръв поглед са тотално отдалечени. Често пъти крайностите на практика означават едно и също нещо, но под различен знак. Чували сме да казват: "едновременно го обичам и мразя". Друг път се случва обратния процес – намразваш някого, силно и безпощадно. Цялото ти поведение към него е изпълнено с отрицателна емоция и трябва време, за да осъзнаеш, че всъщност това е любовно чувство, дегизирано и пред самия теб. Обикновено този привиден абсурд се случва, когато искаш да потиснеш любовта, да се самоубедиш, че не я изпитваш. Причини колкото искаш - човекът е тотално неподходящ, моментът не става или си ангажирана в друга връзка.

Кое е общото между любовта и омразата? Страстта. И в двете има много огън. Това полюсно превъплъщение е типично за страстните натури. Най-често се случва на хора, при които няма средно положение, емоциите се изразяват в крайности. Ала още по-опустошително е, когато човек с не толкова емоционална природа стане жертва на страстта. И все пак - кога любовта се превръща в омраза?

Колкото по-близко сме допуснали някого до себе си, колкото повече сме се разкрили пред него, съвсем естествено е толкова по-силно да го намразим, щом ни е разочаровал. Все едно някой е пристъпил в нашата светая светих и оставил кални следи.

Най-често дълбоко ни жегва предателството. Предадено доверие, излъгани във вярата си у този човек. Такъв е ефектът от изневяра на нашия любим. Получава се след очакването, че този човек непременно ще ни защити, ще се застъпи за нас; увереността, че ще захвърли всичко и ще ни последва; ще ни подкрепи във важно за нас начинание, … а не го прави.

Когато сме наранени – от лъжа, от нерешителност, от направен избор, от разминаване между очакванията и реалността. Болката рязко трансформира любовната страст в безпощадна омраза.

Когато върху ни се е стоварила несправедливост. Разбира се, тя е такава според нашата преценка. Смятаме, че ние сме дали всичко от себе си – жертвали сме кариера, отдали сме години наред в отглеждането на децата, старали сме се домът да е уютен и спокоен, а Той най-несправедливо ни зарязва заради 10 години по-млада хубавица.

Когато сме били лъгани и заблуждавани. Тормози ни болката от предаденото доверие, от това, че дълго време сме изглеждали като глупаци – поне ние сме убедени в това. Или пък, не дай си боже, са ни съжалявали.

Когато си залагал големи надежди, очаквания, кроял си планове, виждали сте се заедно в бъдещето и цялата тази химера се срути.

Слава богу, далеч не всяка любов се превръща в омраза. Тя би могла да се трансформира в равно и спокойно безразличие. И това е безболезненият й финал. Случва се при по-рационално устроените натури или когато просто сме се заблуждавали, че това е любов.

Би могла да се превърне в приятелство, когато страстта поизтлее, но ни свързват безброй много общи мечти, занимания, има изградено доверие и съществува истинско общуване. Разбира се, идеалният вариант е изначалната сплав между любов и приятелство.

А омразата… дори когато представлява изкривеното в грозна гримаса лице на любовта, най-добре да я надживеем и простим. Защото тя убива отвътре първо приносителя си. Докато любовта е винаги равнозначна на Надежда, Вяра, Живот.