В нашата връзка важните сме само ние

Една от основните теми, които ни интересуват на всяка възраст, е била тази за любовните връзки. Сега, повече от всякога - появяват се всякакви експерти, автори, коучъри, треньори, интерпретатори на древни забравени познания. Лошо няма, щом има публика, има смисъл и да ги има. Те обаче са признак, че нещо сериозно куца в отношенията между мъже и жени. Нещо се е скъсало и те са там да го оправят. Поне такова усещане оставят - "твоята връзка е в беда, ти си недоволна в нея, аз ще ти помогна да се справиш. А бедният мъж дори и не подозира за случващото се. И така, по-будните обикновено жени, се вдъхновяват от теории и практики за успешна връзка. Вдъхновени или внушени, манипулирани или осъзнати, жените влизаме по-често капана на неудовлетвореността от нашата връзка.

Чувството за несигурност се подклажда от социалните мрежи и всички онези съвършени двойки, при които няма забравени годишнини, няма чорапи на пода. Сравненията са неминуеми: "Защо моят не е като на Катя - той е толкова грижовен, глези я, ето лятото я заведе в онзи скъп хотел" Въпросната Катя представя само част от връзката си във фейсбук - идеализираната част, с която да предизвика завист. Но ние се връзваме и очакванията към мъжа рязко се завишават след всяко влизане в социалните мрежи.

Много объркано, нали? Много. От една страна нашите изисквания към мъжа, който си е все нашият и все същият, растат. Той вече трябва да отговаря на безброй изисквания. Защото ние вече сме изградили някаква неясна представа за идеална връзка, която заслужаваме, към която се придържаме изключително стриктно. От друга страна обаче в нашето осъзнаване за връзката, ние забравяме, че не сме сами в нея. И нещото, за което предпочитаме да не мислим - дали ние бихме отговорили на подобни високи стандарти, за които не подозираме, че са отправени към нас.

“Най-добре е да се вслушаме в нашия уникален ритъм като двойка и да не губим от поглед онова, което ни е събрало. Не сме идеални, но именно тази неперфектност ни събира - защото сме открили парченцето в другия. И само ние знаем кое е това парченце.”

Ние сме резултат от домашното си възпитание, личен опит в любовта и срещаме също така мъж, резултат от своето домашно възпитание и личен опит в любовта. Нещо ни привлича един друг и сме заедно. Това е уникална среща, която няма нищо общо нито с теориите по семинарите, нито с Катя и нейния идеален мъж. Това си е лично наше.

Независими жени, които "командват парада", и мъже, които нямат против да са по-отстъпчиви. Домакини, които обичат да си стоят вкъщи, и мъжете им, които знаят, че една дребна похвала за вечерята ще я направи най-щастливата жена. И не я пестят. Има мъже, които се грижат идеално за децата - защо не останат вкъщи, а жената да изкарва парите? Има жени, които харесват лукс, и мъже, които обичат да виждат жена си щастлива от това. Има жени, които искат да бъдат закриляни и покровителствани, и мъже, които с удоволствие го правят.

“Не бива да ни интересува как изглежда това отстрани, дали пасва на някаква нова теория или на живота на най-добрата ни приятелка. Важно е, че това прави щастливи нас двамата.”

Че това е нашата обща хармония. Такова отношение към връзката ни не е пускане по течението - през годините ние се променяме. Променяме възгледите си, случват се различни събития, които обръщат живота ни. Връзката между двама души е винаги динамична и е нормално да има спорове или разминаване.

Затова осъзнаването никога не бива да спира. Кой съм аз сега? Какво искам от живота си? Как се е променил партньорът ми? Какво се случва с него? Има ли някой или нещо, които може да променят това между нас? Тези въпроси никога не бива да секват, но не да пораждат тревожност, а да сме наясно с това, което става. А това се постига единствено с честна комуникация. Най-висшата добродетел в любовта и тази константа, която никога не бива да променяме, ако искаме да сме заедно с този, с който и да е човек.

Само така ще сме истински ориентирани, само така ще сме сигурни в нас двамата и няма да се влияем от теории за отношенията, от живота на другите, от миналото или да се страхуваме за бъдещето. Осъзнаването на това, кои сме ние в тази връзка и какво ни държи заедно, се изявява в невидимите малки нишки помежду ни - когато познае по погледа, че не ни се говори тази вечер, че той не обича да организира разни семейни неща, че предпочитаме той да отиде на родителската среща. До тази хармония се стига с вслушване един в друг постоянно, в наблюдение и с желанието да го направим щастлив. Не само от една любов, а от приятелство, от добро отношение, от сигурността, че ще получим същото и за себе си, когато имаме нужда.