Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Уроците, които искам да предам на децата си



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние оставаме в децата си, в нашата роля като родители. И тя далеч не се ограничава само до това да отгледаме децата си, като им осигурим подслон, храна и добро образование.

Добрият родител може да направи за децата си много повече – да ги остави на уроците на живота, да ги остави да поемат по своя път. Но не с безлични думи, а като стане пример за подражание, защото дори и да не искаме да го признаем – децата се учат не от думите, а от делата ни. И в това се крие нашата най-голяма отговорност като родители. И колкото думи да изговорим, делата ни ще покажат, колко стойностни родители сме. Затова поемам сама по пътя на:

Уроците, които искам децата ми да запомнят от мен:


Постоянство. Иска ми се децата ми да не бързат да захвърлят веднага на боклука счупената играчка, а да опитат първо да я поправят. Така те ще се научат да ценят това, което имат. Ще разберат, че нещата, в които сме вложили частица от нас, са ни много по-ценни от онези, получени наготово. А когато пораснат, няма да захвърлят с лека ръка това, което имат. Няма да напуснат партньора си при първото появило се противоречие, няма да сменят работата си през месец-два-година, само защото не са удовлетворени от шефа, колегите или заплатата. Но когато играчката е безвъзвратно омръзнала или излишна - ще я дадат на този, на когото още му е интересна или на този, който няма такава. Така ще се научи да споделя, ще се научи и на благотворителност.

Отговорност. Така те ще знаят, че носят лична отговорност за събитията, които се случват в живота им и че има и друго, освен личния им свят. И за да получат, първо трябва да дадат нещо от себе си. Ще знаят, че да стоиш и чакаш нещата да се случат, не е правилната стратегия. Че от нас, като разумни хора и граждани се изисква да провокираме нещата да се случват и променят. Така ще вървим напред, а няма да тъпчем на едно място и само да се оплакваме. Но и ще знаят, че доброто е дело на всеки от нас.

Но и свобода на духа. Бих искала децата ми да не бъдат роби на вините и угризенията, които неминуемо ще ги застигнат някой ден. И точно в такива моменти да не правят нещата заради някой друг, а заради себе си, защото това е много по-силен мотив за развитие. Иска ми се да се научат да вършат нещата заради удоволствието от положения труд, а не заради наградата, която ги очаква. Иска ми се да вярвам, че хората няма да спрат да се вдъхновяват един от друг и че моето дете може да е нечие вдъхновение. Както и че то самото няма да спре да търси своето. В лица и живи думи, а не в екран и глас зад кадър.



Труд. Иска ми се децата ми да знаят, че хубавите неща в живота не се случват от раз, с магическа пръчица. Всички те идват при нас след положена солидна доза усърдие, всеотдайност и постоянство. Още помня думите на таткото на Ели, във филма „Контакт“ с Джоди Фостър: „С малки стъпки, Ели. С малки стъпки.“ Защото не нечовешките усилия са ключови за успеха, а малките стъпки, постоянството и любовта. Онази любов, безкрайната и безграничната, която всеки от нас таи в себе си. Любовта първо към себе си и после към целия останал свят.

Любов към себе си. Искам децата ми да разберат, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи. Че лъскавата кола, почивките в чужбина и скъпите дрехи, носят само краткотрайно щастие. Истината е в самодостатъчността. Да си в такава хармония и любов със себе си, че да нямаш нужда да привързваш себе си към вещи и хора, за да се чувстваш щастлив. Но обратното на това - да си присъствие в нечий живот, дума в нечия самота, жест е нечия тъга е техния човешки дълг на съпричастност.

Грижа за духа. Искам децата ми да се научат да се грижат, както за тялото, така и за духа си. Да му предлагат онази душевна наслада, която може да получиш само на театър, концерт или с хубава книга в ръка. Да култивират в себе си обич към изкуството и красотата във всичките й форми. Да хранят сетивата и душата с добра храна, защото тяло без дух е просто празна обвивка. А красотата се крие не в лъскавата опаковка, а в душата – в очите и усмивката, в думите, в малкия жест. Насладата от живота не е отдаване на първични страсти, а дълбоко сливане с всичко, което носи пълнота и осъзнатост.

