Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Уроците, които искам да предам на децата си



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Какво остава след нас? Нечий спомен, дреха или снимка. А може би думи, потънали в забравата на деня...Ние оставаме в децата си, в нашата роля като родители. И тя далеч не се ограничава само до това да отгледаме децата си, като им осигурим подслон, храна и добро образование.

Добрият родител може да направи за децата си много повече – да ги остави на уроците на живота, да ги остави да поемат по своя път. Но не с безлични думи, а като стане пример за подражание, защото дори и да не искаме да го признаем – децата се учат не от думите, а от делата ни. И в това се крие нашата най-голяма отговорност като родители. И колкото думи да изговорим, делата ни ще покажат, колко стойностни родители сме. Затова поемам сама по пътя на:

Уроците, които искам децата ми да запомнят от мен:


Постоянство. Иска ми се децата ми да не бързат да захвърлят веднага на боклука счупената играчка, а да опитат първо да я поправят. Така те ще се научат да ценят това, което имат. Ще разберат, че нещата, в които сме вложили частица от нас, са ни много по-ценни от онези, получени наготово. А когато пораснат, няма да захвърлят с лека ръка това, което имат. Няма да напуснат партньора си при първото появило се противоречие, няма да сменят работата си през месец-два-година, само защото не са удовлетворени от шефа, колегите или заплатата. Но когато играчката е безвъзвратно омръзнала или излишна - ще я дадат на този, на когото още му е интересна или на този, който няма такава. Така ще се научи да споделя, ще се научи и на благотворителност.

Отговорност. Така те ще знаят, че носят лична отговорност за събитията, които се случват в живота им и че има и друго, освен личния им свят. И за да получат, първо трябва да дадат нещо от себе си. Ще знаят, че да стоиш и чакаш нещата да се случат, не е правилната стратегия. Че от нас, като разумни хора и граждани се изисква да провокираме нещата да се случват и променят. Така ще вървим напред, а няма да тъпчем на едно място и само да се оплакваме. Но и ще знаят, че доброто е дело на всеки от нас.

Но и свобода на духа. Бих искала децата ми да не бъдат роби на вините и угризенията, които неминуемо ще ги застигнат някой ден. И точно в такива моменти да не правят нещата заради някой друг, а заради себе си, защото това е много по-силен мотив за развитие. Иска ми се да се научат да вършат нещата заради удоволствието от положения труд, а не заради наградата, която ги очаква. Иска ми се да вярвам, че хората няма да спрат да се вдъхновяват един от друг и че моето дете може да е нечие вдъхновение. Както и че то самото няма да спре да търси своето. В лица и живи думи, а не в екран и глас зад кадър.



Труд. Иска ми се децата ми да знаят, че хубавите неща в живота не се случват от раз, с магическа пръчица. Всички те идват при нас след положена солидна доза усърдие, всеотдайност и постоянство. Още помня думите на таткото на Ели, във филма „Контакт“ с Джоди Фостър: „С малки стъпки, Ели. С малки стъпки.“ Защото не нечовешките усилия са ключови за успеха, а малките стъпки, постоянството и любовта. Онази любов, безкрайната и безграничната, която всеки от нас таи в себе си. Любовта първо към себе си и после към целия останал свят.

Любов към себе си. Искам децата ми да разберат, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи. Че лъскавата кола, почивките в чужбина и скъпите дрехи, носят само краткотрайно щастие. Истината е в самодостатъчността. Да си в такава хармония и любов със себе си, че да нямаш нужда да привързваш себе си към вещи и хора, за да се чувстваш щастлив. Но обратното на това - да си присъствие в нечий живот, дума в нечия самота, жест е нечия тъга е техния човешки дълг на съпричастност.

Грижа за духа. Искам децата ми да се научат да се грижат, както за тялото, така и за духа си. Да му предлагат онази душевна наслада, която може да получиш само на театър, концерт или с хубава книга в ръка. Да култивират в себе си обич към изкуството и красотата във всичките й форми. Да хранят сетивата и душата с добра храна, защото тяло без дух е просто празна обвивка. А красотата се крие не в лъскавата опаковка, а в душата – в очите и усмивката, в думите, в малкия жест. Насладата от живота не е отдаване на първични страсти, а дълбоко сливане с всичко, което носи пълнота и осъзнатост.

Малките неща. Искам децата ми да знаят от рано, че малкото всъщност е повече. Когато не си затрупан с излишни вещи, с мними „приятели“, с прекалено много измислени грижи, всъщност оставяш време и място на истинските неща да се случват. Но не просто да те подминават, а да ги забелязваш и изживяваш пълноценно. Идва понякога време, когато - да освободиш място на новото, трябва да изриташ старото, да намериш нов приятел, трябва да се сбогуваш със стар.

Затова, мили деца, приберете таблетите и смартфоните, изключете лаптопа и бягайте навън да играете. Общувайте. Излезте сред природата, правете лудории, сбийте се дори. Но дайте си шанс да научите уроците на живота по правилния начин – чрез опит, грешка и пак опит. Навън, сред връстниците, в живия живот. Екраните и мониторите, гласовете зад кадър ще ви дадат мнима реалност, докато истинската се изплъзва нанякъде без вашето участие.

И никой не иска това за вас.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Въображаемите ни врагове
· Уморена ли е душата ви?
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Четвъртък
30
Ноември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Секс на раздяла - да или не?
Всяка любовна раздяла е различна и не може да се даде универсална рецепта нито как да протече, нито как...
Готвенето у дома – ниско квалифициран труд или изкуство
Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, как се е получило и каква е...
Познавате ли онлайн живота на децата си?
С напредъка на технологиите и днешният динамично развиващ се начин на живот, пада и възрастовата граница...
Малчо на една годинка
Периодът от около осмия- деветия месец до към две години и половина е особено важен за развитието на...
Не точица, удивителна искам да бъда!
"Ослепях от много думи, оглушах от тъмнина/Мойто тяло ми е тясно, ще се сгъна в точица." – този рефрен...
Адът - това са роднините
Семейните празници са прекрасни, нали? Повод да се събере фамилията, да се опреснят спомените и на 100...
Децата и водата
"Дали да давам на бебето вода? От коя възраст и каква вода да давам? Колко вода трябва да пие детето?...
Как да развием социалната си интелигентност и каква роля играе в живота ни тя
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” - Джон Стайнбек Социалната...
Доверието – нещо крехко
Доверието е мехлем за душата в изтощителния лабиринт на човешките взаимоотношения. То е крехко като цвете,...
Може ли умната жена да бъде и мъдра в любовта?
Каква е разликата между мъдрата и умната жена в една връзка? Коя би била по-щастлива в любовта? Кога...
Детето играе край нас - да му осигурим условия
Играта е важна част от детското развитие, особено на най- малките. За да играят пълноценно, им трябват...
Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
Едва ли има майка, която да не преживява съмнения дали и доколко е "добра майка"? Причината за тази вечна...
Послание на името
Името ми значи гора, лес. В римската митология Рея Силвия е богиня на гората майка, на митичните основатели...
Под контрол
Той или тя иска да контролира половинката си – сила или слабост е това? Привидно е показване на власт,...
Преди да имаме дете, да поговорим по тези въпроси
Когато решим, че е моментът да имаме дете, ни обзема опияняващ ентусиазъм - "ето, решихме се, стигнахме...
Лято в офиса
Традиционно асоциираме летните жеги с море, плажове и дебели планински сенки. Но различната реалност...
Думи, които мъжете обичат по-често да чуват от нас
Твърди се, че ние жените сме тези, които обичат да „чуват” любовта, че ние имаме нужда от много по-голямо...
Какво печелим, когато губим?
Това е част от диалектиката на живота – докато печелиш едно, губиш друго. И обратното, разбира се. Пропускането...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
Демисексуалност - когато интимността идва с истинската любов
В наши дни сме превърнали секса в спорт, от който не би трябвало да се срамуваме. Много от нас го избират...
Подозрителността – кошмарният трети в двойката
Подозрителността в двойката е истински трън в отношенията, който боде и не дава мира. Тя торомози първо...
Възхищението във връзката - защо е важно?
Има едно чувство във всяка връзка, без което е трудно да изпитаме завършена любов. Нарича се възхищение...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook