Всеки ден ни се налага да правим десетки избори – какво да облечем, какво да си купим, по кой път да минем. За тези неща не се и замисляме особено, бързо преценяваме оптималното решение. Но изборите в живота не са толкова лесни, налага ни се да взимаме решения, свързани с нова работа, местене в друг град или държава, смяна на жилището или раздяла с партньора. Тези въпроси са отговорни и изискват много добре да се обмислят всички възможни последствия и развръзки. Самите ние трудно преценяваме за себе си, а когато детето ни трябва да вземе решение, се оплитаме още повече в мисли.
Когато децата са малки, е по-лесно, защото просто решаваме вместо тях. С израстването им позволяваме известни свободи, но идва моментът, в който се колебаем дали да разрешим първата татуировка, пиърсинг или косата, боядисана в лилаво.
От една страна ограничаването не е добра идея – тийнейджърът може и да не се съобрази със забраната. От друга, прекалено либералният режим може да го разглези. И тук въпросът е сложен – как да подкрепяме детето си, без да сме тиранични и прекалено ограничаващи?
Най-сложен е проблемът, когато детето трябва да избере своя път в живота и той обикновено започва с образованието. Семейството смята, че най-доброто за младежа е да избере престижна специалност - да стане адвокат, икономист или инженер. Но абитуриентът има друго на ум, защото иска да учи нещо, свързано с изкуства. Как да подкрепим детето си в такъв момент, когато сме на различно мнение?
На първо място е добре да осъзнаете, че всеки има собствен път в живота, свой поглед върху него. Това, че целият род са например лекари, изобщо не задължава децата ви да станат също медици.
Ако настоявате прекалено и заплашвате, очаквайте обратния ефект – младежът ще се отдръпне и ще се затвори в себе си, защото се чувства неразбран.
“Така или иначе, детето ще заживее отделно, независимо какво учи - бихте искали да поддържате близка връзка или то да се отдалечи от вас и емоционално?”
Изслушвайте. Мисълта, че синът или дъщеря ви иска да стане музикант, може би е плашеща, но се абстрахирайте и изслушайте какво той/тя ще ви каже.
Не подценявайте детето си и му дайте възможността да разкаже плановете си без да го обвинявате и прекъсвате. Говорете с него като с приятел, защото само така ще почувства подкрепата. Избягвайте наставления, нравоучения и примери от вашия живот, които не са релевантни за времето сега.
Подкрепете го, защото той/тя има нужда. Образованието не е единственото нещо, за което ще имате различни мнения. Може да стане дума за пътувания, за преместване на друго място или избор на партньор в живота. Децата имат нужда от одобрението на родителите си, дори да не са малки.
Трябва да покажете, на своето дете, че дори да сгреши, вие пак ще го обичате и ще сте в готовност да му помогнете. Ако взетото от него/нея решение не ви удовлетворява, не се колебайте да изразите мнението си. Но не правете грешката да се сърдите и да казвате тежки думи, за които след години ще съжалявате.
Една, две, дори повече години, прекарани в изучаване на „безперспективна“ специалност не са загуба. Не гледайте на тях като пропиляно време. През тези години детето ви се е развило, научило е нови неща и дори да прецени, че това не е неговия път, винаги може да смени направлението. Опитайте се да гледате на грешките му/ѝ като научен урок, от който всеки човек има нужда.
Помислете, че щастието не е цел или дестинация, а път, който всеки от нас извървява.
Не забравяйте и че децата често пъти наистина се вслушват в мнението на семейството си. Помислете си, че след 10 години може да се окаже, че той/тя изобщо не е щастлив/а, макар да е избрал/а пътя, предначертан от вас.
Вмешателството на родителите трябва да има някакви граници. Ако се отнася до здравето на сина или дъщеря ви, тогава можете да бъдете по-решителни. Но не забравяйте, че лилавата коса винаги може да стане отново кестенява, а цял живот, извървян по грешен път няма как да се върне.