Малките неща. Искам децата ми да знаят от рано, че малкото всъщност е повече. Когато не си затрупан с излишни вещи, с мними „приятели“, с прекалено много измислени грижи, всъщност оставяш време и място на истинските неща да се случват. Но не просто да те подминават, а да ги забелязваш и изживяваш пълноценно. Идва понякога време, когато - да освободиш място на новото, трябва да изриташ старото, да намериш нов приятел, трябва да се сбогуваш със стар.

Затова, мили деца, приберете таблетите и смартфоните, изключете лаптопа и бягайте навън да играете. Общувайте. Излезте сред природата, правете лудории, сбийте се дори. Но дайте си шанс да научите уроците на живота по правилния начин – чрез опит, грешка и пак опит. Навън, сред връстниците, в живия живот. Екраните и мониторите, гласовете зад кадър ще ви дадат мнима реалност, докато истинската се изплъзва нанякъде без вашето участие.

И никой не иска това за вас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Да научим детето да играе само
Вторник
30
Май 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Деца, на които се чете на глас, влизат в детската градина с 290 000 думи повече
Родители, които четат на малките си деца по една книжка дневно, увеличават техния речников запас с почти...
Когато той си отиде. 6 грешки, които допускаме
Раздялата с любимия човек не е нещо, което преживяваме ей така с щракване на пръсти. Особено при една...
За първите крачки – Прощъпулник
Прощъпулникът е един от любимите празници за всяко семейство с малко дете. Прави се в чест на прохождането...
Бебето играе – кои са подходящите играчки? - II
Бебето от 3-6 месеца е съвсем различно. Можем да кажем, че на третия месец, то сякаш отново се ражда...
Ние и нашите пораснали деца
Макар и с поотслабено влияние, в България все още властва патриархалния семеен модел, според който е...
Личното пространство във връзката
Неминуемо в една връзка идва момент, в който искри прехвърчат, но не от любов, а от необходимостта партньорите...
Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
Еко съвети в очакване на бебето
Днес почти всяка сфера в живота ни е свързана със стремежа към щадящо околната среда поведение и начин...
Моля, заповядайте!
Къде е най-добре да се видим с познати – да ги поканим на домашна вечеря или просто на чай, на барбекю...
Работеща мама
Първите три години са най-важните за психическото и интелектуалното развитие на вашето бебче. От този...
Готвим ли все още за цялото семейство?
Наскоро една приятелка, която от няколо месеца ходи на работа след второ майчинство, сподели на всеослушание...
Изборите в живота ни като възможност за израстване
„Ако винаги правиш правилния избор, няма как да растеш” - Хийт Леджър Справянето с ежедневните...
Вечните критици
Те са вечно недоволни. Каквото и да сме направили, колкото и да сме се постарали, винаги ще намерят недостатъци....
Правилно ли се развива моето дете
Един от първите въпроси, които задават роднини и приятели при появата на бебе, е „Колко тежи?”. Интересът...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Йога и за деца
Според някои изследвания и теории ние се раждаме с много умения и способности, които с времето закърняват...
За жените, мерките и стереотипите
"Виж колко й е къса полата, търси си го...като ходи така по улиците", "Деколтето й е до пъпа, така е...
Нашите възрастни родители имат нужда от нас
Когато наближим средната възраст, в повечето случаи имаме подрастващи деца и застаряващи родители. Фокусът...
Как да пристъпим към наранен след раздяла мъж
Любовта е такова чудо, че както днес се кълнеш във вечността, така утре само за миг губиш всичко. Днес...
12 юни - Световен ден против детския труд
Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен,...
Закъснялата любов
В любовта хората постоянно се разминават. Дори и в щастливите отношения единия обича повече, а другият...
Когато мислеше, че не те гледам
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook